краля, че да изпрати вестоносец да премине през половин Англия в това лошо време. Когато Лайън най- после вдигна глава от писмото, в очите му проблясваше издайническа влага. Белтан отклони погледа си към пламтящия огън. Когато Лайън заговори, в гласа му се долавяха нотки на гордост и достойнство, което не се беше случвало откакто Уилям го изпрати на заточение в Крагмер.
— Уилям се нуждае от мен. Бунтовниците са завладели крепостта. Доверието му в мен е възстановено и той ми прощава за всичко сторено, включително и това, че доведох Ариана в Крагмер. Завоевателя моли мен и моите рицари да се присъединим към него и да му помогнем. — По устните му се разля широка усмивка. — Отново имам доверието на крал Уилям, Белтан. Моят крал се нуждае от мен. Възвърнах своята чест и достойнство. Предупреди хората ми да бъдат готови и призови всички мъже от селото, които знаят как да боравят с оръжие. Тръгваме преди зазоряване.
Ариана беше дошла точно навреме, за да чуе думите на Лайън. Сърцето й трепна от радост, защото знаеше колко означава това за него, колко важно е доверието, което му гласува Уилям. И въпреки това, тя не спираше да мисли за това, как покровителството на Уилям ще се отрази на взаимоотношенията със съпруга й. Сега бяха любовници нощем и съвършено непознати денем. Ситуацията беше отчайваща. Знаеше, че не може да отлага още дълго да каже на Лайън за бебето, но не можеше да му го съобщи, докато единственото му чувство към нея беше плътската похот. От цялото си сърце желаеше той да я обикне така пламенно, както го обичаше тя.
Лайън се обърна и видя Ариана да стои наблизо. Той нямаше време да осмисли как прошката на Уилям ще се отрази на брака им, но не се сдържа и й се усмихна.
— Ще идеш да помогнеш на краля — каза Ариана и думите й приличаха повече на становище, отколкото на въпрос.
— Значи си чула?
— Отиваш на битка — промълви Ариана и в този миг осъзна, че може да го изгуби завинаги.
— Уилям ми прощава за всичко. Бог чу молитвите ми. Познавам краля отлично. Той има страховит нрав, но умее да прощава. Сега се нуждае от бързата ми сабя. За първи път не съм до него да пазя гърба му.
Ариана внезапно си спомни за пророчеството на Надая и усети как краката й се подкосяват. Обхвана я панически страх. Надая знаеше, че Лайън ще тръгне на война и предсказа неговата гибел. Но вещицата каза още, че само тя, Ариана, може да спаси живота му. Но как? Единствения начин да го предпази от смъртта, беше да го помоли да не тръгва. Тя обаче отлично знаеше, че и най-отчаяната й молба не е в състояние да го спре.
— Ариана, чу ли какво ти казах? Тръгваме преди зазоряване. Ела, бих искал да поговоря с теб насаме. — Той я хвана за ръка и внимателно я поведе по стълбището към общата им спалня. Когато обаче се обърна да затвори вратата, очите на Ариана помътняха, съсредоточени в нещо невидимо и слепи за света около тях.
Виждаше Лайън в центъра на бойното поле, свирепо размахващ своя меч рамо до рамо с Уилям, срещу яростната атака на бунтовниците от Уелс. Лайън бранеше пламенно своя крал и се биеше като демон. Ариана извика сподавено, когато видя как вражеско острие се насочи към незащитената част от доспехите му и се заби в тялото му със страшна сила. Тя наблюдаваше ужасена как Лайън пада на колене. Друго острие го прободе за втори път, преди да се строполи по очи върху замръзналата земя. Той лежеше неподвижно като мъртвец. После мъглата го обгърна и Ариана не можа да види нищо повече.
Лайън наблюдаваше, обзет от ужас, как Ариана изпада в транс пред очите му. Очите й бяха широко отворени, изцъклени и сякаш гледаха през него. Тя изкрещя сподавено и Лайън разтърси раменете й, за да се съвземе. В този момент очите й се преобърнаха и Ариана се строполи безчувствена на пода. Лайън изруга приглушено, вдигна я ловко на ръце и я отнесе на леглото. Ариана обаче все още не помръдваше и страхът му прерасна в паника.
— Терса! — извика Лайън с такъв неподправен ужас, че прислужницата се втурна бързо към стаята.
— Какво има, милорд? — Момичето едва си поемаше въздух. Когато видя Ариана да лежи безжизнено на леглото, се спусна с вик към нея. — О, господи! Какво се е случило?
— Не знам — отвърна Лайън с дрезгав глас. — Тичай да намериш вещицата. — Само тя може да помогне.
— Тук съм, милорд. — За пореден път Надая изникваше от нищото в критичен момент и изненадваше всички с присъствието си.
— За бога, жено, винаги ли се шляеш наоколо?
Надая подскочи като ужилена.
— Не се шляя, милорд. Появявам се само тогава, когато има нужда от мен. Преценявам точно кога да дойда и това вероятно ви озадачава, но аз виждам неща, които другите не могат, и се появявам точно преди някой да ме призове. — Тя се отправи към леглото, където Ариана лежеше отпусната и бледа.
— Какво става с жена ми, вещице? — попита напрегнато Лайън.
Надая хвана ръката на Ариана и напипа пулса й. След това приближи главата си до сърцето й. Когато надигна глава, в очите й се четеше тревога.
— Сърцето й бие, милорд, но много слабо. Никога не съм виждала господарката да лежи толкова дълго безчувствена, след като видението е отминало.
Без да даде на Лайън възможност да я разпитва повече, старицата се обърна рязко към Терса и тихо й нареди какво да стори. Прислужницата кимна и излезе бързо от стаята. След няколко минути тя се върна с шепа перушина в ръката си. Надая взе перушината и започна да я пуска върху горящата свещ. С махане на ръката си се опита да насочи дима от изгорялата перушина към носа на Ариана. Но дори и непоносимо лютата миризма не свести Ариана, и Надая свъси мрачно вежди.
Лайън едва успяваше да прикрие ужаса си. Това, което виждаше, не се подчиняваше на здравия разум. През целия си живот беше вярвал само в Господ и отхвърляше всичко останало. Но сега с очите си видя как Ариана получи видение и не можеше да отрече дарбата й. Питаше се какво толкова е видяла, за да изпадне в това състояние.
— Ще се оправи ли, жено?
— О, милорд, вижте! Тя идва в съзнание — каза Надая с искрено облекчение.
Лайън се наведе над нея, нетърпелив да види с очите си, че Ариана е добре. Той изрече наум благодарствена молитва, когато тя отвори очи и го погледна. Първоначално не го позна, но след като постепенно дойде на себе си, Лайън с облекчение разбра, че в зелените й очи проблясва познатата топлота.
Първия човек, който Ариана видя, след като дойде в съзнание, беше Лайън. Тя се опита да му се усмихне, но не успя. Видението все още владееше съзнанието й и не й даваше мира. Трябваше да предупреди Лайън колкото се може по-скоро. Ариана се протегна и го докосна нежно по бузата. Той хвана ръката й и я притисна нежно към лицето си. Удиви се, като усети колко е студена и как силно трепери.
— Какво видя Ариана? — попита я той с приглушен глас.
Ариана въздъхна безмълвно.
— Кажи ми, Ариана, какво те изплаши толкова?
Тя не се осмеляваше да му каже, че е видяла неговата смърт. Лайън нямаше да й повярва, но въпреки това се молеше поне да я изслуша. Уилям беше помолил за неговата помощ и така Лайън беше възвърнал честта си. Дори и да знаеше, че го очаква сигурна смърт, той щеше да се присъедини към своя крал и да влезе в битката.
— Обещайте, че ще се вслушате в думите ми, милорд! — прошепна тя настоятелно. — Пазете гърба си в битката.
Лайън свъси вежди. Той усещаше, че Ариана не му доверява всичко, което е видяла.
— Винаги внимавам, Ариана. Ако смъртта ме застигне на бойното поле, поне ще умра достойно. Благодаря на Господ, че Уилям най-после осъзна, че никога не бих приел покровителството на друг владетел, ако нямам основателна причина за това. Той вече е готов да приеме обяснението и извинението ми. Вестта, която днес получих от него, ме върна към живота.
— А ще промени ли тя нашите отношения, милорд? — попита Ариана, затаила дъх в очакване на неговия отговор.
Едва сега Лайън осъзна, че не са сами и всяка дума, която си кажат, ще се разнесе отвъд стените на
