Габи и виолетовите й очи изпъкваха на фона на кехлибарената рокля. Белите й рамене и горната част на гърдите й се издигаха гордо над дълбокото деколте. Тъмнокосата красота на Мари бе подчертана от зеления сатен, който обгръщаше стегнатото й младо тяло като втора кожа. Черните очи на Жан блеснаха, когато ги представи на двамата млади мъже, които разговаряха оживено с него. Говореха на английски, както британските офицери — Габи бе научила добре този език в манастира. Лафит я представи само с малкото й име; тя го бе помолила да не обявява фамилията й, защото бе възможно тези мъже да познават Филип.
По-възрастният, капитан Робърт Стоун, като че ли не можеше да откъсне очи от нея още от мига, когато му бе представена. По-младият, лейтенант Питър Грей, я изгледа от глава до пети, но я поздрави любезно. Когато чуха името й, двамата се спогледаха и от това по гърба на Габи полазиха тръпки.
По време на вечерята Габи започна да се чувства все по-неудобно, докато живите сини очи на капитан Стоун я гледаха изпитателно. Дори Мари забеляза това и вдигна изписаните си вежди, когато улови погледа на Габи. Тя го изучаваше изпод спуснатите си клепачи, докато той бе потънал в разговор с Жан. Лицето му изглеждаше толкова открито и момчешко в сравнение с мрачното изражение на Филип. Беше почти също толкова висок, с великолепно тяло, но приликата свършваше дотук. Непокорната му руса коса падаше над очите всеки път, щом направеше движение с глава. Широката му момчешка усмивка обезоръжаваше Габи. Тя се изчервяваше силно всеки път, щом погледнеше към нея, а това ставаше доста често. Той не изглеждаше страшен, очите му гледаха мило. Габи никак не можеше да си го представи като войник, защото нямаше изглед на човек, който убива.
Лейтенант Грей, макар да беше по-млад, изглеждаше по-възрастен. Сивите му очи й напомняха за Филип, тя не можеше да проникне през кремъчната им бариера. Изглеждаше разумен не за годините си и тя инстинктивно усети, че сигурно не му е трудно да убива. Габи потръпваше всеки път, щом погледът му се спреше на нея. Той я гледаше не като желана жена, а като стока, която би могла да се продаде. Това я изнервяше много и тя с радост посрещна края на вечерята, когато Жан отведе двамата мъже в кабинета си, за да пийнат бренди, да изпушат по някоя пура и да говорят по работа. Любезност, каквато не бе проявил към англичаните. Габи не остана да приказва с Мари, а се качи веднага в стаята си.
Щом остана сама, тя се замисли какво може да означават погледите, които американците си бяха разменили, когато Жан им я представи, и замисленият проблясък в очите на лейтенант Грей. Въпросите се гонеха в ума й. Дали Филип е още в Ню Орлиънс и дали я смята за жива, макар да не е намерил и следа от нея? Разхождайки се неспирно из стаята, тя не можеше да се удържи и все поглеждаше към залива. Искрящата вода, лунните лъчи, наситеният с аромати ветрец я канеха да излезе навън. Габи облече един пеньоар над нощната си дреха, тихо се измъкна от къщата и слезе по стъпалата на верандата. Всичко беше тихо. Тя знаеше, че Жан отдавна е приключил разговора си с американците и всички вече са си легнали. Мидените черупки по пътеката захрущяха под краката й, когато тя се отправи към белия пясък на плажа. Мина покрай часовия, но той не я спря. Позна го — имаше жена и деца в Баратария.
Габи стигна до палмите, растящи покрай плажа. Луната се бе издигнала високо и лъчите й очертаваха ясно силуетите на корабите, закотвени в залива. Гледката беше внушителна, Габи нямаше цял живот да я забрави. Почти в същия миг тя чу стъпки зад себе си и един глас изрече:
— Красива гледка, госпожице Габриела.
Габи трепна силно, но леко провлачените думи погалиха ушите й и тя веднага се успокои. Предпочиташе американския английски пред острите, отсечени звуци на британския. И поради някаква причина присъствието на капитан Стоун не я плашеше.
— Да — отвърна замечтано Габи, взирайки се в морето, — красиво е!
— Не говоря за пейзажа — прошепна той меко.
Тя усети топлия му дъх на тила си и се смути. Но той не направи никакъв опит да я докосне.
— Моля ви, капитане — възрази Габи, искаше й се той да престане да говори така.
— Съжалявам, госпожице, но не можах да се въздържа да не отбележа това. Вие сте най-красивото създание, което някога съм виждал.
Габи се зарадва, че тъмнината скрива пурпура, избил по бузите й. Гласът му беше толкова искрен, толкова напрегнат, че тя разбра, че не се шегува и не е свикнал да пръска комплименти наляво и надясно. Усмихна се неволно и се зарадва, че капитан Стоун, а не лейтенант Грей я бе заварил сама на плажа.
— Разбирам, че и вие не сте могли да заспите — каза тя, за да прикрие смущението си.
— Тази възхитителна нощ ме накара да изляза — призна капитанът. — И съм благодарен на съдбата, че насочи стъпките ми именно насам.
— Там ли е корабът ви? — посочи Габи към закътания залив.
— Не, ние дойдохме от Ню Орлиънс с пирога. Доминик ни доведе дотук.
— Колко ще останете?
— Още не е решено, но може би не повече от две седмици. Генерал Джаксън ме изпрати заедно с лейтенант Грей, за да огледаме острова и укрепленията му, да видим доколко полезна ще ни е флотата на Лафит, ако решим да приемем неговата помощ. Тъй като съм доволен от искреното му желание да ни помогне, ще докладвам съответно на генерала.
Габи тръгна по пясъка и капитан Стоун закрачи до нея, усетил, че тя няма нищо против компанията му. Вървяха един до друг, наслаждавайки се на тишината и на прекрасната нощ. След известно време тя пое обратно и двамата се върнаха в къщата, където се разделиха с едно прошепнато „лека нощ“.
В следващите дни, независимо колко време прекарваше насаме с Лафит и лейтенант Грей, капитан Стоун винаги успяваше да намери време за Габи. Обикновено се срещаха в късните нощни часове и се разхождаха по плажа. Жан и Мари бързо забелязаха породилото се между двамата приятелство, но не задаваха въпроси. Тя беше тяхна гостенка и не биха помислили да ограничават свободата й. В Баратария всеки сам избираше приятелите си.
Една вечер Габи бе заела обичайното си място под палмите, очаквайки капитан Стоун, когато чу познати стъпки по пътеката. Обърна се с приветствена усмивка и зашеметена видя лейтенант Грей, който се задаваше откъм къщата.
— Какво правите тук? — възкликна тя.
— Друг човек ли очаквахте? — запита той остро. — Хубава вечер, госпожо Сен Сир. Питах се какво толкова интересно намира капитан Стоун на плажа по това време на нощта. Сега знам.
Габи пребледня, когато чу презимето си. За да прикрие объркването, тя каза с възможно най-голямо пренебрежение:
— Държите се грубо, лейтенант Грей! — Обърна се и се накани да си тръгне.
— Не бързайте толкова, госпожо Сен Сир — изрече той с кадифен глас, сграбчвайки ръката й. — Никого няма да заблудите. И двамата с капитан Стоун знаем коя сте. Съпругът ви пусна вашето описание из цял Ню Орлиънс. Какво ще направи той, ако разбере, че съпругата му живее с група контрабандисти и пирати и се занася с чужд мъж?
— Моят живот не е ваша грижа — възрази тя разгорещено. Бе дълбоко оскърбена от факта, че капитан Стоун не й бе казал, че знае истинската й самоличност.
— Сега вече е — каза лейтенант Грей и прокара многозначително пръсти по ръката й. Габи потръпна. — Съпругът ви навярно много ви цени. Обявил е пет хиляди долара награда за всеки, които му съобщи нещо за вас или му донесе доказателство за смъртта ви. Но бих искал да разбера — продължи той замислено — защо сте решили да го накарате да повярва, че сте мъртва? Една любяща жена със сигурност веднага би побързала да се върне при мъжа си. Явно е, че никой не ви държи тук против волята ви.
Той присви хитро очи и стисна ръката й по-силно.
Габи възкликна разтревожено. Какво иска да каже той? Филип толкова иска да си я върне, че е обявил награда? Беше сигурна, че той вече е напуснал Ню Орлиънс, но ако това, което казваше лейтенант Грей, беше вярно, значи нямаше да си замине, без да научи какво е станало с нея или да я обяви официално за мъртва.
— Решил съм да прибера тези пет хиляди долара, госпожо Сен Сир, и нямам намерение да ги деля с капитан Стоун.
— Дали не чух името си? — Капитан Стоун изникна зад тях и веднага разбра какво е положението.
Лейтенант Грей пусна Габи и се дръпна.
— Току-що осведомих госпожица Габриела, че знаем коя е и че ще се погрижим да я върнем жива и
