тялото му горещо се нуждае от нея, а разумът му напълно я отхвърля. Тя се изправи от леглото и стъпи на треперещите си крака. Протегна ръка към него в мълчалива молба. Лайън се отдръпна, опитвайки да се пребори с хипнотичната сила на нейното привличане. Ако само го докоснеше, щеше да го лиши от последното късче достойнство, които му беше останало. Когато тя посегна, Лайън задържа ръката й да се предпази. Целия трепереше от вълнение и се бореше със себе си да й устои.
— Лайън…?
— Не са доближавай до мен, Ариана. Нямам какво повече да ти дам.
Ариана си пое дълбоко въздух, опитвайки се да прикрие болката и обидата си.
— Върви тогава. Не желая нищо повече от теб — промърмори тя със заплашителен тон. — Задоволи прищявката си и се възползва от тялото ми, без да предложиш нищо в замяна на своята похот. Все ще намеря начин да преживея и без твоето внимание. Махай се от очите ми, Лайън Крагмер.
Лайън притвори очи за кратко, за да прикрие болката си. Когато ги отвори отново, студенината и решителността му се бяха възвърнали.
— С удоволствие, милейди! — Той й се поклони иронично и напусна покоите й.
Ариана закрачи нервно из стаята си, погълната от своите мисли и гняв. Уви, трескавото движение не можеше да бъде разрешение за нейната дилема. Тя обичаше Лайън с цялото си сърце, но той правеше всичко възможно връзката им да не оцелее. Ако продължаваше по същия начин, между тях нямаше да остане нищо. Изтощена, най-после Ариана си легна и се унесе в неспокоен сън.
На следващата сутрин се събуди мрачна и потисната. След като изпразни съдържанието на стомаха си до краен предел в едно гърне, тя се отпусна в леглото и зачака гаденето й да премине. Когато дойде Терса, господарката й вече се чувстваше значително, по-добре. Но тъй като не беше скрила добре гърнето, Терса го видя и промълви уплашено:
— Отново не сте добре, милейди. Знае ли за това лорд Лайън? Повикахте ли вече някой лечител?
— Няма нужда — отвърна натъртено Ариана. Да опази бременността си в тайна от Лайън беше едно, но да се опитва да заблуждава прислужницата си беше съвсем друго. — Знам какво ме измъчва, Терса.
Тонът, с които говореше Ариана и мрачното изражение на лицето й подсказаха на Терса каква е причината за стомашното неразположение на господарката й.
— Очаквате дете от лорд Лайън! — Прислужницата плесна с ръце, приемайки новината с голяма радост. — Лорд Лайън трябва да е много развълнуван.
— Все още не съм му казала.
— О, милейди, вие…
— Не, Терса, ти нищо не разбираш. Лайън не желае да има нищо общо с мен. Той не спира да ме обвинява, задето загуби честта си. Предполагам, че сър Белтан ти е разказал какво се случи в Шотландия. — Терса кимна в знак на съгласие. — Лорд Лайън се закле във вярност на крал Малкълм, за да ме спаси от Едрик.
— Но милейди, той ще омекне веднага, щом разбере за детето си. — Момичето въздъхна замечтано. — Сигурно ви обича безумно, щом е пожертвал толкова много заради вас.
Ариана дрезгаво се изсмя.
— Лъжеш се, Терса. Наранената му гордост го направи злопаметен и жесток. Сега той ме мрази.
Терса погледна недоверчиво, особено след като вече беше забелязала разхвърляното легло и отпечатъка на главата на Лайън върху възглавницата до Ариана. Не беше необходимо да разкрива мислите си пред Ариана, тъй като изражението на лицето й говореше повече от всякакви думи.
— Не е това, което си мислиш, Терса. Лорд Лайън съвсем не се интересува от мен. Просто е потентен и здрав мъж и идва при мен само да задоволи плътските си желания. А след това не може да понася нито себе си, нито мен. Това е ужасно бреме. Не искам Лайън да остане с мен единствено в името на нашето дете.
— Ще говоря с Белтан. Може би той…
— Не! Няма да казваш на никого, включително и на сър Белтан. Мога ли да разчитам на твоята дискретност, Терса?
Прислужницата неохотно се съгласи да пази тайната.
— Обещавам ви, милейди. Но това не ми харесва.
Лайън не се появи на вечеря. Ариана изобщо не го видя през следващите два дни. На третата вечер той се появи, кимна вежливо и зае мястото си до нея. В очите му нямаше и следа от трепета и страстта, които бяха споделили само преди няколко нощи. Лайън вечеряше бавно и не проявяваше особен интерес към храната. Ариана направи няколко опита да го заговори, но той й отговаряше сухо и разсеяно, и скоро съпругата му изостави опитите си да подхване сносен диалог. Тя привърши набързо с вечерята си и се отправи към спалнята си.
Лайън проследи крадешком оттеглянето на Ариана, възхитен от нежната извивка на гърба й и едва доловимото полюшване на бедрата й. С цялото си същество желаеше тази жена. Беше прекарал последните три нощи в гарнизона, заедно със своите рицари. Искаше да избяга от неустоимото привличане на Ариана и примамливия аромат на тялото й, с който се сблъскваше всеки път, когато минеше покрай нея. Желаеше я. Той страдаше и едновременно с това се мразеше заради слабостта си. Лайън изгледа мрачно празната си чаша, направи знак да му долеят вино и жадно я пресуши.
— Милорд, може би ще е по-добре да отидете при нея — посъветва го Белтан и седна до него. — Какъв смисъл има да се измъчвате?
— Какво знаеш ти, Белтан — отвърна Лайън с горчивина. — Ти се човек на честта. Върви при твоето момиче. Само кажете кога ще е сватбата и ще ви уредя свещеник.
Белтан стана бавно и се отдалечи. Очевидно Лайън не беше склонен да обсъжда проблемите си. Белтан се чувстваше благодарен, че връзката му с Терса е далеч по-проста и стабилна от брака между Лайън и Ариана.
Лайън изпи още две чаши вино. След това сграбчи празната кана и я запрати на пода с гръм и трясък. После решително стана от масата и отправи нагоре по каменните стълби.
Ариана лежеше в леглото си и спеше дълбоко. Тя не чу, когато вратата на стаята й се отвори, нито последвалите стъпки и шума на падащи по земята дрехи. Не усещаше присъствието на високия едър мъж, впил замъгления си поглед в нея, нито тежестта на тялото му в леглото до себе си.
Ариана не усещаше нищо, докато ръцете му не се впиха в тялото й и устните му не докоснаха нейните. Тогава се събуди и подскочи от уплаха. Опита се да протестира, но думите й се загубиха в дълбините на неговите устни.
Той я люби с дива страст, без думи. Напусна я едва на зазоряване, когато тя заспа в прегръдките му. На следващия ден той с нищо не показа, че я бе посетил през нощта в стаята й или че я беше любил с неистово желание. Неговите тайни нощни посещения продължиха и дори зачестиха. Срещаха се като двама непознати, страстно нуждаещи се един от друг, търсещи плътски удоволствия в дебрите на нощта, неспособни да се борят със страстното желание да слеят телата си…
Всяка нощ Ариана очакваше да чуе стъпките му и когато той не се появеше, се проклинаше за глупостта си. Лайън не я искаше и единственото, което му бе нужно от нея, беше тялото й. Но когато той се появеше, тя не го отхвърляше, а напротив — приветстваше го нетърпеливо, молеше се най-после да е дошъл подходящият момент да му каже за детето му. Но моментът все не беше подходящ и тя пазеше своята тайна дълбоко в сърцето си.
В един влажен и мразовит ден, в Крагмер пристигна пратеник на краля. Конският тропот прониза тишината. Вестоносецът премина през моста и щом наближи замъка, даде знак вратите да бъдат отворени в името на краля. Лайън веднага нареди да се вдигнат портите и излезе навън да посрещне изтощения пратеник, помогна му да слезе от коня и го придържаше докато влязат в залата. Той настани вестоносеца пред запалената камина да се стопли. Услужлив слуга му подаде халба с бира, докато кралският служител подаваше на Лайън навит на руло и запечатан документ. Господарят на Крагмер се приближи по-близо до светлината, прочете съобщението два пъти и го хвърли в пламтящата камина.
Белтан наблюдаваше господаря си в очакване. Нямаше търпение да научи какво е толкова важно за
