рицарят леко се поклони за поздрав. Дребничката фигурка рязко се скри зад парапета. Внезапно развеселен, Лайън се насочи към подвижния мост и свали тежкия си шлем, докато чакаше да го спуснат. Гъстите му, черни коси проблеснаха на слънчевата светлина почти толкова ослепителни, колкото и бронзовият шлем допреди малко.
В този миг Кийн, верният сенешал на Ариана, се обърна към нея и повдигна въпросително вежди.
— Милейди?
— Няма смисъл — отвърна сприхаво тя. — Спуснете моста. Аз пък ще сляза да поздравя новия господар на Крагмер, макар че предпочитам да пронижа с нож сърцето му.
— Внимавай, Ариана, внимавай — предупреди я Надая с глас, дрезгав от възрастта. — Лайън едва ли ще е толкова снизходителен към буйния ти нрав, колкото бяха баща ти и братята ти. Той е верен рицар на Завоевателя и като такъв ще се подчинява само на Уилям. Не го забравяй и гледай да не го ядосваш.
— Не се безпокой, ще направя каквото трябва — отвърна Ариана и в този момент очите й излъчваха мъдрост, нетипична за крехката й възраст. — Ще предам земите на Крагмер в ръцете на новия им господар, а после ще отида при годеника си, Едрик Блекхийт.
Когато Лайън премина моста и масивния външен зид на крепостта, Ариана вече го очакваше на алеята във вътрешния двор. Верният му жребец се спря пред нея, а рицарят скочи пъргаво от него, положи тежкия си щит върху седлото и пъхна лъскавия си меч в ножницата на хълбока на коня. Поклонът му беше добре отработен и подчертано насмешлив. Беше повече от изненадан да види пред себе си дребничкото момиче с още неузряла, девическа фигурка. Уилям не му беше споменал, че наследницата на Крагмер е толкова млада.
Лайън заговори на съвсем приличен английски, макар и с подчертан акцент:
— Знаех, че сте млада, лейди Ариана, но не очаквах да намеря дете, едва излязло от забавачката.
— Достатъчно съм голяма, за да разпознавам врага, лорд Лайън — отвърна му с достойнство Ариана. — Дошъл сте да ми отнемете земите.
Лайън зяпна от изненада и се вторачи изучаващо в нея. Не беше трудно да различи в детинските черти на Ариана Крагмер обещанието за несравнима хубост и решителен характер. Един ден тя щеше да притежава грация и красота, с каквито малко жени можеха да се похвалят. Засега обаче тя беше просто едно буйно дете с войнствен нрав, в чиито наситено зелени очи проблясваше трудно сдържана омраза.
— Грешите, лейди Ариана — отвърна спокойно той. — Нито съм враг, нито грабител. Дадох обет да пазя владенията ви от нашественици. Защото дори и сега, докато разговаряме, шотландците се трупат по границата, за да плячкосат земите ви. Крал Уилям е мъдър човек. Той знае, че крехко момиче като вас не е в състояние да опази безценните земи на Крагмер. Затова крал Уилям бе така щедър да ми подари Крагмер и ме закле да се грижа за тези владения с цената на живота си. За мен това е въпрос на чест и дълг.
— Нормандските завоеватели убиха баща ми и братята ми — отвърна разпалено Ариана. — Уилям може да е ваш крал, но не и мой. И можете ли да ми обясните какво смята да прави с мен сега? Ще ме захвърли да живея с крепостните селяни ли?
— Внимавай, Ариана — прозвуча иззад гърба й гласът на Надая, която незнайно откъде се бе промъкнала до нея. — Нали не искаш да се озовеш съвсем безпомощна в лапите на лъва?
Ариана сякаш не чу възрастната жена, а очите й продължаваха да проблясват яростно срещу едрия рицар в достолепни доспехи. Беше твърде погълната от гнева и болката от смъртта на близките си, за да забележи, че Лайън е добре сложен мъж, с гарваново-черни коси и очи, сини като безоблачно небе. Лицето му беше като изваяно — с класически черти, но някак твърдо и изсечено. Годините, прекарани в битки по бойните полета, завинаги го бяха лишили от младежката мекота, иначе типична за възрастта му, а позорното петно на произхода му само бе изострило войнствения му нрав.
— Езикът ви е твърде остър за млада дама като вас, милейди. Много мъже намериха смъртта си в битката при Хейстингс. Нима мислите, че Уилям не скърби за всички онези, които загинаха?
Ариана го изгледа презрително.
— Уилям не знае що е скръб. Той е чудовище, като всеки норман, а вие не сте по-добър от него.
Лайън бе като попарен. Ариана несъмнено би си прехапала езика, ако знаеше колко близо до границата на търпението му го е докарала с последните си думи. Ако не бе съумял в последния момент да си припомни, че все пак насреща му стои само едно непослушно дете, войнствената Ариана сигурно щеше на мига да намери смъртта си. Дори силни и смели мъже рядко се осмеляваха да го предизвикват така. Лайън присви устни и, вместо да й отговори, рязко се обърна към своя лейтенант:
— Къде е свещеникът? Веднага го повикай!
Младият Белтан, един от най-достойните сред рицарите, извоювал в битки прозвището Безстрашния и най-верният помощник на Лайън, пришпори коня си и препусна покрай редиците назад да търси свещеника, който пътуваше с тях от Лондон.
— Ако ви трябва свещеник, имаме и в Крагмер — каза Ариана. — Бих могла да го повикам.
— Няма нужда, милейди. Уилям изпрати собствения си свещеник, специално за случая.
Очите на Ариана се разшириха, сякаш внезапно бе започнала да проумява.
— А мога ли да знам какъв е този специален случай?
— Нашата венчавка, лейди Ариана — отвърна невъзмутимо той.
При думите му Ариана простена, сякаш светът потъваше под нозете й. Пратеникът на Уилям не беше споменал нищо за венчавка. Само я беше информирал, че земите на Крагмер са били преотстъпени на Лайън Нормански, верен нормански рицар, като награда за лоялната му служба към краля, и че той пристига скоро.
— Това е лъжа. Вече съм сгодена за Едрик Блекхийт. Ще се оженим веднага, щом навърша шестнайсет.
— Така е, но Уилям реши да развали годежа и да ви венчае за мен, макар че честно казано аз нямам нужда от съпруга — нито сега, нито когато и да било. Но това е без значение. Уилям желае да се венчаем и така ще стане.
Всякаква руменина се отдръпна от бледите страни на Ариана.
— Не.
Тази единствена дума се изтръгна от устните й като дрезгав шепот, накъсан и неуверен. През целия си живот бе смятала, че един ден ще се омъжи за Едрик и отдавна бе свикнала с тази мисъл. Едрик беше приятен млад мъж, когото тя ценеше като приятел и беше сигурна, че все някога ще се научи да го обича.
— Аз съм обещана за съпруга на Едрик, откакто баща му почина в Хейстингс.
— Едрик се закле във вярност на Уилям — отвърна Лайън и ненадейно изпита непривична жалост към дребничката девойка, чийто живот се бе преобърнал след поредното завоевание на Уилям. — Той няма да се опълчи на краля. Малко мъже биха се осмелили да го сторят. И като награда, задето сведе глава пред Завоевателя, лорд Едрик получи позволение да задържи земите си.
Неподправеният ужас, който се разля по бледото й лице, изненада Лайън. Нима тази невръстна девойка не знаеше, че богатите наследнички лесно стават пионки в политическите планове на Уилям, който се стремеше да замени саксонските благородници с верни нормани? Можеше дори да я даде на някой по-стар от него, закоравял от дългите години служба на Завоевателя, който да се отнася към нея като с ненужна вещ. Станеше ли обаче негова съпруга, я очакваше лек живот, дори само защото той нямаше да се задържа вкъщи достатъчно дълго, за да я притеснява.
— Едрик не е възразил на решението на Уилям да ни венчае.
В зелените очи на Ариана проблесна изумление.
— Това е лъжа!
— Напротив. Както вече ви казах, лорд Едрик се закле във вярност на Завоевателя. Къде е свещеникът?
— Тук съм, милорд. Това ли е девойката? Тя съгласна ли е с този брак?
Облечен в типичните си тъмни одежди, закръгленият свещеник погледна въпросително Ариана и свъси вежди при вида на войнственото й изражение.
— Тя няма друг избор, отче. Ще се венчаем след час.
Ариана неволно трепна, а по лицето й се изписа уплаха.
— Не!
