скорошна битка. Имал е няколко любовници. Това, което тя ти е казала, е смешно.
Торн сви вежди. Забележката на брат му не беше лишена от основание. Сега твърдението на Фиона не му се струваше толкова истинно. Нима някакви билки могат да направят безсилен такъв мощен мъж като Роло? И той сериозно се замисли. Като че ли доста лекомислено се беше доверил на Фиона.
— Е, братко, ще се върнеш ли у дома с мене? — подкани го отново Туролф. — Без Фиона, разбира се. Не съм си променил мнението за нея. С бебе или не — не е добре дошла в къщата ми.
— Няма да вземам никакви решения, докато Роло не се върне, за да потвърди или да отрече думите й.
— Добре, така да бъде — съгласи се Туролф. — Ако ти потрябвам, знаеш къде да ме намериш. Радвам се, че не стана нужда да изпращам брат си във Валхала при нашия баща. Сега трябва да вървя, Торн. Има много работа за вършене.
Те си стиснаха ръцете и Туролф се отдалечи. Фиона наблюдаваше разговора им от края на горичката близо до къщата. Беше отишла да събере билки, преди сланата да е попарила полезните растения, които можеше да намери в тази студена страна. Кошничката й вече беше пълна и тя изтича към Торн.
— Къде беше? — запита той, когато тя се изравни с него.
— Събирах билки. Някои растения са ми непознати, но има и такива, които веднага разпознах. Туролф замина ли?
— Ти си ни чула?
— Да. Изненадах се, че не тръгна с него. Ще трябват много хора, за да се построи нов дом, преди да е дошла зимата.
— Той ще прати да ме повикат, когато има нужда от мене.
— Не се чувствам добре в дома на Брита. Усещам опасност. Трябва да се махнем оттук, Торн.
— Няма къде да отидем — каза той. — Вече проверих в селото, няма празни жилища. Нямаме друг избор, освен да се възползваме от гостоприемството на Роло.
Фиона потръпна. Това никак не й харесваше. Отвсякъде я дебнеха опасности; тя чувстваше как кръгът се сключва бавно около нея.
Някои от хората на Торн решиха да останат с него, спяха в залата в дома на Роло и се хранеха с неговите хора. За всички беше ясно, че Арен и Тайра се сближават, Фиона се зарадва, че има хора, които намират щастие сред всеобщия смут. Но въпреки близостта в леглото тя не знаеше какво е в действителност отношението на Торн към нея. Той не й позволяваше да спи другаде освен в неговото легло. Но имаше моменти, когато тя го улавяше как я гледа като че ли с укор. Фиона чувстваше със сърцето си, че той не е напълно убеден, че детето, което тя носи, е от него. Но благополучието й не му беше безразлично и той настояваше всяка сутрин тя да проверява съдържанието на сандъчето си с лекарства, за да се увери, че всичко си е на мястото. Очевидно вярваше на Брита дори по-малко, отколкото на Фиона.
Един ден Брита впрегна едно пони в каручката си и отиде в селото. Фиона с облекчение наблюдаваше заминаването й. Странното усещане за надвиснало нещастие не преставаше да я преследва. Само дето никакво видение не й се явяваше, за да разбере от кого или от какво трябва да се страхува.
Надвечер същия ден Брита се върна от селото с лукаво изражение. Никой не знаеше за какво е ходила там, но на Фиона това изобщо не й хареса.
В следващите дни тя се занимаваше изключително със събиране на билки и ги окачваше на тавана, за да изсъхнат. Времето вече много застудя, а нощем ставаше още по-зле. Затова беше благодарна, че споделя леглото на Торн и топлината на тялото му. Той продължаваше да се люби с нея, но Фиона знаеше, че все още изпитва сериозни съмнения относно детето, което растеше в утробата й. Макар да не й казваше нищо, несигурността се усещаше съвсем ясно и тя я виждаше в ледените дълбини на очите му.
В една хапещо ледена нощ Торн се любеше с нея страстно и разгорещено, като истински свиреп викингски боец. Оголи тялото и за жадния си поглед, а после я зацелува и си запроправя бавно път надолу по корема й чак до пухкавото гнездо между краката й. Когато сниши глава към нея и започна да я люби с уста, тя изпищя и се стегна. Той пъхна леко език във влажната топлина на горещия й проход. Гърлените звуци, които се изтръгваха от устата й, го подканваха без думи и той пъхна пръста си в нея.
Фиона трепереше неконтролируемо. Пръстът му я подлудяваше. Когато той притисна устни там, където допреди миг беше пръстът му, тя подскочи, извика името му и се разтърси във върховна наслада. Торн я изчака да се успокои, преди да я привлече върху себе си и да проникне в нея. Фиона мислеше, че му е дала всичко, но той й показа, че не е така. Нарочно задържаше собственото си удовлетворение, влизаше и излизаше, докато тя не започна да стене. Двамата заедно достигнаха върха и останаха почти бездиханни, залюлени от екстаза.
Торн я прегърна и я държа в ръцете си, докато сънят не я завладя. В главата му се рояха всякакви мисли. Твърдо бе решил, че Фиона ще бъде негова завинаги, въпреки сериозните съмнения, които имаше. Вълшебство, обсебване, каквото и да е — не смееше да му даде име, но въпреки това в любовта им имаше някаква магия. Магия, каквато Торн искаше да чувства вечно.
Роло се върна с младата си съпруга в един сив и мрачен октомврийски ден и с ужас научи, че Фиона още живее в дома му. Не беше консумирал брака си с Рика, затова се страхуваше да не би тя да му направи нещо лошо и да го остави импотентен пред младата му съпруга. Затова стоеше възможно най-далече от Фиона, докато приветстваше Торн.
— Не очаквах да те видя отново в този живот, Торн. Явно Валхала още не е готова да те приеме.
— Дължа живота си на уменията на Фиона — отговори Торн. — Благодарни сме ти за твоето гостоприемство. Сега нямам дом и няма къде да отида. Ще отведа Фиона в нейния дом на Ман. Надявам се, съпругата ти няма да възрази да й погостуваме още малко.
Роло сви рамене.
— Рика ще прави каквото й кажа. Тя е още много млада и не знае какви са задълженията й. Изчаках да консумирам брака си тази нощ, за да съм в собствения си дом. Кажи на Фиона да стои далече от Рика. Не вярвам на любовницата ти. Дотам се простира гостоприемството ми. Можеш да останеш в дома ми, докато времето позволи да тръгнете на път. — Той присви очи и изгледа крадешком Фиона. — Внимавай, приятелю. Ако заподозра, че жена ти прави черни магии, ще я изгоня оттук.
Фиона, застанала недалече, не можеше да разбере какво си говорят. Макар че се беше научила да разбира викингски и да дава прости отговори, когато я питат нещо, въпреки това не успяваше да следи разговора им. Роло говореше повече, отговорите на Торн бяха кратки и сърдити, но тя някак си усещаше, че става дума за нея.
Погледът на Фиона се премести към Рика. Момичето, изглежда, се страхуваше от Роло, и то напълно основателно, предположи Фиона. Той беше голям грубиян, а Рика беше твърде млада и неопитна, за да му се опълчи, Фиона се усмихна на себе си. Може би, би могла да научи Рика как да се справи с Роло. Изпитваше съчувствие към младата девойка, но сега не можеше да направи нищо за нея, за да облекчи жребия й…
Освен ако Рика не дойдеше за помощ при нея.
Завръщането на Роло прекрати интимността, на която се бяха радвали досега Торн и Фиона. Тъй като имаше само две отделни спални, Роло се настани в тази, която те бяха заемали, заедно със съпругата си. Фиона трябваше да легне на пейката и да се завие с кожена завивка, а Торн се уви в наметалото си и легна пред огнището.
Първата нощ след неговото завръщане беше истински кошмар, Фиона се опитваше да не слуша жалните викове на Рика, но безуспешно. На следващата сутрин тя изглеждаше зле и явно много я болеше. Фиона реши да изчака, докато Роло отиде нанякъде, и да предложи на Рика нещо, с което да облекчи болките й. Скоро се появи такава възможност — Роло и Торн излязоха, за да нагледат животните. Тя намери необходимото в сандъчето си с лекарства и се приближи към момичето.
— Искам да ти помогна, Рика — каза тя бавно на нейния език. — Знам, че те боли. Аз съм лечителка. Мога да ти дам специална отвара, за да намаля болките ти.
Рика, снажна руса красавица, но с още не съвсем развита женствена прелест, се дръпна уплашена.
— Роло каза, че си магьосница.
— Не, аз съм лечителка. Ето — каза тя и й протегна малко шишенце с жълта отвара. — Намажи се там,
