копнежа й по този мъж, когото обичаше от все сърце.
— Не, аз…
Думите му заглъхнаха, след като тя бавно го обърна с гръб към себе си, взе гъба и сапун и затърка яростно гърба му. Удоволствието да чувства ръцете й върху тялото си извика ситни капчици пот по челото му. На гърлото му заседна задавен стон и Лайън прехапа езика си, за да не пророни и звук. Когато най-после Ариана изплакна гърба му, той почувства значително облекчение и се успокои, че изпитанието е приключило. Но за свое най-голямо удивление откри, че то едва сега започва. Макар че ръцете на Ариана вече бяха далеч от тялото му, гърдите й се притискаха настойчиво в гърба му. Той се вцепени за миг и се отдръпна рязко настрана.
— Нима се опитваш да ме съблазниш?
— Да.
— Само си губиш времето.
— Лайън, моля те, не ме мрази.
— Не изпитвам нищо — повтори той. — Вече не съм същият човек, който изгуби честта си заради страстта си към теб. Като твой съпруг те защитих и не позволих на Малкълм да те омъжи за сър Едрик. Не ти дължа нищо повече.
— О, Лайън, нима трябва да пренебрегна гордостта си и да моля за любовта ти?
Той се обърна и я погледна, разтърсен от емоции, които отчаяно се опитваше да отхвърли.
— Не мога да променя чувствата си, Ариана. Не мога да ти бъда съпруг със съзнанието, че предадох своя крал заради теб. Как очакваш да те обичам, след като не мога да обичам дори себе си самия?
— Може би все пак трябва да се опитаме. — Искаше й се да изкрещи колко много го обича, но се страхуваше, че Лайън само ще й се изсмее.
— Не.
— Да. — Тя протегна ръка да го докосне и прокара пръсти по устните му. Те омекнаха при допира й, и Ариана придърпа лицето му, притискайки устните си към неговите в сладка, изкусителна целувка.
Лайън нямаше да устои дълго на настойчивите й ласки, затова сграбчи дланите й ги задържа като преграда помежду им.
— Защо правите това, милейди? Не ви ли казах, че не ви желая вече? Нямате ли гордост?
— Преди време бях по-горда от всяка друга жена на света. Сигурно помниш, че изпитвах омраза към всички нормани, включително и теб. И все още не храня топли чувства към тях, но някои неща се промениха. Ти стана мой съпруг. Уилям ме принуди да се омъжа за теб. Дължиш ми повече от целувка.
— Нима? А вие какво ми дължите, милейди? Аз предадох Уилям заради вас. Независимо колко беден е един човек, никой не може да му отнеме неговата чест. Уви, аз изгубих завинаги честта си. Ако привързаността ми към вас не беше толкова силна, все още щях да съм верният рицар на Уилям. Трудно е да простиш, когато някой направи компромис с честта и гордостта си. Затова кажете ми, Ариана, след всичко това вие какво ми дължите?
— Мога да ти предложа само себе си — отвърна Ариана и извърна унило глава, защото знаеше, че любовта й не беше достатъчна в замяна на изгубената му чест.
Той стисна още по-силно ръцете й и я придърпа към себе си, така че устните им почти се докоснаха. Погледът му я смразяваше. А после я целуна студено, без капчица нежност.
— Това ли искате, милейди? — попита той и грубо се изсмя. — Все още мога да ви доставя удоволствие, ако това желаете.
Ариана се отдръпна ужасена.
— Не…
— Да. — Целуна я той отново, а ръцете му се плъзнаха грубо по гърдите й, притискайки зърната й с твърдите си пръсти. — Това харесва ли ти? — той започна да притиска грубо зърната й, докато Ариана не простена. Прокара езика си около ореола на едната и гърда и след това я засмука.
Пръстите му се спуснаха надолу по корема и бедрата й, достигайки до блестящите перлени гънки на нейната женственост. Ариана рязко се сгърчи и по пода се разля вода. Лайън пъхна безмилостно пръстите си в нея и тялото й се сви конвулсивно. Сините му очи горяха, докато наблюдаваше как изражението й се променя под бързите тласъци на пръстите му.
Ариана сякаш се откъсна от тялото си, чувстваше се така, сякаш наблюдаваше от разстояние как Лайън неумолимо я води към върха. Внезапно й хрумна, че той не смята да се присъедини към нея в мига на страстно удоволствие. Откъсвайки се от онова, което правеха с нея устните и ръцете му, тя се овладя и се опита да отблъсне пръстите му.
— Лайън, не искам така. Искам да те почувствам в себе си.
В очите му заблестя опасен пламък, а зъбите му се оголиха в грозна гримаса.
— Напротив, лейди, искахте точно това. — Пръстите му проникнаха още по-дълбоко в нея. Самият той беше толкова болезнено възбуден, че се побоя да не изхвърли семето си в горещата вана.
Сякаш хиляди иглички преминаха през тялото на Ариана. Гърбът й се изви, а сребристорусите й къдрици се разпиляха по ръба на ваната. Тя прошепна името му, обгърната от топли, шеметни вълни. Когато Лайън отдръпна ръцете и устните си от нея, Ариана затвори очи. Щом го погледна отново, в погледа й кипеше безумен гняв.
— Копеле!
— Винаги съм бил такъв, милейди!
Той се надигна от ваната и й обърна гръб, но не преди Ариана да види набъбналия му член. Сърцето й се сви от болка. Нима съпругът й смяташе да излее своята похот върху някоя девойка в крепостта? Или щеше да отиде в селото да търси удоволствия?
Лайън изтърпя стоически болката, причинена от ерекцията, но болката в сърцето му беше по-страшна. Ариана вече имаше основателна причина да го мрази. Той искаше да я накаже, задето го доведе дотам да се нуждае от нея толкова отчаяно, че да предаде своя крал. Може би наказанието му беше прекалено жестоко за нея, но в сравнение с неговата болка беше нищо. Да, той беше копеле във всяко едно отношение. Човек, който няма чест, не заслужава любов и не може да обича.
Лайън се обличаше припряно, когато почувства погледа на Ариана върху ръцете си и сърцето му се преобърна.
— Няма да ви притеснявам повече, милейди.
Ариана се гърчеше в агония. Той стоеше в сумрака на стаята — висок, силен и невероятно красив. Беше я наранил и унижил, но ако легнеше с друга жена, тя щеше да умре. Лайън можеше да отрича колкото поиска, но Ариана знаеше, че той не е безразличен към нея. Ако не беше така, щеше да позволи Едрик да се ожени за нея и да запази честта си. Защо ще рискува да си навлече гнева на Уилям, ако не изпитваше нищо към нея?
— А кого ще притеснявате, милорд — някоя благоразположена млада слугиня?
Той се извъртя и впери поглед в нея.
— Има ли значение за теб? Нима не съм само едно норманско копеле?
— Да, така е. И винаги съм го знаела. Може би си забравил, че дадохме обет пред свещеник да се откажем от всички останали. Смятам да те накарам да спазваш своя обет, Лайън от Крагмер.
— И какво? — отвърна Лайън с непроницаемо изражение. — Искаш от мен да живея като монах? — Ако трябваше да бъде откровен, той изобщо не можеше и да погледне друга. Но щеше да е пълен глупак, ако й признаеше чувствата си, особено сега, когато помежду им стоеше неговата гордост.
— Не е необходимо да живееш като монах — отвърна Ариана и го изгледа продължително изпод спуснатите си ресници. — Аз съм твоя съпруга.
— Моя съпруга! — извика Лайън. — Как бих могъл да забравя! Та нали затова загубих честта си. Ти ме омагьоса, Ариана. Превзе ума и тялото ми. Искам да забравя това, което стори с мен и това, което направих заради теб.
Горчивината в гласа му я остави безмълвна. Думите му съвсем не бяха признание в любов. Можеше да предполага, че Лайън мрази всичко, свързано с нея. Тя му напомняше, че безвъзвратно бе загубил благоразположението на Уилям. И все пак, той й признаваше, че не е безразличен към нея, а това поне беше нещо. При Лайън нищо никога не беше просто — мъжът, за когото я бяха омъжили против волята й, и който бе обикнала от все сърце.
