— Лайън трябва да живее. Не бива да умре. Та той дори не знае, че ще става баща.
— Предупредих ви, милейди — отвърна укорително Надая. — Трябваше да му кажете, преди да тръгне. Сега замълчете. Трябва да се погрижа за раната.
Ариана застана от едната страна на старата жена, така че да вижда какво прави, но без да й пречи. Надая първо почисти раната от кръвта с отвара от билки. След това се зае с премахване на гнойта от забралата рана. Ариана не можа да издържи на гледката и обърна главата си настрана. След като успя да се справи с по-голяма част от инфекцията, Надая постави пресни семена от копър в отворената рана и я заши. След това наложи компрес върху раната и направи чиста превръзка.
Докато Надая се занимаваше с раната, Лайън не даде никакви признаци, че усеща нещо. След като приключи с първата, Надая се зае със втората рана на врата му, като обясни, че не е опасна. Почисти я добре и я намаза я със специален мехлем от невен.
— Засега не мога да направя нищо повече — каза тя накрая.
— Та той едва диша — прошепна уплашено Ариана. — Усеща ли болка? Защо още не се е събудил?
— Може и никога да не се събуди, милейди. Твърде късно се погрижихме за раната. Сега тя е забрала и гнойта е проникнала в кръвта му.
Ариана изправи рамене и вирна брадичка. Нямаше да позволи Лайън да умре! Не, тя беше напълно решена да го запази жив.
— Той няма да умре, Надая! Чуваш ли ме? Той няма да умре! Ще стоя неотлъчно до него и ще се боря за живота му. Аз притежавам силата да го спася и ще го сторя. Ще направя всичко каквото трябва, но няма да допусна той да умре.
Тя не погледна Ариана в очите, за да не й дава празна надежда.
— Ще приготвя чай от корени на валериана и ще ви го изпратя, милейди. Той е силно успокоителен. От него господарят ще спи дълбоко и няма да чувства никаква болка. Ще му давате от чая по малко от време на време. Ако получи треска от възпалението, ще донеса чай от върба и той ще го облекчи. Нищо повече не мога да сторя. Вие трябва да използвате своята сила, за да изтръгнете Лайън от прегръдките на смъртта.
— Аз не притежавам никаква сила! — извика Ариана. Влудяваше я мисълта, че не знае какво да стори, за да спаси Лайън.
— Помислете добре, милейди. Силата, която притежавате, е най-могъщата способност, известна на хората. Сега тръгвам, но ако имате нужда от мен, ще разбера и ще дойда.
Когато Надая излезе, Ариана коленичи пред Лайън, взе в ръцете си наранената му длан и я притисна силно до гърдите си.
— За какво говореше старата вещица, милейди? — попита Едрик. — Каква е силата, която притежавате?
Ариана се сепна. Беше забравила, че Едрик е още тук.
— Уви, не притежавам никаква сила. Ако притежавах, щях да я използвам и моят любим да оздравее.
— Изглеждате изтощена, Ариана. Защо не отпочинете малко? Оставете някой от слугите да стои до лорд Лайън.
Ариана се вгледа в Едрик с подпухнали, зачервени от плач очи. Тя почти не беше спала от деня, в който усети раздиращата болка и със сърцето си разбра, че Лайън е ранен. От тогава не беше спряла да се тревожи и да се пита какво се е случило. Сега, когато той беше тук и беше така близо до смъртта, тя не би го изоставила за нищо на света.
— Не, не мога. Искам да ме види, когато отвори очи.
— Ако отвори очи — вмъкна Едрик. — Аз ще остана в Крагмер, за да ви помагам.
— Благодаря ви, лорд Едрик — отвърна смутено Ариана. Точно сега й беше трудно да мисли за каквото и да било друго, освен за това как да спаси Лайън. Чувстваше се ужасно безпомощна, защото не можеше да проумее думите на Надая. Защо проклетата вещица винаги говореше толкова неясно?
Едрик излезе от стаята и остави Ариана сама с Лайън. През нощта състоянието му почти не се промени. Ариана махна компреса и го замени с нов, който Надая й изпрати заедно с другите билки. Даваше му по малко чай от валериана и разтриваше гърлото му, докато го погълне изцяло. Тя доближи ухото си до гърдите му и се вслуша в слабия, но ритмичен пулс. Цяла нощ Ариана плака, моли се и не спря да мисли как да спаси своя любим. Тя се молеше отчаяно на господ и на всички светци. По някое време най-сетне заспа, поставила главата си на гърдите му.
От време на време Лайън чуваше гласове около себе си, но не виждаше нищо, освен тъмнина. Мислеше си, че това са небесните ангели и искаше да разтвори обятията си и да ги приветства, но не можеше да помръдне. Той се опита да отвори очи, но клепачите му сякаш бяха залепнали. Странно, помисли той, никога не си беше представял смъртта така — да не може да се движи и да вижда. Винаги си беше мислил, че ще срещне Господ с брилянтен плащ, обграден от райска светлина, а около него ще пърхат ангели и херувими. Усещаше някаква приятна влага по лицето си, която по странен начин го успокояваше. Той се усмихна и отново потъна в безпаметност.
20
Сълзите на Ариана капеха по лицето на Лайън. Когато Терса се върна в стаята на болния, откри Ариана, коленичила от едната страна на Лайън, безпомощно отпуснала глава на гърдите му.
— Трябва да си починете, милейди. Можете да навредите на бебето, ако седите тук, без да почивате и без да се храните.
— Не мога да се храня, Терса, когато виждам Лайън толкова близо до смъртта.
— Тогава поне си починете. Аз ще остана тук с него и ще ви повикам, ако дойде в съзнание.
— Не, няма да го оставя.
— Тогава ще ви донеса поднос с храна. Така не може да продължавате. — Момичето се обърна и понечи да напусне стаята, но изведнъж се сети нещо и се спря. — За малко да забравя. Лорд Едрик иска да говори с вас.
Ариана се намръщи. Бе забравила, че Едрик остана в замъка.
— Не искам да се виждам с него точно сега.
— Знаете ли, че лорд Едрик е спасил живота на лорд Лайън? — попита Терса. — Белтан ми разказа как лорд Едрик е видял лорд Лайън да пада на колене, покосен от вражеска сабя, и е убил нападателя му точно преди да съсече главата на лорд Лайън. Вторият удар на врага със сигурност е щял да го убие.
Ариана веднага си спомни за раната на врата на Лайън. Този удар наистина би бил фатален. Явно без намесата на Едрик, Белтан щеше да донесе у дома изстинал труп. Ариана дължеше благодарност на Едрик.
— Кажи на лорд Едрик, че съм готова да се видя с него. Изпрати го тук, защото не искам да се отделям от Лайън дори за миг.
— Добре, милейди. Ще ви подготвя поднос с храна, докато говорите с лорд Едрик.
След няколко минути Едрик влезе в спалнята и се насочи към леглото. Ариана се изправи, за да го посрещне. Тя се опита да му се усмихне и му подаде ръка.
— Разбрах, че трябва да ви поднеса благодарностите си, задето сте спасил живота на моя съпруг.
Едрик задържа ръката й и я погледна дълбоко в очите.
— Не ми благодарете още, Ариана. Моя е заслугата лорд Лайън да е все още сред живите, но само Господ знае докога. Очевидно е, че все още се намира между живота и смъртта.
Думите му отново я извадиха от равновесие от очите й бликнаха сълзи.
— О, Едрик, най-много от всичко ме е страх, че Лайън ще умре. Какво ще правя без него?
Прочел мъката в очите й, Едрик я притисна към себе си и й предложи приятелско рамо, на което да поплаче. Ръцете му й донесоха известна утеха и Ариана овладя сълзите си.
— Толкова силно ли го обичате? — попита Едрик и в гласа му прозвуча тъга. Беше му отнело много време, но в крайна сметка проумя, че Ариана обича своя съпруг. Едрик беше отраснал с Ариана и винаги беше смятал, че тя му принадлежи. Още докато бяха невръстни деца, родителите им бяха сключили
