халбата си с бира като човек, който ще умре призори. През цялото време се опитваше да измисли нещо, което да ги измъкне от тази каша, но спасителната идея така и не се появяваше. Докато хората му гниеха в тъмницата, той беше с вързани ръце. Само в едно нещо беше абсолютно сигурен: не можеше да остави жената, която обича, да се омъжи за друг.
Малкълм не изпускаше Лайън от погледа си. Засега планът му да го оплете в мрежите си видимо успяваше. Беше време да пристъпи към решителния ход.
Кралят на Шотландия стана, удари чашата си в масата и провъзгласи на висок тон:
— Току-що ми хрумна една прекрасна идея. — Той потърси с поглед Едрик и Ариана сред тълпата и им направи знак да излязат отпред.
Ариана се олюля на краката си и погледна Лайън за кураж. Понеже знаеше, че венчавката ще се състои призори, тя все още се надяваше, че той ще стори някакво чудо и ще я спаси от гибел. Малкълм обаче сложи край на всичките й надежди със следващите си думи:
— Пратете да повикат свещеника! Това тържество трябва да завърши подобаващо. — Той погледна крадешком към масата на Лайън. Повечето рицари в салона си мислеха, че е пиян, но Малкълм не беше глупак и отлично съзнаваше какво върши. — Искам лорд Лайън да присъства на брачната церемония. — Онези в салона, които бяха достатъчно трезви да проумеят думите му, вдигнаха шумна наздравица.
След миг изникна и свещеникът, небръснат и сънен.
— Викали сте ме, Ваше величество?
— Да, отче. Време е за венчавка. Лорд Едрик и лейди Ариана просто нямат търпение да се бракосъчетаят.
Приглушеният вик, изтръгнал се от устата на Ариана, привлече вниманието на свещеника. Булката изглеждаше бледа като смъртта и божият човек неволно изпита съжаление към нея.
— Мисля, че е редно да почакаме до утре, Ваше величество, и да стъкмим прилично тържество.
— Не, отче, тази вечер. Можете да започнете церемонията.
— Трябва да си взема книгата, Ваше величество.
— Няма нужда, сигурно знаеш думите наизуст. Кажи ги и да приключваме с това.
Видимо притеснен, свещеникът подхвана по памет кратката церемония, която щеше да събере Едрик и Ариана в свещен съюз.
Внезапно Лайън скочи на крака. Ариана беше негова съпруга! През целия си живот бе живял по законите на честта, но без Ариана честта му не струваше и пукната пара.
— Стига! Спрете венчавката!
Малкълм се усмихна доволно. Беше планирал отлично този момент. И въпреки това му се струваше удивително колко ниско може да падне един мъж заради някоя жена.
— Почакайте, отче — нареди той. — Изглежда лорд Лайън има да ни каже нещо.
Лайън прекрачи напред с решително изражение.
— Да. Спрете венчавката незабавно и ще направя всичко, което поискате. Само спрете този фарс и аз ще падна на колене пред вас и ще ви призная за свой господар. Аз съм съпруг на лейди Ариана и такъв ще си остана.
— Ваше величество, ами аз? — попита пребледнял Едрик. Той имаше унизителното чувство, че Малкълм е планирал този ход от самото начало. Да примами лорд Лайън Нормански и да го откъсне от Уилям Завоевателя беше успех, който щеше да остане в аналите на историята.
Малкълм махна пренебрежително към Едрик.
— Ще ти намеря достойна саксонска наследница. Обещавам ти, че ще останеш доволен от избора ми. — После шотландският крал отново насочи вниманието си към Лайън. — Коленичете пред мен, лорд Лайън, и сложете ръцете си в моите.
Лайън пристъпи напред, и всяка крачка го приближаваше към пълната гибел на честта му. Надяваше се Уилям да разбере, че не смята наистина да го предаде. Щеше да каже каквото трябва, но думите нямаше да докоснат сърцето му. И все пак онова, което щеше да извърши, го отвращаваше. Щеше да изрече клетва пред Бог и пред хората. Нямаше значение, че всъщност няма намерение да спази обета си; тази клетва беше удар по гордостта му. Дано поне Господ му простеше, защото той едва ли щеше да си прости.
Лайън дори не погледна към Ариана, докато коленичеше пред Малкълм и полагаше ръцете си в неговите.
— Лорд Лайън Нормански, заклевате ли се да ми бъдете верен до гроб? Обещавате ли да ми помагате винаги, когато ви повикам, и да ми се подчинявате във всичко?
Ариана имаше чувството, че сърцето й ще изхвръкне. Заради нея Лайън щеше да престъпи клетвата си към Уилям и да се подчини на човек, когото нито харесваше, нито му вярваше. Само да я беше погледнал, да й беше дал някаква надежда, че няма да я мрази до края на живота си за това, което бе принуден да стори заради нея!
— Кълна се! — пророни Лайън с пресипнал глас и Ариана разбра, че той вътрешно кърви.
— Станете, лорд Лайън, вие вече сте един от нас. — Гласът на Малкълм се надигна, за да стигне до всички присъстващи в салона. — Искам всички да знаят, че в този момент провъзгласявам за невалидно анулирането на брака между лорд Лайън Нормански и лейди Ариана Крагмер. Вследствие на това, годежът между лейди Ариана и лорд Едрик Блекхийт също е невалиден, защото се основава на незаконен документ.
Лайън се изправи сред хор от пиянски тостове. Малкълм изглеждаше доволен от себе си. Може би щеше да загуби Едрик Блекхийт, но бе уловил далеч по-едра риба. Вярно, че преди време беше щастлив да примами Едрик за своята кауза, но дори само името на Лайън всяваше страх и респект. Лайън беше прочут боец и безмилостен воин, и Малкълм очакваше днешният ден да допринесе много за великата му кауза. Сега редиците на неговата армия щяха да укрепнат и той щеше да влезе, триумфално в Англия, и да я провъзгласи за неделима част от Шотландия.
Най-после Лайън погледна Ариана. Очите му бяха пусти и празни, сякаш не гледаше в нея, а през нея. Ариана долавяше разрушителните му емоции, но не можеше да стори нищо, за да му помогне.
— Искам да освободите хората ми от тъмницата — каза Лайън, отново насочил вниманието си към Малкълм. — Сега нямате причини да не ми вярвате.
Малкълм мълча толкова дълго, че Лайън си помисли, че ще му откаже. Той дълго време се взира в лицето на новия си рицар, докато накрая махна към Гун.
— Освободете рицарите на лорд Лайън от тъмницата и се погрижете да им осигурите всичко, което пожелаят.
Гун се поклони и се втурна да изпълнява повелята на краля.
— А вие, лорд Лайън, вече можете спокойно да отведете съпругата си в леглото. Сега тя е ваша, по всички закони на бога и държавата.
Все още с мрачно лице, Лайън хвана Ариана за ръката и я изведе от салона, без да обръща внимание на циничните коментари, които ги последваха. Той не забави крачка нито за миг, докато я водеше по тясното каменно стълбище към общата им вече спалня. Все още не беше проронил и дума, и тя също предпочиташе да запази мълчание. Изражението на лицето му я плашеше. Очите му сякаш бяха късчета от самия ад. Щом влязоха в спалнята, той дръпна внимателно резето и опря гръб на вратата.
— Лайън…
Сякаш не я чуваше, той пристъпи към прозореца и вторачи поглед в мастилено черното, обсипано със звезди небе.
Ариана си помисли, че изобщо не я е чул, и повтори колебливо името му. Раменете му потръпнаха, но Лайън не й отговори, нито пък се обърна да я погледне. Пред нея стоеше човек, когото не познаваше и не беше виждала никога преди. Разтревожена от странното му поведение, Ариана започна трескаво да се съблича. Когато стигна до долната си туника, той все още стоеше като статуя до прозореца и се взираше в нощното небе. Ариана пристъпи несигурно към него.
— Няма ли да дойдеш в леглото?
Лайън се обърна и се втренчи безизразно в очите й, сякаш бе изненадан да я види там.
— Какво каза?
— Не си ли изморен? Ела в леглото, скъпи. Не чу ли крал Малкълм? Отново сме съпруг и съпруга. Това, което направи за мен, изисква голяма смелост. Смелост, каквато малцина притежават.
