без него. Чу я също да казва, че носи в утробата си неговото дете. В този момент душата му пое в обратна посока и обърна гръб на смъртта, която му се струваше така примамливо блажена само преди няколко минути.
Ариана усети учестения му пулс с дланта си и вторачи обнадеждено поглед в лицето му. Тя извика от радост, когато Лайън размърда клепачите си. Това беше първият признак на живот, откакто Белтан го доведе в Крагмер.
— Лайън, чуваш ли ме?
Устните му се раздвижиха и тя се приближи съвсем близо до него, като напрягаше слух, надяваше се и се молеше той да проговори. В този момент той отвори очи и я погледна. Радостни сълзи обляха лицето й. Той опита да вдигне ръка, сякаш искаше да я погали, но беше твърде слаб. Тя хвана ръката му и я докосна до устните си. Той вплете пръсти в нейните и очите му се навлажниха от сълзи.
— Ариана… — прошепна той едва доловимо. Тя прочете името си по устните му и сълзите бликнаха неконтролируемо от очите й.
Поднесе чаша вода към устните му, надигна главата му и му помогна да пие. Той отпи малко и мъчително преглътна. Когато Ариана остави чашата на масата и се обърна към него, той бе вторачил поглед в нея с напрегнато изражение.
— Любовта ти към мен по-силна ли е от тази към лорд Едрик? — Този път гласът му прозвуча ясно, макар да беше твърде слаб.
— Да, любими, обичам те със цялото си сърце. Трябва да оздравееш. Моля те, направи го заради мен.
Лайън искаше да й вдъхне надежда и да я успокои. Раздвижи устните си и се опита да се усмихне.
— Как бих могъл да не оздравея, след като очаквам син? Каза, че ще бъде момче, нали така?
Ариана се усмихна през сълзи.
— Да, син. Значи си ме чул?
— Да. Беше много настоятелна. Колкото и да ми се искаше, не можех да избягам от гласа ти.
— Благодаря на бога за това — въздъхна Ариана с облекчение. — Надявам се, че се радваш. За бебето, искам да кажа.
Той притвори очи, изтощен от дългия път обратно към света на живите. Бе рискувал да се приближи съвсем близо до смъртта.
— Дори не мога да ти опиша колко се радвам.
— Уморен си, скъпи — каза Ариана. — Сега по-добре поспи. После ще говорим.
Той отвори очи.
— Притежаваш велика сила, Ариана. Успя да ме върнеш от дверите на отвъдното. — Той искаше да й каже, че от момента, в който чу гласа й, със сърцето и душата си разбра колко много я обича. Искаше да й разкрие чувствата си без задръжки и без въпроси, но беше все още твърде слаб.
Внезапно Ариана осъзна какво е имала предвид Надая, като й каза, че само тя е способна да спаси Лайън. Възраждащата сила на любовта беше по-силна от всяко лечение. Тя обичаше Лайън повече от собствения си живот и затова думите й успяха да достигнат до него, когато беше в безсъзнание.
— Силата, която притежавам, се дължи на любовта, която изпитвам към теб.
— Моята любов към теб е също толкова силна — отвърна Лайън. Той беше много изтощен и думите му едва се чуваха, но Ариана разбра неясния шепот и сърцето й трепна от вълнение.
— Ти ме обичаш? Обичаш ме истински?
Преумората взе връх над емоциите на Лайън и той потъна в дълбок, здравословен сън. Естествения цвят на лицето му се беше възвърнал и челото му вече беше хладно на допир. Ариана се изправи на крака и отправи благодарствена молитва към бога.
— На себе си трябва да благодарите, милейди.
Ариана се сепна от изненада.
— Уплаши ме, Надая. От колко време си тук?
— Достатъчно дълго.
— Той ме обича, Надая. Лорд Лайън ме обича.
— Прекалено много време отне и на двама ви да проумеете тази проста истина. Вашата любов спаси живота му. Без нея щяхме да го загубим. Той беше близо, милейди, съвсем близо.
— Да, знам това — отвърна Ариана с разтреперан глас. — Ще бъде ли вече всичко наред?
Надая се доближи до леглото и прегледа раната на Лайън.
— Треската му е отминала и няма и следа от инфекцията, милейди. Вие му дадохте смисъл да живее, а сега собствената му воля ще довърши останалото. Той ще живее — каза уверено вещицата. — А сега е време и вие да си починете, ако искате да родите здраво бебе.
Лайън тъкмо бе започнал да се възстановява и Ариана се зарадва, че е преодоляла трудностите, когато изникна нов проблем. Две седмици след като Лайън дойде на себе си, в Крагмер пристигна лейди Забрина. Новината, че Лайън е смъртоносно ранен, бе достигнала бързо до Лондон и тя беше решила да дойде в Крагмер и да се погрижи за него. Тъй като Уилям все още не се беше върнал от Честър, тя на своя глава беше предприела това дълго пътуване. Никой от охраняващите я войници не беше успял да я разубеди. Когато пристигна в Крагмер, тя се втурна нагоре по стълбите и започна да търси Лайън от стая в стая.
Ариана си почиваше в една от спалните. Сега, когато Лайън беше по-добре, тя се отделяше от леглото му за кратко без да се страхува, че нещо ще се случи в нейно отсъствие. Терса, която стоеше през това време с Лайън, беше отишла до кухнята да му приготви нещо за ядене. Лайън се събуди малко след като Терса излезе от стаята. В този момент при него нахлу лейди Забрина.
— Лайън, о, Лайън, знаех си, че си жив — каза тя и се наведе над него, като почти го задуши с тежкия се парфюм. — Дойдох да се погрижа за теб и да ти помогна да оздравееш, любов моя.
— Не е трябвало да се тревожиш, Забрина — отвърна Лайън, сякаш развеселен от случката. — Жена ми се грижи много добре за мен. А и доколкото си спомням, последния път, когато се разделихме в Абернети, съвсем не бяхме в приятелски отношения.
— Ужасно съжалявам за неприятностите, които ти създадох, Лайън. Аз те обичам и винаги ще се интересувам от теб. Бях част от живота ти много по-дълго, отколкото лейди Ариана.
— Не е така. Ожених се за Ариана, преди да срещна теб.
— Но тогава ти не споделяше леглото си с нея — напомни му Забрина. — Аз бях тази, която се грижеше за теб и ти осигуряваше комфорт и удоволствия.
— Така беше, но с това приключихме много отдавна, Забрина. Разбери веднъж завинаги, че аз обичам жена си. Ако не беше тя, сега щях да съм на онзи свят.
В този момент в стаята влезе Ариана. Тя замръзна на мястото си, щом видя Забрина, надвесена над Лайън.
— Какво правите тук, лейди Забрина?
— Чух, че Лайън е на смъртно легло.
— Както вече се убедихте, той се чувства значително по-добре. Мисля, че вече спокойно можете за се върнете в Лондон.
— Да не би да ми отказвате гостоприемство, лейди Ариана?
В този момент влезе Терса с купа бульон в ръцете си. Момичето беше повече от изненадано да види Забрина в стаята на болния лорд Лайън.
— Терса, покажи, ако обичаш, на лейди Забрина спалнята за гости — каза решително Ариана, — и й приготви всичко необходимо, за да се чувства удобно. Аз сама ще се погрижа за храната на лорд Лайън.
Забрина напусна стаята с усмивка на лицето. Ариана седна до Лайън и търпеливо започна да го храни.
— Достатъчно, благодаря — каза Лайън, когато се почувства сит.
— Изглеждаш значително по-добре след кратката почивка — Ариана умишлено пропусна да спомене нежеланата визита на лейди Забрина.
— Ти също. — Очите му не се откъсваха от нея, докато тя се суетеше из стаята, изпълнявайки домакинските задължения, които лесно можеше да остави на прислугата. — Успокой се, Ариана, и ела да
