— Толкова си стегната — изпъшка Торн срещу устните й. — Подлудяваш ме. Никоя жена не ме е обхващала така.
Той започна да се движи, надигаше се, замираше за миг, после се устремяваше надолу, отначало бавно, а след това по-бързо. Докато Фиона започна да не различава кога свършва един тласък и кога започва следващият. Големите му ръце вдигаха и спускаха хълбоците й, за да посрещнат движенията му, докато устните му се впиваха жадно в зърната й.
Фиона усети как костите й се топят, докато Торн я извеждаше все по-високо и по-високо. После тя загуби връзка с действителността и изкрещя името му.
Торн замръзна, когато спазмите й го изпратиха отвъд ръба на лудостта. Започна да навлиза все по- силно и все по-дълбоко, заливайки я със семето си.
14
Фиона почиваше в прегръдките на Торн, дишайки неравномерно, докато бавно възвръщаше свързаната си мисъл. Задъханото му дишане и гръмкото биене на сърцето му й говореха, че и той изживява същото. Но и двамата не знаеха, че Брита ги наблюдава през една цепнатина на вратата. Не можеха да видят израза на необуздана ярост, изписан на лицето й, когато тя тихичко се оттегли.
— Какво чувстваш сега? — запита Фиона, спомняйки си какво й беше казал Торн малко преди устните и ръцете му да я накарат да забрави дори собственото си име.
Беше й казал, че ще може по-добре да обясни какво чувства, след като отново се люби с нея.
Торн я погледна въпросително. Знаеше, че тя настоява за определен отговор, но беше забравил какъв е въпросът. После си спомни. Беше го питала дали я обича.
— Чувствам се така, сякаш все още съм обсебен — въздъхна той. — Сякаш ме притежаваш телом и духом.
Фиона усети как я бодва острието на разочарованието. Този упорит мъж, беше невъзможен. Преди броени мигове почти бе признал, че я обича. Сега приписваше чувствата си на магия. Ако тя беше някоя обикновена жена, която не умее да прави изключителни неща, може би Торн щеше да приеме любовта й и щеше да й отвърне със същото.
— Искам те в леглото си всяка нощ — заяви Торн. — Вече няма да допусна между нас да има студенина.
— Ами Брита?
— Какво Брита? Тя е нищо за мене. Ако я исках в леглото си, сега тя щеше да е в ръцете ми, а не ти.
— Скоро ще стана огромна. Някои мъж си вземат любовници, когато жените им са бременни.
Сините очи на Торн се спряха на корема й. Тя усети изгарящата им топлина и се опита да се прикрие, но той не й позволи.
— Ще е необходимо нещо повече от издут корем, за да ме отблъсне от тебе. Има начин нещата да се правят, без да навредя на тебе или на бебето. Все още ми е трудно да повярвам, че детето наистина е мое.
— Повярвай — отговори кисело Фиона.
— Искам син, Фиона — каза Торн с типичното мъжко нахалство. — Може да родиш и дъщеря, след като ми дадеш няколко синове.
— Ще вземеш каквото ти се дава — прикри усмивката си Фиона.
Торн говореше като мъж, който има намерение да остане завинаги със съпругата си. Единственото, което би направило нещата съвършени, беше безусловната му любов. Но това нямаше да стане, докато тя не докажеше, че не е вещица и че не е прибягнала до магия, за да го покори.
На следващия ден Туролф се върна от алтинга. Сам. Роло не беше с него. Той ужасно се зарадва, че вижда Торн жив и здрав да се упражнява в двора с един от воините си. Братята се прегърнаха и радостно започнаха да се тупат по гърбовете.
— Мислех, че се връщам, за да изпратя брат си във Валхала — каза Туролф със задавен от вълнение глас.
— Трябва да благодарим на Фиона за оздравяването ми — беше отговорът на Торн.
Туролф се намръщи.
— Няма да благодаря за нищо на тази магьосница. Тя ни докара нещастия още със самото си пристигане. Дължиш живота си на собствената си воля да оживееш и на силното си телосложение. Влиянието й върху тебе ме плаши, Торн. Трябва повече да се опитваш да се пазиш от магиите й.
— Фиона носи детето ми. Не е магия, че семето ми расте в корема й.
— Не, това е шега на Локи — изрече навъсено Туролф.
— Кое е шега на Локи? — запита Брита, приближавайки се.
— Фиона носи детето на Торн — обясни Туролф.
— Не, тя носи детето на Роло — каза твърдо убедена Брита. — Къде е брат ми? Питай него. Той ще потвърди думите ми.
— Роло не се върна с мене. Уреди си брак, докато участваше в алтинга — каза Туролф. — Ще се ожени за Рика, по-малката дъщеря на Гарм Черния. Та е на четиринадесет години, узряла за женитба. Роло отпътува за имението на Гарм, за да се срещне с нея. Ако я одобри, ще се оженят тук. Каза да ти предам, че ще се върне преди зимата с новата си съпруга.
— Ами аз? — извика Брита. — Той трябваше да ми намери съпруг на този алтинг. Намерил ли е?
Туролф сви рамене.
— Опита се, но вестта за ужасната ти постъпка се беше разпространила из цялото събрание. Не беше нужно много време, за да узнаят всички, че си се опитала да убиеш Торн. Никой мъж не пожела да се сгоди за тебе.
— Кой им е казал? — изфуча Брита и изгледа Туролф така, сякаш подозираше, че той е виновникът.
— Подозирам, че е някой от моето имение. Хората говорят. Не е лесно да се скрие такава постъпка, която едва не свърши с трагедия.
— Какво да правя сега? — заокайва се Брита. — Не мога вечно да живея в дома на брат си. Съпругата му може да не иска друга жена да й се мотае в краката.
— Трябваше да помислиш за това, преди да ми дадеш отровата — обади се Торн с остър глас. — Ако Роло не намери мъж, който не е и чувал за тебе, ще си останеш стара мома.
Тя се обърна към него с пламнали от гняв очи.
—
Тя се извърна рязко и се отдалечи.
— Аз бих внимавал с нея — предупреди го Туролф. — Върни се у дома с мене. Нужна ми е помощта ти. Трябва да построя нова къща, преди да е настъпила зимата.
— Ще ти помогна на драго сърце, Туролф, но няма да оставя Фиона изложена на омразата на Брита.
Туролф го изгледа втренчено.
— Брита се кълне, че детето е от Роло. Ти имаш само думата на Фиона, че е твое.
— Според Фиона — каза Торн, спомняйки си обясненията й, че е направила Роло импотентен с билки — той никога не е спал с нея.
Неверие се изписа на лицето на Туролф.
— И ти й повярва? Само Роло знае истината.
— Той ще го отрече, разбира се — натърти Торн. — Никой мъж няма доброволно да признае, че една жена го е лишила от силата му.
— Така ли ти каза Фиона? Че Роло е бил безпомощен с нея? — Смехът на Туролф беше гръмък и безпощаден. — И двамата знаем, че това е лъжа. Виждали сме го как взема жените още окървавен от
