си. — Той отмести завивката от себе си и й разкри своята възбуда. Желанието му нарастваше дори и само докато тя го наблюдаваше.
— Моля те — прошепна той настойчиво.
Ариана най-сетне се предаде. Тя вдигна нагоре дрехите си и се качи на леглото върху него, като внимаваше да не му причини болка. Намести се удобно и простена от удоволствие в мига, в който Лайън проникна в нея. Той прошепна задавено името й. Това беше всичко, което можеше да направи, за да се въздържи и да не свърши веднага. Той не усещаше никаква болка, само екстаз — дълбок и продължителен, изпълващ го с несравнимо удоволствие.
Ариана чувстваше плътта му в себе си, движеше се бавно и внимателно, за да не му причини болка. Усещаше пръстите му, впити в дантелите на туниката й, за да придържа дрехите й нагоре. Постепенно Лайън разголи гърдите й, за да може да ги докосва с ръцете и устните си. Тъй като не можеше да се надигне към нея, той я придърпа към себе си, докато гърдите й не се приближиха достатъчно близо до устните му. После нежно засмука зърната й. Бременността я беше направила много по-чувствителна и тя сладостно реагира на неговите действия. Изстена с глас, вкопчи се в него още по-силно и усети как неговите тласъци се засилиха.
Ариана се опита да го укроти и да забави движенията му, защото се притесняваше да не се разкъсат шевовете на раната му. Но страстта на Лайън вече не можеше да бъде овладяна. Набъбналите й от страст зърна и влагата, която усещаше между краката й, предизвикваха в него дива реакция. Тя се опита да го предупреди, но устните му се впиха в нейните и погълнаха възторжените й, дрезгави възклицания.
Лайън усети конвулсиите на тялото й около себе си и продължи да подхранва оргазма й с бавни, дълбоки тласъци. Кулминацията на неговото собствено удоволствие го погълна и той изригна вътре в нея. Продължи да я притиска върху себе си, докато и последната сладостна тръпка не напусна телата им. Ариана първа дойде на себе си и почувства вина затова, че се е поддала на инстинктите си и е загубила контрол върху тялото си. Тя не трябваше да допуска това да се случи. По-добре от него преценяваше състоянието му и не трябваше да му позволява да се напряга по този начин.
— Добре ли си? — попита тя задъхано.
Ръцете й пробягаха пипнешком по превръзката на гърдите му, търсейки някакви следи от нараняване. След като се убеди, че никъде по снежнобялата превръзка не е избила кръв, Ариана се успокои и въздъхна облекчено.
— Повече от добре, мила — отвърна й Лайън е усмивка.
Ариана бавно се изправи и приглади припряно дрехите си. Тъкмо беше успяла да завие Лайън, когато вратата се отвори и в стаята нахлу Белтан. На Ариана й прималя, щом осъзна, че са се разминали на косъм от неудобната ситуация.
Белтан хвърли бърз поглед върху зачервените бузи на Ариана и смутеното изражение на лицето на Лайън и веднага разбра, че е нахлул в стаята в доста неподходящ момент. Но вече не можеше да промени ситуацията. Налагаше се лорд Лайън да бъде уведомен за последните събития.
— Извинявам се, че ви притеснявам, милорд, но в далечината забелязахме ездачи, които наближават Крагмер.
Вниманието на Лайън се изостри.
— Колко са?
— Малка армия — отвърна Белтан. — От това, което успях да видя, те не са нито шотландци, нито уелсци.
Ариана пристъпи към прозореца и, вперила поглед към хоризонта, се опита да различи приближаващите се конници. Тя внезапно ги забеляза в далечината. Един от тях се отдели от групата и по-бързо от останалите препусна към Крагмер.
— Един от ездачите пристига! — извика тя.
— Ще сляза да го посрещна! — каза решително Лайън и се опита да се изправи от леглото, но не успя. Той беше вложил всичките си сили, докато се любеше с Ариана, и сега не беше способен да направи нищо повече.
— Не! — намеси се Ариана с тон, който не търпеше възражение. — Няма да ги посрещаш ти. Ще отидем двамата със сър Белтан.
— Не съм съгласен — промърмори Лайън, докато се наместваше по-удобно на възглавницата, но тъй като той самият не можеше да направи нищо, престана да протестира.
След няколко минути Ариана вече стоеше във вътрешния двор на замъка и очакваше конника. Портите бяха вдигнати. Ездачът влезе в двора и, сред тропот от копита, спря пред Ариана и Белтан. Той слезе от коня и свали шлема си. Ариана възкликна от изненада, когато разпозна крал Уилям, и веднага падна на колене пред него. Той я улови за ръцете и я вдигна на крака.
— Не, милейди, не съм дошъл дотук, за да получа вашата почит. Дойдох да изкажа съболезнования за своя най-смел воин, който загуби живота си, защитавайки мен. Лорд Лайън се сражава достойно, без да се страхува от опасностите. Той спаси живота ми. Веднага щом видях, че е смъртоносно ранен, го изпратих в Крагмер, за да умре спокойно в дома си. А след като овладях ситуацията в Честър, яхнах коня си и се отправих насам, за да изкажа съболезнованията си за своя най-верен воин и да отдам чест на неговата вдовица. Искам да знаете Ариана, че обичах Лайън Нормански като свой собствен син.
Ариана слушаше като вцепенена думите на краля. Очевидно беше, че Уилям мисли Лайън за мъртъв.
— Ваше величество, — каза Ариана веднага, щом си възвърна способността да говори, — истински щастлива съм да ви съобщя, че лорд Лайън е жив.
21
Крал Уилям, Завоевателят на Англия, вдигна очи към небето и заплака от сърце. Когато погледна отново Ариана, лицето му сияеше от радост. По зашеметеното му изражение тя разбра, че е смятал, че раните на Лайън са твърде сериозни, за да оживее. През цялото време той не беше допускал възможността Лайън да се възстанови. Сега беше дошъл дотук, за да отдаде почит на падналия в боя другар, а вместо това откри неочаквана радост.
— Лайън е жив — повтори Уилям, вцепенен от изненадата. — Какво чудо направихте, милейди?
Ариана се усмихна сияйно.
— Не беше чудо, Ваше величество. Аз просто не му позволих да умре. Той искаше да дойде и за ви посрещне лично, но го помолих да не напуска леглото. Лорд Лайън е ужасно нетърпелив пациент. Раните му все още не са заздравели, а той иска да лудува като… като… — Изведнъж тя осъзна как звучат думите й в ушите на другите и започна несигурно да заеква. — Сигурна съм, че знаете какво имам предвид, Ваше величество — завърши тя неуверено.
Уилям я изгледа развеселен.
— Наистина, милейди, досещам се какво имате предвид. Заведете ме, моля ви, при лорд Лайън. Искам да го видя незабавно.
Ариана въведе Уилям в салона. Завоевателят явно се изненада да види там лорд Едрик. Той се спря и се обърна към него:
— Удивен съм да ви намеря в Крагмер, лорд Едрик. Нима нямат нужда от вас в Блекхийт?
— Тук съм, защото обещах услугите и помощта си на лейди Ариана, докато лорд Лайън е на легло — отвърна любезно Едрик. — Известно време бяхме в неведение дали той ще оживее.
— Разбирам — отвърна Уилям. — Останете още малко. Бих желал да разговарям с вас веднага, след като поздравя лорд Лайън.
— Разбира се, Ваше величество — отвърна покорно Едрик и направи дълбок поклон. — Удоволствието ще бъде изцяло мое.
Уилям продължи към стаята на Лайън и изведнъж зърна лейди Забрина, която се беше смесила с тълпата. Лицето му придоби раздразнено изражение. Той съвсем не очакваше да открие Забрина в Крагмер.
— Лейди Забрина — извика високо Уилям и й махна с ръка да се приближи. — Какво, по дяволите, търсите в Крагмер? Доколкото си спомням ви наредих да останете в Лондон.
