Думите й сякаш най-после достигнаха до него.
— Смелост! И ти наричаш смелост това, че изгубих честта си? Не, Ариана, тази вечер ти стана свидетел на моята слабост. Ти си моята слабост и моето падение. — Моята любов и моят живот, допълни мислено той.
Пламенните му думи извикаха сълзи в очите й. Лайън я мразеше, виждаше го в очите му, които настойчиво отказваха да я погледнат. Тя посегна към него.
— Лайън!
— Недей!
Ръката й се отдръпна като опарена.
— Какво?
— Не ме докосвай. Не мога да го понеса.
— Моля те, Лайън, не изпитвай омраза към мен.
— Да те мразя? Не, мразя самия себе си. Трябваше да предпазя сърцето си от теб. Ти си моята страст и моята гибел. Аз съм воин, обучен съм да се водя от разума и меча, а не от сърцето си. Всеки рицар е длъжен да обича бога, своя крал и своята страна. Аз вече не съм достоен да бъда рицар.
Макар да я бе помолил да не го докосва, Ариана все пак посегна към него. Той се скова и понечи да се отдръпне, но тя не му позволи. Ръцете й обгърнала врата му и тя се притисна към него, отпуснала глава на силните му гърди. Ритъмът на сърцето му се учести. Внезапно Лайън я обгърна с ръце и я притисна към себе си с такава сила, че дъхът й спря. А после от гърлото му се изтръгна странно ридание и Лайън зарови глава в косите й.
— Мили боже! Какво направих, Ариана? Какво ужасно нещо сторих?
Болката му докосна сърцето й. Ариана не знаеше друг начин да го успокои, освен да му дари любовта си. Тя го придърпа решително към леглото. Лайън приседна и я взе в скута си.
— Люби ме, Лайън — помоли го Ариана с пресипнал глас. — Позволи ми да утеша мъката ти.
— Как би могла да облекчиш мъката ми, след като ти си причината за нея? — отвърна ядно Лайън. В момента, в който думите се откъснаха от устните му, вече му се искаше да не ги беше изричал. Не можеше да обвинява Ариана за собствената си слабост. Не можеше да я вини, задето я обича повече от честта си на боец. Дали изобщо някога щеше да си прости? Лайън понечи да се изправи. Знаеше, че не може да я люби сега, не и сега, когато беше толкова заслепен от презрение към самия себе си.
— Моля те, Ариана, не искай това от мен. В момента не съм способен на нежност, а не искам да те нараня.
Ариана обаче беше достатъчно проницателна да се досети, че единственият начин да стигне до сърцето му, да го откъсне от тягостните мисли, е да насочи вниманието му в друга посока. Затова преди съпругът й да стане и да избяга от брачното ложе, тя се хвърли върху него и го повали на леглото. Не спираше да се притиска към него, докато не почувства как силното му тяло се отпуска под тежестта й, а устните му омекват до нейните. Това обаче не беше достатъчно, защото лицето му все още бе мрачно, а очите му бродеха обречено из стаята.
— Искаш да те любя, така ли, Ариана? — предаде се накрая Лайън. — Така да бъде, но помни, че съм те предупредил. Защото едва ли ще ме харесаш в тази светлина.
Ариана понечи да отговори, но устните й бяха обездвижени с брутална целувка. Тя почувства как ръцете му разкъсаха тънката й туника, за да стигнат до голата й плът, и за миг изпадна в паника. Лайън беше три пъти по-едър и силен от нея и в това състояние несъмнено можеше да я нарани. Внезапно осъзнала грешката си, Ариана се опита да се изтръгне от ръцете му. Но воден от гнева, Лайън беше вече неудържимо възбуден и нямаше път за връщане назад.
Той се просна отгоре й и зацелува плътните й устни, докато подпухнаха, а щом се измори от устните й, потърси гърдите й и загриза грубо зърната й. Тялото му беше тежко и стегнато от възбуда, а членът му пулсираше агресивно, притиснат в корема й.
Лайън се възползваше безжалостно от тялото й и отчаяно се стремеше към облекчението. Замаяна от грубите набези на ръцете му, Ариана смътно съзнаваше, че не е искала точно това, макар сама да го беше предизвикала.
— Почакай, Лайън, не искам да стане така.
Той повдигна глава и й отправи сардонична усмивка.
— Предупредих ви, лейди, но вие не ме послушахте. Аз съм роден боец и нежността не винаги ми се удава.
Ръцете му се вкопчиха болезнено в бедрата й и повдигнаха ханша й, а устните и пръстите му се впиха в меката плът между краката й. Ариана се сгърчи и извика. Лайън се отпусна върху й с цялата си тежест и нахлу в нея с нетърпелив тласък, а по лицето му се четеше едновременно болка и екстаз. Ариана потисна с усилие надигащото се в гърлото й стенание. Бе поискала Лайън да я люби, но не беше очаквала това. Знаеше, че не иска да я нарани, но я използваше като предмет за утоляване на страстта си. Сега за него тя беше просто една жена, с която да облекчи мъката си от загубената чест. Вярно, че я бе предупредил, но, мили боже, тя съвсем не бе очаквала това.
— Господи, Лайън, умолявам те, имай милост!
Отчаяните нотки в гласа й явно най-после стигнаха до съзнанието му, защото той надигна глава и я погледна, сякаш я виждаше за първи път. Когато осъзна какво е сторил, Лайън отпусна сломено глава на гърдите й и тягостно въздъхна.
— Прости ми, Ариана. Ти си последният човек на света, който бих искал да нараня. Жестоко е да те наказвам за своята слабост.
И тогава я целуна с цялата си нежност, и се раздвижи в дълбините на тялото й с познатата настойчивост. За нейно облекчение, Лайън отново беше човекът, когото бе обикнала. Той я доведе бавно до върха, съсредоточен изцяло върху нейните нужди и нейното удоволствие. А когато почувства как тялото й се сви и потръпна под него, даде воля и на своя екстаз. После я притисна в обятията си и я държа така, опивайки се от близостта й, докато светът около тях не придоби обичайните си форми и багри. Уви, никое блаженство не можеше да трае вечно. Лайън въздъхна тъжно и се отдръпна от прегръдката на Ариана.
Той се облече набързо, почти без да я погледне, а след това се обърна и вяло пророни:
— Съжалявам.
После бавно се отправи към вратата.
— Лайън, къде отиваш? — Гласът й бе пресипнал от тревога.
— По-добре ще е да остана сам. В момента не ме бива много за компания.
— Не ме оставяй така. Скъпи, не искам да ме мразиш!
Той я погледна и й се усмихна, но някак неуверено и печално.
— Дори не знам какво чувствам. Вярно е, че изпитвам омраза, но към самия себе си. Предадох Уилям, за да бъда с теб, а сега дори не съм сигурен, че ще ти бъда добър съпруг.
Сега по-силно от всякога Лайън изпитваше болка от загубата, гърчеше се в агония, задето се беше отрекъл от всичко, към което се стремеше през целия си живот, и разбра, че не би могъл да живее с тази мисъл.
Ариана имаше чувството, че цялата вселена се стовари върху крехките й рамене, когато Лайън затвори безшумно вратата след себе си. Веднага щом той се изгуби от погледа й, тя избухна в сълзи. Искаше й се никога да не беше срещала Лайън Нормански. Заради нея той бе предал доверието на своя крал и се бе лишил от честта си.
16
В залите отекна шум, който не беше характерен за този ранен утринен час. Ариана се събуди с убеждението, че нещо не е наред. Тя скочи от леглото в момента, когато Лайън се втурна в стаята.
— Облечи се бързо, Ариана. Уилям и неговата армия пристигат.
Ариана имаше много въпроси към него, но той изчезна така бързо, както се беше появил. Уилям, помисли си тя, докато намяташе дрехата си, и се втурна към прозореца. Сърцето й почти замря, когато видя многобройната армия, разположена зад могъщия воин, който достигна до Абернети с величието на завоевател. Тя проследи как Малкълм, заобиколен от своята лична стража, препусна напред да посрещне
