седнеш до мен. Искам да обсъдим нещо.
— По-добре си почивай, Лайън. Все още си твърде слаб.
— Аз бих искал да знам какво прави тук лорд Едрик.
— Той дойде в Крагмер заедно с Белтан. Донесоха те почти на ръце. Трябва да му бъдеш благодарен, Лайън.
— Благодарен? — отвърна той в недоумение. — Как така, любов моя? Благодарен за това, че се навърта наоколо и очаква с нетърпение моята смърт, за да може спокойно да се венчае за жена ми? Или може би затова, че се опита да те изкуши с нежни слова? Да не би да мислиш, че не те видях в обятията му?
— Видял си ме в обятията му? — удиви се Ариана. — Та ти беше в безсъзнание. Ако си бил буден, би трябвало да си чул, че казах на Едрик, че обичам единствено и само теб, и че ако нещо се случи с теб, аз никога не бих се омъжила за друг. Едрик е мой приятел и нищо повече. Той знае какво е моето мнение за отношенията ни и го приема безропотно. И между другото, — продължи тя, — Едрик е спасил живота ти на бойното поле.
Лайън я погледна объркано.
— Защо не ми обясниш, мила?
— Белтан каза, че Едрик е отблъснал уелсеца, който те е ранил, и го е убил секунди преди острието на меча му да съсече врата ти. Едрик е почистил раните ти, доколкото е могъл, и е направил превръзки, за да спре кръвта. Наистина, превръзките не бяха добре направени, но благодарение на тях си издържал пътя дотук.
— Ако това, което казваш, е вярно, то аз съм силно задължен на лорд Едрик. Но за нищо на света не бих се съгласил да станеш негова съпруга. Ти си моя, Ариана, и не бих те отстъпил на никого. Толкова много те обичам, че не мога да си представя живота си без теб. — Той плъзна поглед по корема й. — Между другото, как е нашето дете?
На устните на Ариана разцъфна сияйна усмивка.
— Бебето се чувства добре, особено сега, когато състоянието на баща му се стабилизира. Двамата с теб сме перфектната двойка — ревнив съпруг и ревнива съпруга. Любовта, която изпитвам към теб, ми е достатъчна за цял живот. Ти си моята единствена любов, моят свят, моят живот.
Лайън въздъхна блажено.
— Мисля, че никога няма да се уморя да слушам тези думи.
Ариана постепенно се опомни и се върна към реалността.
— Какво ще правим с лейди Забрина?
Лайън видимо се забавляваше от обзелата я ревност.
— Какво да правим? Нищо. Уилям потвърди пред мен, че намеренията му да сгоди Забрина и Едрик са напълно сериозни. Когато кралят се върне от Честър, ще се погрижи заповедите му да се изпълнят. Приближи се още малко към мен, мила. Искам да сложа ръката си върху корема ти, там където расте моето дете.
Ариана се приближи и лицето й пламна от свян, когато той надигна дрехите й и постави ръката си върху корема й. Тя беше силно впечатлена от него. Възхищаваше се на старанието му да оздравее и бързината с която се възстановяваше. Този път обаче бе надценил себе си. По игривия блясък в очите му Ариана разбра, че Лайън си е наумил нещо, което бе недопустимо в неговото състояние. Само преди няколко дни той беше на границата между живота и смъртта. Раните му бяха започнали да завяхват, но все още бяха доста сериозни. Когато ръката му се плъзна надолу по корема й и се спря между краката й, тя задържа дъха си и въздъхна.
— Лайън, не си достатъчно добре, за да правим любов. Оздравявай, скъпи. Ще имаме достатъчно време за това.
— Но аз искам да го направим сега — настоя той и посегна да я прегърне. Напрежението се оказа прекалено непосилно за него. Лицето му придоби болезнено изражение, той отпусна ръката си и изстена от болка.
— Нали ти казах. Състоянието ти е твърде нестабилно и не трябва да се напрягаш. А сега, ако вече си по-добре, бих искала да обсъдим сватбата на Терса и сър Белтан. Искат да се венчаят в църква, и то е колкото се може по-скоро. Ако нямаш нищо против…
— Абсолютно нищо — отвърна Лайън навъсено. Той не беше от хората, които обичат да бездействат. Сега, прикован към леглото, се чувстваше необичайно. Освен това желаеше жена си до полуда и се дразнеше от факта, че не може да стори нищо по въпроса. Или може бе все пак можеше. — Какво казва Надая? Кога смята, че ще съм добре да се изправя на крака? Кога ще мога да напусна това проклето легло?
— Ще трябва да лежиш още няколко седмици, докато се възстановиш дотолкова, че да започнеш да се движиш свободно.
— Няколко седмици? И дума да не става, Ариана. Няма да лежа и секунда повече от необходимото! Смятам, че още една седмица ще ми бъде напълно достатъчна.
Всъщност, Ариана щеше да бъде доволна, ако Лайън се задържеше в леглото и една седмица. Очакваше той да й каже, че възнамерява да напусне леглото още на следващия ден.
— Всичко зависи от това, как ще се чувстваш другата седмица, мили.
— Ако спреш да ме храниш със супи и каши, които са подходящи само за бебета, а ми дадеш истинска храна, ще се оправя много по-бързо. Една еленска пържола и прясно уловена пъстърва в сос със копър ще бъде добре за начало.
— Може би е време да ядеш по-силна храна — ентусиазира се Ариана. — Ще видя какво мога да направя по въпроса.
Тя понечи да излезе от стаята, но Лайън не пожела да я пусне. Той се протегна, хвана я за ръката и я придърпа на леглото до себе си. Ариана извика от изненада, впечатлена от неговата сила.
— Лайън, остави ме да вървя. Така ще си причиниш болка. От напрежение раната ти може да се отвори… .
— Напротив, напрежението ще ми се отрази доста здравословно. Мисля, че все още съм способен да целуна жена си, без да си нанеса тежка телесна повреда.
Ариана притаи дъх. Макар и болен, тя го желаеше страстно. Усещаше топлината на тялото му, силата му, решителността му, и изведнъж усети как от желание й се завива свят. Толкова време мина от последния път, когато бяха заедно, че въпреки разума си и стремежа да се овладее, тя продължи да лежи в очакване, трепереща от вълнение. Ужасно се страхуваше той да не се нарани и едновременно с това изгаряше от желание да я целуне.
Той докосна устните й със своите и тя безвъзвратно загуби контрол върху сетивата си. Телата им се вплетоха едно в друго. Стомахът й се преобърна, когато езикът му жадно нахлу в устата й. Започна да стене от удоволствие в ръцете му, когато той погали бедрата й и ги придърпа към себе си. Сладостна топлина се разливаше по цялото й тяло и Ариана се чувстваше безсилна да помръдне. Въздишките му й припомниха, че това, което правят в момента, вероятно му причинява голяма болка.
— Лайън, недей! Не бива!
— О, напротив!
О, небеса! Той не очакваше, че една обикновена целувка ще го парализира от страст. Освен това не беше предполагал, че Ариана ще отвърне със същото желание. Не вярваше, че е възможно плътта да го боли от страст, повече отколкото от дълбоките рани. Притокът на кръв в слабините му му причини нетърпима болка, която не можеше да се сравни с тази от раната.
— Помогни ми — простена Лайън. — Няма да се справя сам.
— Мисля, че изобщо не трябва да го правим, — отвърна Ариана и се опита да се откъсне от прегръдките му.
— Можем да го направим и ще го направим. Надигни полите си и се качи върху мен.
Устните й, зачервени и влажни от целувките му, потрепериха леко, докато си поемаше въздух и се опитваше да овладее надигналата се в нея страст.
— Не — отвърна решително Ариана.
Сякаш не чул отговора й, Лайън започна да надига дрехите й.
— Ако не ми помогнеш, вероятно наистина ще се нараня, докато се опитвам да правя любов с жена
