викаше името й и се преливаше целият в нея.
Торн се надигна на лакът и отмести един тъмен кичур коса от бледата буза на Фиона. Тя почувства лекото му като перо докосване и очите й замигаха смутено. Погледът й се зарея по изрязаните му черти.
— Как можах да го допусна? Брита не ти ли е достатъчна?
— Никога не съм спал с Брита и нямам желание за това. Ти си единствената жена, с която съм се любил преди повече време, отколкото съм склонен да си призная.
Дълбокият му глас я обгръщаше нежно и я караше почти да повярва, че той наистина я харесва. Тя не знаеше какво се е случило в тази стая между него и Брита, но сега беше сигурна, че не Торн го е предизвикал. Той беше силен мъж, но още се възстановяваше от тежка рана и тя се съмняваше, че силите му биха стигнали за две жени една след друга. А той със сигурност беше изразходвал силите си с нея, припомни си тя с въздишка.
— Добре ли си? — запита Торн, когато я чу да въздиша. — Да не съм направил нещо на бебето? Има вероятност да не е мое, но никога няма нарочно да го нараня.
— Нищо ми няма. Но защо трябва да си толкова упорит? Защо ти е толкова трудно да повярваш, че Роло не е спал с мене?
— Не е тайна, че той те искаше. Много пъти ми е предлагал да те купи. Не мога да си представя, че такъв силен мъж като Роло ще те остави недокосната. Ако ти трябват още доказателства, ето Брита и слугите. Всички твърдят, че Роло редовно си е лягал с тебе.
— А моята дума нищо ли не значи? Ако вярваш, че съм магьосница, защо не можеш да повярваш, че една магьосница няма да намери начин да възпре мъжа, с когото не иска да спи?
Торн замлъкна смутен.
— А
— Намерих.
— Какво му направи? Помня колко искаше той да се отърве от тебе. Каза, че си искала да го омагьосаш.
— Познавам билките и лекарствата. Няма нужда от магия, за да направя това, което стана с Роло.
— Один да ми е на помощ — измърмори Торн. — Какво си му направила? — Той присви подозрително очи. — Или това е поредната лъжа, за да ме убедиш, че бебето, което носиш, е мое?
— Твърдоглав глупак — изсъска Фиона. — Ако ме разсърдиш достатъчно, ще те направя безсилен, както направих с Роло.
Торн замръзна.
— Ти си му отнела мъжката сила? — Сви устни и в ъгълчетата на очите му се появиха бръчки. След миг избухна в бурен смях. — Роло е немощен? — повтори той. — Нищо чудно, че толкова искаше да се отърве от тебе. В името на Один, Фиона, каква магия използва, за да направиш такова нещо?
— Казах ти. Познавам билките. Просто сипах едни треви в бирата му. Това не е завинаги. Като престана да взема билката всеки ден, след известно време си възвърна мъжествеността.
— Защо не ми го каза по-рано? — запита Торн.
— Защото не беше готов да го чуеш.
— Значи ме подведе да повярвам, че детето, което носиш, може и да не е мое?
— Не, ти сам се подведе. Аз се опитах да ти обясня, но ти беше прекалено упорит и не искаше да ме чуеш.
— Но Брита…
— … ме мрази. Освен това тя не знае истината. Роло я накара да повярва, че е спал с мене, а аз разбирах, че ще си навредя сериозно, ако оспоря думите му. Той беше твърде горд, за да признае, че е изгубил мъжествеността си.
Торн положи ръка на корема на Фиона.
— Бебето е мое. — В гласа му се долавяше благоговение. Изведнъж загрижена бръчка се появи на челото му и той премери с очи разстоянието между тазовите й кости. — Ти не си като викингските жени, а аз съм едър мъж. Може би бебето ще е твърде голямо за тебе.
Фиона се бе сетила за същото, но се опита да не се съсредоточава върху тази обезпокояваща мисъл.
— Ще оживея. Бран каза, че ще родя много синове и дъщери.
— Какво друго каза той?
— Каза, че синовете ни ще станат бъдещите владетели на Ман. Каза ми, че срещата ни е била предопределена, че сме обречени един за друг и ще имаме дълъг и щастлив живот. Знаех го още от съвсем малка. В деня, когато пристигна на Ман, разбрах, че ти си онзи, който ще осъществи пророчеството.
— Само магьосниците и мъдреците знаят тези неща — каза той. — Първия път, когато те видях, помислих, че си някоя фея. Движеше се като мъгла във времето и пространството, не можех да престана да мисля за тебе. Споменът за тебе ме повика от другия бряг на морето. Откакто те видях за първи път, образът ти започна да ме измъчва. Знаех, че трябва да се върна на Ман.
— За да ме убиеш — напомни му Фиона.
— Да. Отчаяно исках да се освободя от магията, с която ме беше впримчила. Ти ми открадна сърцето и си го присвои. Може да си лечителка, но притежаваш душа на магьосница. Вярвам на всичко, което ми каза за Роло, нищо не може да ме убеди, че не си магьосница. Ти ме омая и ме плени. Вече не познавам мъжа, в когото съм се превърнал. Нищо чудно, че брат ми се плаши от тебе. Той знае на какво си способна.
Думите на Торн развълнуваха Фиона и я смутиха. Тя набра смелост и запита:
— Торн, обичаш ли ме?
Той замълча и мълча толкова дълго, че тя се уплаши, че можа да не й отговори. Накрая той изрече:
— Наистина не мога да кажа. Обсебен съм от тебе и това може да е резултат от магия.
— Кажи ми какво чувстваш — подкани го тя.
Нима този глупав човек никога няма да каже заветните думи?
— Чувствам се завладян от тебе — призна той с известна неохота. — Потребността да се любя с тебе е като постоянна болка в мене. Никоя друга жена не ме привлича. Мисълта да живея без тебе ме тормози. — Последва още едно дълго мълчание. — Ако името на това странно привличане, което усещам в себе си, е любов, значи може би те обичам.
Сърцето на Фиона се изпълни с невероятна радост. Тъкмо щеше да метне ръце около шията му, когато следващите му думи я накараха да тупне тежко на земята.
— Но това неестествено чувство може да е резултат от магия. Развали магията си, Фиона, и ме остави отново да стана самият аз. Само така ще съм сигурен дали чувствата ми са чисти и не са породени от черна магия.
— Добре тогава — каза Фиона, вече доста раздразнена. И размаха ръка във въздуха. — Готово. Магията е премахната. Какво чувстваш?
Торн затвори очи и пое дълбоко дъх. Когато я погледна, тя се стресна от дълбоките чувства, които съзря в ярката им синева.
— Не знам какво чувствам. Объркан съм, това е сигурно.
Той се обърна по гръб, сграбчи я през талията и я привлече отгоре си. Краката й го обгърнаха и горещият й център се опря в слабините му.
— Не бива да го правиш пак — ахна тя, когато членът му понечи да навлезе в нея. — Раната ти…
— Няма ми нищо — измърмори Торн разсеяно. — Отвори се за мене, Фиона. Може би объркването ще изчезне, ако пак съм вътре в тебе.
Той повдигна ханша й и огромното му копие проникна в извора на женствеността й, плъзвайки се с лекота във влажния отвор. Проникна мигновено вътре и навлезе толкова дълбоко, че Фиона трепна и изстена от наслада. Торн беше единственият мъж, който можеше да я развълнува емоционално и физически. Тя никога преди не бе смятала плътската любов за нещо, което може да бъде желано. Но сега се разтапяше от блаженство в прегръдките на Торн, в насладата, която той й даваше.
