здрава на съпруга й — обяви лейтенант Грей.
— Нужно ли беше да проявявате грубост? — запита капитан Стоун, като видя, че Габи разтрива ръката си.
— Съжалявам — извини се с привидно смутен глас лейтенантът. — Вероятно съм се развълнувал, като си представих колко щастлив ще бъде Сен Сир, когато научи, че съпругата му е в безопасност.
— Оставете ни — заповяда капитан Стоун. — Аз ще говоря с госпожица… с госпожа Сен Сир.
Докато двамата говореха, Габи мълчеше. Доколко можеше да вярва на капитан Стоун, запита се тя. Защо досега не й бе казал какво знае? И той ли искаше да вземе наградата, определена от Филип?
— Зле ли се държа с вас? — запита тревожно капитанът, когато фигурата на лейтенант Грей изчезна зад дърветата.
— Не… не… — отвърна тя колебливо.
— Габриела… Габи — изрече той меко и я привлече в прегръдките си. Тя замря, но не се отдръпна.
— Защо, капитан Стоун? Защо веднага не ми казахте, че знаете коя съм? Да не би да сте планирали да ме закарате насила при съпруга ми, след като спечелите доверието ми?
— Отначало реших да изчакам и да видя дали няма да ми се изповядате.
— Капитан Стоун…
— Казвам се Роб.
— Роб — повтори тя. — Просто ми кажете дали искате да вземете наградата, определена от мъжа ми. Това са много пари. Много повече, отколкото един капитан може да спечели в армията, сигурна съм.
— Отначало нямах намерение да съобщавам на съпруга ви, че сте в Баратария. Сигурно имате основателна причина да не искате да се върнете при него. Когато ви опознах, разбрах, че ми е все едно дали ще се върнете при него. Разбрах, че сте красива и сърдечна жена, която няма да избяга от мъжа си без сериозно основание.
Загрижеността му бе толкова различна от надменното пренебрежение на Филип; и все пак, Роб изглеждаше такова момче в сравнение с него.
— Обичам ви, Габи — призна Роб и искреността му стопли сърцето й.
— Капитан Стоун… Роб… не знаете какво говорите! Та вие не ме познавате — протестира Габи, измъквайки се леко от прегръдките му.
— Знам всичко, което ми е необходимо да знам за вас.
— Аз съм омъжена жена.
— Да, но такава, която явно не обича съпруга си — възрази убедено Роб. И отново я привлече в прегръдките си. — Габи, скъпа, върни се в Ню Орлиънс с мене.
— Не мога, Роб! — протестира Габи. — Филип ще ме намери.
— Ще те намери и тук. Можеш да бъдеш сигурна, че лейтенант Грей ще отиде направо при него още щом се върнем в града. Но ако напусна Баратария преди него, мога да уредя да заминем заедно, без той да знае. И когато осведоми съпруга ти, нас отдавна вече няма да ни има там. Повярвай ми, Габи, ще се погрижа за тебе.
Той беше толкова добър, толкова сърдечен, че Габи почти повярва, че може да я предпази от Филип. Но знаеше, че в края на краищата Роб само ще пострада.
— Където ида ме скриеш, Филип ще ме намери. Ти не го познаваш — прошепна тя отчаяно.
— Тогава ще те пратя при родителите си в Южна Каролина. Ще им кажа, че си моя съпруга, и никой няма да се усъмни.
— Но аз никога не мога да стана твоя съпруга!
— За мене ще бъдеш моя съпруга и когато битката за Ню Орлиънс свърши, ще заживеем в Южна Каролина като женени. Сен Сир никога няма да се сети да те търси там.
За него вече всичко беше ясно и просто.
— Скъпи — прошепна Габи, трогната от чувствата му към нея, — не мога да ти причиня това. Заслужаваш жена, която да е твоя съпруга пред закона. Децата ни няма да бъдат законни.
— За мене ще бъдат — заяви той упорито.
Габи вдигна ръка, за да погали увереното му момчешко лице и да отметне кичура коса, паднал на челото му. Това простичко действие като че ли събуди жаждата в него, той притисна стройната й фигура към стегнатото си тяло и плени устните й в свирепа целувка, докато ръката му обхващаше нежно гърдите й. Когато я пусна, тя едва си поемаше дъх и сърцето й биеше лудо. И той изглеждаше разтърсен от случилото се, когато наклони глава и целуна нежно ямката в основата на шията й, точно над гърдите.
— Не, Роб — възкликна Габи, усещайки как съпротивата й започва да се изпарява. — Все още съм омъжена и брачните клетви са свещени за мене. Не съм готова да ги наруша и да постъпя така, както са ме учили да не постъпвам.
— Няма да те насилвам, Габи — отвърна Роб и нерешително я пусна. — Но помисли за това, което ти казах. Не знам защо отказваш да се върнеш при съпруга си, но когато той дойде за тебе, Жан Лафит не може да направи нищо, за да му попречи да те вземе. Ти си негова законна съпруга.
Цяла седмица Габи мислеше над думите на Роб. През това време не можа да говори с Жан насаме, но сподели с Мари, че американците знаят коя е и че лейтенант Грей има намерение да вземе наградата, определена от Филип. Мари обеща да говори с Жан за нейния проблем.
За голямо съжаление на Габи Жан каза на Мари, че ако Филип дойде в Баратария, няма да има избор и ще трябва да я предаде под попечителството на съпруга й. Филип явно имаше подкрепата на генерал Джаксън и Жан нямаше да направи нищо, което да застраши преговорите, водени от него с американците. Мари съчувстваше на приятелката си, но думата на Жан беше закон. Освобождаването на неговите хора от затвора и отбраната на Ню Орлиънс бяха по-важни от проблемите между двама съпрузи. В крайна сметка Габи нямаше друг избор, освен да приеме помощта на Роб.
Роб изпадна във възторг, когато тя му каза, че ще дойде с него в Ню Орлиънс, макар че настоя да я остави сама да се оправя, след като Филип се върне в Мартиника. Явно докато тя бе размисляла дали да го придружи, той бе съставил разумен план за отпътуването им.
След два дни Роб щеше да се върне в Ню Орлиънс, като нареди на лейтенант Грей щеше да остане още една седмица за последна инспекция на корабите, закотвени в залива. Габи щеше да го придружи, преоблечена като момче. Щяха да тръгнат през нощта, използвайки тъмнината за прикритие. Ако на другия ден лейтенант Грей заподозреше нещо нередно с отсъствието й, Мари трябваше да му каже, че тя е болна. По-късно Роб щеше да намери друго жилище, така че Филип да не може лесно да ги проследи.
Мари се оказа полезна съучастничка в плана на Роб, според нея всичко беше много романтично. Тя осигури момчешки дрехи за Габи и дори изкопчи от Жан обещание да задържи лейтенант Грей колкото може повече на Баратария.
— Щом не обичаш съпруга си, би могло да ти се падне и нещо по-лошо от капитан Стоун — кискаше се Мари. — Той е доста хубавичък. Не толкова, колкото моят Жан, но все пак е мъжествен. Само да знаеш как те поглъща с очи!
— Аз съм все още омъжена — отговори малко неуверено Габи.
— Боже господи, ама че си невинна — сви рамене Мари. — Трябва да следваш сърцето си, скъпа — посъветва я тя в изблик на прозорливост.
Нощта на заминаването настъпи и Роб осведоми лейтенант Грей, който кипеше от недоволство, че оставането му е по изричното желание на Лафит. Макар да увери лейтенанта, че няма да предявява претенции към петте хиляди долара награда от Филип Сен Сир, лейтенантът не вярваше на началника си. Искаше пръв да стигне в Ню Орлиънс. Беше толкова развълнуван, че когато Роб замина с пирогата, скрил писмата от Лафит на сигурно място в жакета си, той не отиде да го изпрати. Иначе не би пропуснал да забележи стройната момчешка фигура с ниско нахлупена качулка и вързопче в ръка, която се плъзна неусетно в пирогата минути преди тя тихо да зацепи тъмните води на залива.
— Тези малки лодчици лесно се преобръщат, затова стой спокойно и се дръж за бордовете — посъветва я Роб, когато навлязоха в тесния проток. Но за сметка на това минават там, където големите съдове не могат — през блата и дори през кални локви.
Габи гледаше със страх как един от хората на Лафит управлява с прът дългата плитка лодка. Роб вдигна високо фенера, за да освети пътя им.
— Не се плаши, ако някоя алигатор се надигне, защото те излизат на лов през нощта.
