— Моля се само да не дойде ден, в който да съжаляваш за постъпката си — отвърна Лайън с мрачен тон. Ариана надникна дълбоко в очите му и кръвта й се смрази от онова, което видя там. — Може би щеше да си по-щастлива в Лондон. В Крагмер мога да ти обещая само моята защита и нищо повече.
— Засега това ми е достатъчно, Лайън — прошепна тъжно Ариана. — Може пък някой ден да спреш да ме обвиняваш, задето загуби честта си.
Лайън пристъпи по-близо до нея и тя усети топлината на тялото му.
— Ариана, аз… — Каквото и да възнамеряваше да й каже, то остана неизказано, след като Лайън се обърна на пета и се отдалечи решително от нея.
Направиха лагер в безжизнената пустош, за да прекарат нощта. След като изядоха малкото останала храна, Ариана се сгуши в одеялото си и се опита да заспи. Но беше толкова студено, че цялото й тяло се тресеше.
Легнал наблизо, Лайън наблюдаваше как Ариана се бори със студа и се опитва да заспи. Видя я как трепери под одеялото и сърцето му се сви.
Ариана се чувстваше ужасно. Мислеше си, че би дала всичко, за да спре да трепери и да си почине поне за минутка, когато усети топлина. Лайън я обви с ръце, тя потръпна от вълнение и се сгуши в неговите обятия. Постепенно се затопли и се унесе в дрямка с измамното чувство, че всичко е наред.
— Заспивай — каза приглушено Лайън. — Треперенето ти не дава мира на никой от нас да заспи. — Гласът му звучеше така, сякаш предпочита да е навсякъде другаде, но не и до нея.
Лайън усещаше топлината на тялото на Ариана, заслушан в равномерното й дишане. Той благодари на небесата, че тя спеше и не можеше да усети неговата възбуда, нито да разбере как се измъчва в този момент заради нея. Защо бе орисан да страда безмълвно заради тази жена, която обичаше, а не можеше да си го позволи?
След пет мъчителни денонощия преминаха границата и се озоваха в Нортумбрия. Премръзнала и на ръба на изтощението, Ариана копнееше за удобно легло, кана ябълково вино, ароматизирана и топла вана. Беше дотолкова потънала в мрачните си мисли, че когато наближиха, тя почти не забеляза кулите на Крагмер, възвисяващи се отвъд хълмовете.
— Пред нас се простира Крагмер, милейди — обади се Лайън с надеждата това да я разведри.
— У дома — едва промълви Ариана. — У дома — повтори тя, без да сваля поглед от далечните кули на така жадуваната крепост.
Малко по-късно те преминаха моста и наближиха до крепостта. Кийн, Терса и Надая ги очакваха на входа, за да ги посрещнат.
— Добре дошли у дома — поздрави ентусиазирано Кийн.
— Радваме се да ви видим отново у дома — каза Терса срамежливо.
— Така е — съгласи се Надая, а погледът й беше съсредоточен върху дребната фигурка до Лайън. — Нали ви предупредих, милейди? — Изричайки тези загадъчни слова, тя се обърна и изчезна в далечината.
17
Лайън остави Ариана в залата, обградена от хора, които се тълпяха около нея и развълнувано я поздравяваха за добре дошла. Той се върна бързо в задния двор на замъка, за да види своите рицари и конете, а Ариана се почувства още по-тъжна, усещайки необичайната му студенина и желанието му да я избягва. Безмилостната извивка на челюстта му и острите, неумолими черти на устните му доказваха желанието му да се освободи от досадното й присъствие.
Ариана се нуждаеше от време да размисли и да реши какво да бъде бъдещото й отношение към Лайън. Любовта й към него далеч надвишаваше гордостта й. В името на Лайън тя беше готова да направи всичко необходимо, само да спечели любовта му.
— Милейди, вероятно сте капнала от умора — каза Терса, забелязала странното настроение на Ариана. — Желаете ли да си вземете гореща вана веднага или първо предпочитате да починете?
— Гореща вана — отвърна Ариана без колебание. — Но нямам нужда от помощта ти. — Тя забеляза, че погледът на младото момиче е постоянно устремен към вратата и знаеше, че девойката е нетърпелива да зърне Белтан. — Иди да посрещнеш сър Белтан. Вероятно нямаш търпение да го видиш!
Терса се усмихна срамежливо.
— Да така е, милейди. Не съм го виждала, откакто двамата с лорд Лайън ме доведоха от Лондон тук, в Крагмер. Веднага след това те отпътуваха за Шотландия.
— Тогава отивай да го поздравиш, Терса. След като го посрещнеш както подобава, ще ме намериш в покоите ми.
— Благодаря ви, милейди — отвърна Терса, направи реверанс и се отправи към двора на замъка да търси сър Белтан.
Ариана се усмихваше доволно на път за банята, преминавайки през кухненските помещения. Една от прислужниците я последва, за да й помогне при пренасянето на кофите с вода, които се грееха на огнището. След като напълниха ваната с необходимото количество гореща вода, Ариана отпрати прислужницата. Разсъблече се бързо и със задоволство се отпусна във ваната. Затвори очи и се отдаде на приятната топлина, наслаждавайки се на лукса да се потопи изцяло в гореща вана, а не да се къпе с кани хладка вода. В този момент благославяше баща си, задето бе отделил цяло помещение за баня, и се опитваше да не мисли за нищо друго.
Напълно изтощен, Лайън отвори врата на банята и замръзна. Съвсем не очакваше да завари тук Ариана. Предполагаше, че тя почива в покоите си след дългото изморително пътуване. Очите й бяха затворени и му се стори, че е заспала. Искаше му се да излезе тихо от банята, да затвори вратата и да забрави това, което видя, но краката отказаха да се подчинят на решението му.
Водата едва покриваше заоблените гърди на Ариана. Лайън втренчи поглед в тялото й. Той ясно видя бледорозовите й, набъбнали зърна, съблазнителната извивка на пъпа й, гладката кожа на корема й. Постепенно отмести погледа си върху сребристите й къдрици, които безмълвно го зовяха изпод водата. И макар да не му се искаше, гледката мигом го възбуди. Трябваше да се насили, за да не съблече дрехите си и да се присъедини към нея във ваната.
Водата започна да изстива. Ариана се протегна лениво и посегна към сапуна. В този момент тя забеляза Лайън и се втренчи в него с широко отворени очи. По смутеното му лице разбра, че я наблюдава от доста време.
— Свършвам след малко — промърмори тя и едва тогава забеляза, че той беше махнал доспехите си и се беше разсъблякъл. — Има място и за двама ни, ако искаш да се присъединиш към мен.
Дрезгавият й глас извади Лайън от унеса. Трябваше да прочисти гърлото си преди да заговори.
— Няма да е редно.
— Защо? Да не би да се страхуваш от мен? Или може би ме мразиш до дъното на душата си?
Лайън присви устни и се изпъна като струна.
— Не се боя от никоя жена. А колкото до омразата… — Той присви раменете си многозначително. — Това е много силна дума. Не изпитвам нищо към вас, милейди.
Ако Ариана имаше и най-малка представа колко много му костваше да произнесе това, щеше да бъде шокирана. Дори когато Лайън изричаше жестоките думи, тялото му се смущаваше от близостта й.
— Тогава ела при мен — отвърна предизвикателно Ариана. — Ако не изпитваш нищо към мен, няма смисъл да ме избягваш.
— Именно — отвърна сухо Лайън, докато сваляше ризата си. Знаеше че навлиза в опасни води, но не можеше да не отвърне на предизвикателството й.
Лайън се надяваше Ариана да свали погледа си от него, докато събува панталоните си, но остана излъган. Тя го наблюдаваше дръзко, а зелените й очи се присвиха замислено. Лайън се бореше със силното желание да последва естествените си инстинкти. Вместо това той бавно влезе във ваната, стараейки се да не се докосне до нея. Но и в това се провали. Бедрата му се допряха до нейните, докато се потапяше във юдата. Той се дръпна като опарен.
— Позволи ми да ти измия гърба — каза благо Ариана. Само лекото потрепване на гласа й издаваше
