Един мъж сграбчи Фиона и я вдигна над главата си, готов да я хвърли в морето. Сърцето на Торн се разтуптя, той се отлепи от мястото си и се хвърли към нея.
— Пусни я — заповяда със студена ярост в гласа. — Тази жена е моя робиня и никой освен мене няма да я докосва. Не ми харесва, че искаш да я убиеш.
Улм пристъпи напред със сурово изражение.
— Тази жена е магьосница, Торн. Тя призова гнева на Тор над нас. Всички ще умрем.
— Всички сме преживявали бури, дори по-силни от тази — намръщи се Торн. — Нашия кораб не е в опасност. „Гарванът на Один“ се носи леко по вълните. Върнете се по местата си. Виждате, че бурята вече отслабва.
Мъжът тръшна Фиона обратно на палубата и всички се върнаха към обичайните си занимания, мърморейки недоволно под нос за вещици и магии. Торн сграбчи ръката й и я повлече към нейната палатка.
— Какво правиш навън? — запита той. — Можеше да паднеш в морето. Моите хора мислят, че ти си предизвикала бурята. — Той я изгледа с подозрение. — Прави ли са?
— Не. Не съм! Пусни ме. Трябваше ми вода, да дам лекарство на Бран. Той е болен.
— Стой тук, ще ти донеса вода. Хората ми са достатъчно ожесточени. Като те виждат, става още по- лошо.
След няколко минути Торн се върна с един рог, пълен с вода. Подаде го на Фиона, после се обърна към Бран.
— Какво му е? — запита той.
— Морска болест. Намерих едно лекарство в сандъчето му, за да му олекне, но ми трябваше вода, за да го смеся с нея.
Тя капна в рога няколко капки от течността в стъкълцето. Коленичи до Бран, вдигна главата му и поднесе рога до устните му. След като отпи няколко глътки, старецът затвори очи и като че ли се унесе в сън.
— Какво му даде? — запита Торн. — Каква магия си сварила?
— Никаква магия — отвърна Фиона. — Това е настройка от валериан, да облекчи стомаха му. Всички лечители познават това лекарство.
Торн се вгледа в нея. Дори измокрена и с раздърпани дрехи, пак беше красива. Пленителните й очи като че ли имаха способността да проникват в душата му. Той се опита да отмести поглед, но не можа. Пръстите му копнееха да докоснат лицето й, косата й, да намерят чувствителните места по тялото й и да ги запомнят. Беше се опитвал да я пренебрегва през тези пет дни, но безуспешно. Трябваше да я вземе, още сега, тук на палубата, и да утоли страстта си между белите й бедра. Единственото, което го спираше, беше страхът, че страстта е само малка част от привличането, което го обвързваше с нея.
Торн загледа като омаян как Фиона пристъпва неловко под пронизващия му поглед.
— Защо ме гледаш така? — запита тя.
— Как те гледам?
— Загледал си се в мене точно така, както онази нощ, когато ме намери да се къпя в потока.
Тя отстъпи крачка назад, но нямаше накъде да се дръпне повече.
Погледът на Торн не трепна. Сега за първи път, откакто я бе видял, се озоваваше насаме с нея. Въпреки че почти тридесет мъже се бореха с бурята на няколко крачки от тях, въпреки че наблизо спеше старият мъдрец, Той се чувстваше така, сякаш освен него и Фиона в целия свят няма други живи хора.
— Страхуваш ли се от мене, Фиона? — запита той, когато видя, че тя се снишава под напрегнатия му поглед.
— Н-н-не.
— А би трябвало. Викингите са най-страшните мъже. Мнозина ни наричат диваци. Свирепи и жестоки. Пирати. Ние сме всичко това и още нещо. — Той я притисна към борда. — Мога да ти извия тънкото вратле с една ръка, ако ми хрумне.
Едва не се разсмя, когато видя Фиона да вдига острата си брадичка с предизвикателно движение.
— Какво те спира? — изрече тя дръзко.
— Тези твои съблазнителни виолетови очи, най-малкото — измърмори Торн. — Ако те убия, страхувам се, че ще бъда прокълнат завинаги. Но аз съм по-силен от тебе. По един или друг начин ще те накарам да ме освободиш от магията си. — Той й хвърли суров поглед. — Ти си моя робиня. Мога да утоля страстта си с твоята нежна плът, ако ми се прииска да го сторя. И когато бъда задоволен, може би магията ще се разпръсне и ще бъда свободен от твоите чарове.
— Ти си луд! Ако бях магьосница, никога нямаше да омагьосам викинг, когото всички мразят и от когото се боят.
Торн стисна зъби и свъси свирепо вежди.
— Не мисля, че изобщо ме мразиш, Фиона. Спомням си горещите ти целувки, предизвикателните извивки на тялото ти. Споменът ме съблазнява дори в сънищата ми.
За неин ужас Торн посегна към нея и я прилепи към мощните си гърди. Беше свалил ризницата си; тя усети забележителната твърдост на мускулите му до нежната си плът. Контрастът замая сетивата й. Всички мисли изчезнаха в миг, когато той сграбчи в шепа дългата й черна коса и приближи лицето й към своето. Устата му смаза нейната в безмилостна целувка. Тя отвори уста, за да протестира срещу това, но езикът му се вмъкна веднага в нея.
Фиона се почувства безпомощна, изцяло във властта на този свиреп морски разбойник. Атаката против чувствата й я остави без дъх и накара кръвта във вените й да запулсира лудо. Тя се изненада, когато усети, че устните му са меки и нежни; бе очаквала бруталност, но намери само едно стряскащо удоволствие. Какъв мъж беше този жесток викинг? Нежен в един миг и страшен в следващия.
Торн опря плътно слабините си в нейните, за да я накара да усети растящата му жажда. Мъжествеността му бе набъбнала и пулсираща, Фиона изстена, когато ръцете му обхванаха здраво седалището й и я прилепиха към тялото му. Дръпна се, но той я задържа без никакво усилие, решен да я има на всяка цена. Ръцете му се качиха нагоре по хълбоците и талията и спряха на разкошните й гърди. Той започна да ги мачка в дланите си ида стиска зърната с палец и показалец.
Фиона не можеше повече да понася това мъчение. Хвана с две ръце дългата му руса коса и дръпна с всичка сила. Той изстена и изруга. Тя се опита да се освободи от ръцете му. Но той стоеше непоклатим, много по-силен от нея. Огромна маса мускули, жили и решителност. Когато започна да я накланя надолу, за да я положи на палубата, тя яростно протестира.
— Боже, помогни ми! Не, пусни ме!
— Ти си моя робиня, Фиона, и ще те имам сега.
Господ сигурно бе чул молбата й, защото палубата се наклони под краката им и водата, плиснала в палатката, едва не ги отнесе. Блесна светкавица. Вятърът виеше яростно. Корабът се люшкаше между вълните, катереше се по гребените им, хора и сандъци се плъзгаха по мократа палуба.
— Тор да ни пази — изкрещя Торн и прониза Фиона с мрачен поглед. — Вярно е! Ти
Колкото и да беше стресната, Фиона все пак се досети, че Торн просто й дава в ръцете начин да запази невинността си. Замоли се да получи прошка и излъга:
— Ако така мислиш, тогава да, вярно е.
Торн пребледня, но нямаше време да размисли над последиците от нейния отговор. Викаха го на носа. Той беше единственият на борда, който можеше да ги преведе безопасно през бурята.
— Не сме свършили още с тебе, Фиона — предупреди я той на тръгване.
— Добре направи, че се съпротивляваше, дъще.
Тя погледна надолу към Бран. Той не спеше, както бе смятала. Очите му бяха отворени и пламтящият му поглед се спря на лицето й.
— Ти си чул?
— Да. И видях. Точно както предсказвах. Викингът вярва, че ти си го омагьосала, но тук има нещо повече. Той е корав мъж, Фиона. Предстоят ти трудни моменти с него. Но един ден Торн Безмилостния ще прозре стойността ти и ще отвори сърцето си за тебе.
— Не! Не искам това. Защо, Бран? Защо трябва да е викингът? Има ли нещо, което мога да направя, за
