да сме между живите. Виждал ли си младата си булка, откакто я остави в манастира? Имаш ли новини от нея?
— Не — отвърна Лайън и внезапно със смущаваща яснота си припомни образа на своенравното дете, което кралят ме бе отредил за съпруга. — Вие ме дарихте с обширни и плодородни земи, но ме венчахте за дете. А аз не си лягам с деца.
— Тогава нямах представа, че наследницата на Крагмер е толкова млада. Но мъжете често се женят и за по-млади от нея.
— Не и аз. Предпочитам да спя с жени, които знаят какво вършат.
— Като лейди Забрина? Крайно време е да спреш да хабиш семето си по хубавата си любовница и да създадеш наследник на Крагмер. Защото дори да си навъдиш дузина копелета, те не могат да наследят владенията ти, а ти по-добре от всеки друг знаеш, че не гледам с добро око на незаконородените деца. Сега съпругата ти е на деветнайсет и е съвсем узряла за семейния живот. Всъщност, някои дори биха казали, че е попреминала разцвета на силите си.
Лайън остро се изсмя.
— Аз нямам деца. Винаги внимавам да не създавам копелета. Никога не бих позволил децата ми да изстрадат същите груби предразсъдъци, през които минахме ние с вас като незаконни деца на благородници. А що се отнася до моята съпруга, тя ме ненавижда. Във вените й тече саксонска кръв.
— Това е без значение. Тя е твоя съпруга и единствената жена, която може да ти роди законни деца. Трябва ли да казвам нещо повече?
— Ще постъпя както ми наредите, сир, макар да съм на друго мнение. Моята вироглава наследница от Нортумбрия има остри бодли и хаплив език. И макар да беше само на четиринайсет, когато се срещнахме за първи път, почти успя да ме изкара от кожата ми. Надявам се само добрите монахини да са изгладили своенравния й характер и да са я научили на почитта и уважението, достойни за една жена.
Уилям потисна усмивката си. Макар и само на двадесет и седем години, Лайън беше безстрашен войн, който вдъхваше у врага страх и респект. Буен и силен, и също толкова привлекателен, откакто бе стъпил на английска територия Лайън бе вкарал в леглото си безчет красиви и знатни саксонки. Жените въздишаха и благоговееха по него. И нито веднъж Уилям не го беше виждал да говори за жена по начина, по който говореше за собствената си съпруга.
Манастирът „Сейнт Клер“, 1072
Ариана се плъзна през вратата и потъна в тъмните сенки, които заобикаляха манастира. Нощта беше безлунна, а тъмнината — непрогледна. Откъм жълтата каменна постройка не долиташе ни звук, ни трепет. Монахините ставаха и лягаха рано. Водеха суров и строг живот, съвсем лишен от развлечения и напълно откъснат от околния свят.
Младата жена се придвижваше безшумно покрай стената към задния вход — малка порта със стоманени решетки, обвити с бръшлян, която водеше към света навън. За съжаление, Ариана нямаше ключ и нямаше как да си го набави, но беше благодарна за тази илюзорна връзка с околния свят. Без нея сигурно щеше да полудее. А без Едрик, който бе открил тази почти неизползвана врата, несъмнено щеше да остане съвсем изолирана от събитията, които се случваха отвън мрачните стени на манастира.
Мисълта за Едрик извика усмивка на устните й. Той бе открил дъщерята на един от свободните селяни — млада жена, която работеше в манастира, и тя бе приела да предава съобщенията помежду им за дребни монети. Наскоро пристигнала в манастира, Ариана бе повече от изумена, щом младата слугиня от близкото село пъхна сгънато късче хартия в ръката й. Покрай братята си и тя се беше научила да чете, затова побърза да се оттегли в килията си и на един дъх изчете краткото послание от Едрик. Инструктираше я да го чака при задната врата през нощта, когато луната се изтърколи високо в небето.
Първата им среща беше кратка. Ариана се чувстваше окрилена от мисълта, че Едрик не я е забравил и че все още я желае. Тогава той й каза, че е установил връзка с някои от северните английски благородници, които бяха потърсили убежище при крал Малкълм в Шотландия. Тайната им цел беше да отърват Англия от норманското присъствие. И въпреки че Едрик се бе заклел във вярност на Уилям, той бе готов да наруши клетвата си, за да освободи Англия и да си върне Ариана. В замяна на своята подкрепа той бе получил обещание от Малкълм, че неговите епископи ще обявят брака й с Лайън за невалиден и двамата най-после ще могат да се оженят. Ариана бе научила всичко това от последвалите редки срещи с Едрик. За нея тези мигове бяха най-ценните й дарове. За съжаление, понякога минаваха дълги месеци, преди да се видят отново.
Ариана се възползваше от всяка възможност да се осведоми за последните действия на Завоевателя и за внушителните му победи, неизменна част от които беше и нейният съпруг. Не че я беше грижа за съпруга й. Съвсем не. Това чудовище я бе оставило да гние в манастира и, доколкото й бе известно, през цялото това време нито веднъж не се беше поинтересувал за състоянието й. И ако никога повече не видеше Лайън Нормански, толкова по-добре. Едрик й беше донесъл слуховете за връзката му с младата заможна вдовица, лейди Забрина от Йорк. Дълго време, след като разбра за измяната му, кръвта й кипеше от гняв. Лайън може да върви по дяволите — ако ще да има и дузина метреси и цяла тълпа копелета. Защото ако съпругът й не го беше грижа за нея, Едрик още я обичаше. Беше й го доказал, като я чакаше търпеливо дълги години, вместо да се венчае за някоя друга.
— Ариана, вие ли сте? Слава богу, че сте получила посланието ми. Трябва да ви кажа нещо важно.
Ариана се изненада, че толкова бързо и неусетно е стигнала до задната порта. Едрик вече я чакаше и явно бе дочул тихите й стъпки. Тя отметна бръшляновите клонки и надникна през решетките.
— Тук съм, Едрик. Защо не наминахте толкова време? Боях се, че сте ме забравил.
— О, не, милейди, как бих могъл да ви забравя! Бях в Единбург и преговарях с крал Малкълм. Ако всичко върви добре, скоро ще сте свободна и ще се венчаем, както искаха родителите ни.
— Няма ли някой нов бунт? Не узнавам нищо зад тези стени. Мразя това място! Игуменката казва, че съм вироглава и непокорна. Коленете ми са разранени от дългите часове, в които трябва да изкупвам греховете си, а гърбът ми е син и подпухнал от пръчката. Проклинам деня, в който се озовах тук, и ненавиждам човека, който ме обрече на този ад!
— Лорд Лайън е станал изключително влиятелен човек в Англия — отвърна Едрик. — Изглежда Уилям много го цени. Където и да се появи Завоевателят, Лайън винаги е до него. Отвратително е, че не дава пет пари за вас, неговата законна съпруга. Арогантно копеле!
— Има ме за своя робиня. За какво съм му притрябвала, щом вече има земите ми? Господи, как жадувам да се отърва от него!
— Амин — отсече Едрик и стисна пръстите на ръката й през прашната решетка на вратата. — Винаги съм ви обичал, Ариана. Затова ви открих така скоро, след като разбрах, че лорд Лайън…
Думите му увиснаха във въздуха при звука от строгия женски глас, който се разнесе в тъмнината. Ариана отстъпи сепнато крачка назад и в този момент някой пъхна запалена факла в лицето й.
— Бягайте, Едрик, бързо! Разкрити сме!
Едрик се отдръпна и се сля с тъмнината, разочарован че са ги прекъснали, преди да успее да й каже, че съпругът й е на път към манастира, за да си я прибере.
— С кого си приказваше, лукава безбожнице? — В гласа на игуменката се прокрадваше зловеща нотка, която не вещаеше нищо добро за Ариана.
— С никого — излъга тя и крадешком хвърли поглед към вратата. Изпита облекчение, щом видя, че Едрик е потънал в мрака. — Просто не можах да заспя и дойдох за поема глътка свеж въздух.
— Лъжеш! — Ръката на игуменката се издигна заплашително и стовари парещ шамар върху лицето й. Ариана се олюля назад. — Ясно чух мъжки глас. От колко време продължава това? През цялото време съм държала под покрива си една малка развратница!
Ариана вирна отбранително брадичка.
— Не е вярно! Няма никакъв мъж. С никого не се виждам.
Игуменката стисна здраво запалената факла и я пъхна досами лицето на младата жена. Ариана се отдръпна стъписано назад и заотстъпва, докато гърбът й не опря в студената стена.
— Бях наблизо и видях всичко, когато Терса пъхна скришом бележката в ръката ти. Веднага разбрах, че нещо си наумила. — Игуменката изсумтя презрително. — Терса е страхливка и не издържа при разпита. Каза ми всичко. Разбрах, че си поддържала връзка с някакъв мъж, откакто си дошла в манастира. Терса не
