договор, по силата на който те трябваше да се оженят, когато пораснат. Ако не беше Завоевателя и склонността му чрез бракове да урежда политическите проблеми, Ариана сега щеше да бъде негова съпруга.
— Обичам го от цялото си сърце — изплака тя.
— Не знаех. Винаги съм смятал, че ти и аз… затова и те отведох в Шотландия и настоявах да се омъжиш за мен. Ако Завоевателя не те беше дал за съпруга на лорд Лайън, би ли ме приела за свой съпруг?
— Щях да те приема, Едрик. Приятели сме от деца. Ти беше единственият, който не ме забрави през всичките тези години, докато бях в манастир. Единственият, който се интересуваше от мен. Но това беше преди да срещна Лайън и да го обикна. Ако той беше настоял да споделя леглото му когато се оженихме, когато бях още дете, щях да го намразя до края на живота си. Той явно е знаел това и е осъзнал, че ще е по-добре и за двама ни да ме прати в манастир. За щастие, пораснах и помъдрях, и омразата ми към норманите с времето намаля.
— За мен това е без значение, милейди. Ще остана в Крагмер. Ако лорд Лайън не оцелее, ще поискам ръката ви преди Уилям да ви даде на друг.
Лайън се размърда неспокойно. Гласовете им го смутиха. Той се бореше с безпомощното си тяло и се мъчеше да отвори очи. За миг сетивата му се изостриха и той едва-едва надигна клепачи. Когато погледът му се избистри, видя Ариана в обятията на лорд Едрик. Едрик шепнеше нещо. Концентрирайки и последното мускулче на изтощеното си тяло, Лайън се опита да долови думите му и чу Едрик да предлага на Ариана да се оженят след смъртта му.
Болката, която го прониза в този момент, беше непоносима. Ариана винаги беше желала Едрик за свой съпруг, помисли си той с тъга, и сега вече можеше да го има. Лайън беше сигурен в това, защото повече от всякога усещаше смъртта до себе си. Тази мисъл го съкруши и желанието му за живот го напусна. Той отново затвори очи и се отпусна в очакване на жестоката жетварка.
На Ариана й беше необходимо известно време, за да реагира на думите на Едрик. Тя се отдръпна рязко от прегръдките му и каза решително.
— Не, ако не мога да имам Лайън, не искам никой друг мъж. Няма да мога да обичам никой друг така, както обичам него. Освен това, в утробата ми расте неговото дете.
Удивен, Едрик не прикова поглед в нея.
— Носиш детето на Лайън?
— Да. Момче е. Ако Господ ми отнеме Лайън, аз сама ще отгледам сина му и ще скърбя за съпруга си до края на дните си.
— Детето ти ще има нужда и от баща. Ожени се за мен, когато… ако — поправи се той, — ако лорд Лайън умре. Аз ще отгледам неговия син като свой собствен. Кълна се в честта си.
Този разговор за смъртта на Лайън не се отрази добре на Ариана. Тя не искаше, а и не беше в състояние да мисли за смъртта му. Макар и едва да дишаше, той беше жив и всичко останало беше в божиите ръце. Тя самата беше готова на всичко, за да спаси живота му и нямаше да се откаже до последно.
— Лайън няма да умре! — заяви тя с глас, който не вещаеше нищо добро за всеки, който се опиташе да спори с нея. — Няма да умре, — повтори тя, този път по-тихо. — Няма да му позволя. Дълбоко съм ти благодарна, че си спасил живота му, Едрик. Никога няма да го забравя.
Ариана се обърна отново към леглото на съпруга си, а Едрик излезе безшумно от стаята, потресен от силата на любовта й. Ако любовта на една жена можеше да спаси човек, лорд Лайън със сигурност щеше да оживее.
Ариана отново се съсредоточи изцяло върху своя безжизнен любим и извика от ужас, щом забеляза неестествената бледност но лицето му и неравномерното му дишане. Очевидно състоянието му се влошаваше. Тя изтича от стаята и се втурна да търси Терса. Когато откри прислужницата, веднага я изпрати да доведе Надая. След няколко мъчително дълги за Ариана минути вещицата се появи, като охкаше и пуфтеше, сякаш беше тичала през целия път.
— Какво има, милейди? Да не би състоянието на лорд Лайън да се е влошило?
— Да, Надая, боя се, че е съвсем близо до смъртта. Погледни го. Едва диша и лицето му съвсем загуби цвета си. Цялото му тяло трепери от студ, а главата му сякаш изгаря.
Надая смръщи вежди.
— Нищо не разбирам. Състоянието на лорд Лайън беше много тежко, когато го доведоха в Крагмер, но съвсем не беше толкова близо до смъртта, колкото е сега. Какво се е случило?
— Нищо. Лорд Едрик беше тук, разговаряхме няколко минути и той си тръгна. Когато се обърнах към Лайън, забелязах че състоянието му е започнало да се влошава. Какво да правя, Надая? Не мога да допусна той да умре. Кажи ми как да го спася!
Надая беше вторачила поглед в Ариана, но очите й сякаш блуждаеха в пространството. Когато заговори, гласът й звучеше така, сякаш има просветление.
— Аха! Мисля, че ситуацията започна да ми се прояснява, милейди. Трябва по-внимателно да се вгледате в себе си и да откриете силата, която притежавате, за да спасите съпруга си от лапите на смъртта. Търсете отговора в сърцето си. Само вие можете да го откриете. Вие сте тази, която трябва да му вдъхне воля за живот. Аз направих всичко, което е по силите ми. Той се нуждае от нещо по-силно от медицината.
— Моля те, господи, помогни ми! — проплака Ариана и падна на колене до леглото. — Дай ми сили да се преборя за живота на своя съпруг! — Главата й се отпусна върху гърдите на Лайън, а устните й продължиха да се движат, произнасяйки горещи молитви. Когато след време Ариана надигна глава, видя че Надая бе изчезнала.
Ариана затвори очи и затърси някакъв отговор в сърцето си, както я посъветва Надая. Първоначално не виждаше и не чувстваше нищо, освен собственото си страдание. След това усети неконтролируема ярост. Проклинаше съдбата за това, че й даде шанса да обича, а сега й го отнемаше. С невероятни усилия тя успя да се абстрахира от болката и яростта. И тогава усети, че това, което управлява съзнанието, тялото и душата й, е едно единствено чувство.
Любов.
Чиста любов. Истинска любов. Вечна любов.
Тя отвори очи и се усмихна през сълзи.
Отмести влажните кичури коса от потното чело на Лайън и осъзна, че той няма и най-малка представа колко много го обича тя, защото никога досега не му го беше казвала. Реши веднага да поправи грешката си. Някак си усещаше, че сега той може да чуе думите й, и затова започна да шепне в ухото му. Разказа му всичко, което беше на сърцето й.
— Обичам те, скъпи. Ти си моето сърце, моята душа, целия ми живот. Не бих могла да живея без теб. Искам нощем да те чувствам до себе си. Първото нещо, което искам да виждам всяка сутрин, щом отворя очите си, е твоето лице. Искам да отгледам твоите деца и да остарея с теб. Не ме изоставяй Лайън, бъди смел. Ти си единственият смисъл на живота ми.
Лайън не даде никакви признаци, че е чул страстните слова на Ариана. Очите му все още бяха затворени, а дишането — слабо и неравномерно. Но Ариана не се предаваше. Единствената сила, която владееше, беше силата на любовта.
— Чуй ме, Лайън — помоли го Ариана с цялото си сърце. — В утробата си нося твоето дете. Синът ти има нужда от баща. Нима ще ме оставиш да отгледам нашето дете сама? То беше заченато с много любов и като всяко малко същество заслужава да расте близо до баща си. Ако ме чуваш, Лайън, моля те, мигни с очи. Дай ми някакъв знак, че се бориш за живота си.
Лайън усещаше някакъв шум в ухото си и искаше той да спре, защото нарушаваше спокойния му преход от света на живите към царството на мъртвите. Вече беше толкова близо, че усещаше благодатното сияние на бога. Трябваше да направи само още една крачка, за да премине границата и да остави зад гърба си страданието и болката. И Ариана. Тя беше единственото нещо поради, което все още го задържаше тук. Само мисълта за нея го спираше да направи последната крачка.
Шумът, който долавяше в ухото си, постепенно премина в глас. Нежен женски глас, в който се надигаха нотки на паника. Лайън искаше да чуе думите и напрегна сетивата си. Постепенно успя да различи гласа на Ариана. Вниманието му се изостри. Чу как тя каза, че го обича, че се нуждае от него и че не може да живее
