Филип не се зае да оспорва думите й.
— Сбогом, Филип. Желая ти да намериш щастие и да имаш наследника, когото желаеш, от друга жена. Думите ти, че ме обичаш, се оказаха нетрайно щастие. Така, както се стекоха обстоятелствата, Жан принадлежи на Марсел. И след тази вечер той може да има права и върху мене.
Думите на Габи бяха съвсем ясни и Филип почувства как те отварят в него една ледена бездна. Ако тя досега не бе станала любовница на Марсел, значи сега беше готова и склонна да сподели леглото му. Неговите любовни признания, това, че имаше нужда от нея, не означаваха нищо, помисли си той огорчено и на лицето му се изписа мрачно изражение, докато продължаваше да се облича мълчаливо. Бе започнал деня с радостни мисли, чудесната им среща бе сякаш предвестник на щастието, но раздялата бе по-горчива от всякога. И всичко това заради едно малко човешко създание, което, както Филип установи, лесно би могъл да обикне. А може би вече го обичаше. Но беше твърде късно за угризения. Габи нямаше да приеме, не би искала да приеме това, което той й предлагаше. Тя искаше повече, отколкото той бе склонен да й даде.
Филип излезе със сковани стъпки от стаята и гневно отвори входната врата, стряскайки Луела, която се връщаше от разходката с Жан. Зашеметена от сблъскването с огромната фигура на Филип, дойката щеше да падне и да изпусне детето, ако Филип не го бе грабнат с една ръка и не бе я задържал с другата. Докато тя се свестяваше от уплахата си, Филип държеше Жан и се вглеждаше зашеметен в невероятно живия поглед на бебето. Откакто не бе го виждал, очите на детето бяха сменили цвета си от тъмносиньо в мъгливо сивосиньо. Кожата му изглеждаше толкова нежна, че още преди да осъзнае какво прави, Филип леко погали с пръст меката бебешка бузка.
Застанала зад гърба му, Габи го съзерцаваше, докато той галеше лицето на сина си със замислена усмивка, смекчаваща суровите му черти. Когато усети, че Габи го гледа, Филип се обърна, тикна детето в ръцете й и избяга.
В мига, когато Филип се скри от погледа й, Габи бе овладяна от огромна умора и ако Луела не беше взела Жан от ръцете й, тя щеше да го изпусне. Уплашена от внезапното пребледняване на Габи и от силните тръпки, които разтърсваха тялото й, Луела извика и това привлече Тилди от кухнята.
— Занеси детето в стаята му — заповяда рязко Тилди, обхващайки положението с един поглед — Побързай, госпожа Габи е болна, трябва да я сложим да си легне.
След минути Луела бе настанила Жан в люлката му и се бе върнала, за да помогне на Тилди, която настаняваше Габи в леглото.
— Ще повикам доктора — каза икономката, завивайки крехката фигура на Габи.
— Не! — протестира Габи със слаб глас. — Сигурна съм, че ми няма нищо; няколко часа почивка ще ми помогнат. Ще видите, утре ще съм съвсем здрава.
Тилди не изглеждаше убедена, но нямаше друг избор, освен да се подчини на желанието на Габи. Знаеше, че господин Марсел ще си дойде за вечеря и ще знае какво да направи. Тя отдавна бе преценила отношенията между Габи и Филип и добре осъзнаваше, че Марсел изпитва силни чувства към своята среброкоса любима.
Дългият следобед премина във вечер, но в положението на Габи не се забелязваше подобрение. През тези нескончаеми часове тя ту задрямваше, ту се събуждаше, понякога несвестни бълнувания тревожеха трескавия и мозък. Но въпреки всичко успя да осъзнае, че една част от живота й е свършила, и то окончателно. Сега трябваше да мисли само за Жан и за Марсел. Вече нямаше причина да му отказва.
По улиците бяха плъзнали леки мъгли, когато привечер Марсел се върна у дома и тихо влезе в стаята на Габи. Тилди го бе посрещнала на вратата с тревожната новина и той веднага бе пратил да повикат доктора. Марсел запали лампата и се загледа тревожно в покритото с пот лице на Габи.
— Господи! — извика той с мъка — Защо по-рано не ми казаха? Ти си болна, скъпа, много болна.
Габи облиза напуканите си устни с върха на езика и се опита да проговори. Марсел наля вода от каната на нощното шкафче и поднесе чашата към устните й. Тя я изпи жадно.
— Утре ще съм добре — обеща Габи с по-голяма убеденост, отколкото изпитваше в момента.
— Докторът скоро ще дойде — успокои я Марсел, отмахвайки сребристата й коса, паднала по челото.
След един час Тилди въведе в стаята доктор Рено, който незабавно накара всички да излязат и погледна сериозно към пациентката си. Марсел се разхождаше неспокойно в коридора пред вратата на Габи, струваше му се, че ще полудее от това чакане.
Накрая доктор Рено излезе от стаята; замислена бръчка прорязваше угриженото му лице. Той затвори вратата след себе си и едва тогава заговори.
— Дювал, трябва да ми кажете истината, ако искате да излекувам госпожа Сен Сир. — Зачервените му от умора очи се забиха като свредели в Марсел; в главата му се гонеха трескави мисли. — Бих искал да знам какво е естеството на отношенията между вас и госпожа Сен Сир. Тя и бебето й би трябвало да отидат при съпруга й в Белфонтен, вече трябваше да са там. Останах с впечатление, че точно това се очакваше да стане.
— Ами… те са разделени — призна неохотно Марсел.
— Подозирах го още от началото, но когато Сен Сир дойде и присъства на раждането на сина си, тогава помислих…
— Нищо не се е променило. Когато Габи оздравее, възнамерявам да я заведа заедно с детето във Франция и да получа разрешение тя да се разведе. Веднага щом това стане, ще се оженим.
Доктор Рено се вгледа в лицето на Марсел, преди да зададе следващия въпрос. Въпрос, който може би нямаше право да задава.
— Били ли сте… хм… интимни с госпожа Сен Сир?
Тъй като прегледа внимателно, Габи докторът бе разбрал, че тя е имала сексуален контакт в последните двадесет и четири часа.
— Разбира се, че не, докторе! — възкликна възмутено Марсел. — Истина е, че обичам Габи, но за какъв ме вземате? Не съм я докоснал, преди детето да се роди, а после не исках по никакъв начин да й навредя, докато не се възстанови от трудното раждане.
— Хмм — произнесе замислено докторът, потърквайки брадичката си. Вярваше на Дювал, но това не обясняваше неоспоримия факт, че тя е имала интимни отношения с мъж едва преди часове. Внезапно му хрумна нещо.
— Господин Сен Сир идвал ли е да посети днес съпругата си?
Марсел присви очи, после ги отвори широко. Какво иска да каже докторът, запита се той, озадачен от насоката на въпросите му. За какво му беше да задава тези безсмислени въпроси, изследвайки болестта на Габи? На глас обаче отвърна:
— Съмнявам се, докторе, но мога да узная, ако е важно.
— Смятам, че е важно — кимна докторът.
Без да каже нито дума повече, Марсел тръгна да търси Тилди и Луела. Това, което научи, ужасно го смути. Дали посещението на Филип толкова е разстроило Габи, че я е разболяло? Как е узнал докторът? В ума му се загнезди упорито подозрение за нещо, което не искаше да назове. Когато каза на доктор Рено, че този ден Филип е идвал да посети Габи, докторът кимна разсеяно в знак, че го е чул, но внимателно избягваше да го погледне в очите.
— Мислите ли, че посещението на Сен Сир в някакъв смисъл е допринесло за разболяването на Габи? — запита Марсел с неприкрита тревога.
— Всъщност, Дювал, тази болест ме озадачава.
— Тогава защо бяха тези въпроси относно нашите… отношения?
След като размисли внимателно, доктор Рено реши да задържи сведенията за себе си. Явно Сен Сир и съпругата му са имали интимно сношение едва преди часове и ако това се беше случило, значи разтрогването на техния брак не беше така явно предрешено, както мислеше Дювал, особено щом самият Дювал бе признал, че не е имал интимни отношение с жената. Но колкото и да се опитваше, добрият доктор не можеше да намери връзка между посещението на Сен Сир и болестта на жена му. Според информацията на Дювал Сен Сир си е тръгнал набързо. Може би са се скарали със съпругата си, предположи докторът, и са се разделили далеч не в приятелски отношения. Самият шок от това, че отначало са били интимни, а после са се разделили с горчиви думи, би бил достатъчен, за да я разболее. След като си състави мнение, той
