Кони Мейсън
Лъвското сърце
Глава 1
Североизточен Уелс, 1258
Бойното поле беше почервеняло от кръв. Сражаващ се под знамето на младия принц Едуард Английски, Лайънъл дьо Кьор, известен в цялото кралство като Лъвското сърце, размахваше меча си мощно и сръчно. Боят се беше развихрил пред замъка Крагдън, отдавнашна крепост на Луелин Гъфид, принц на Гуинед и водач на въстанието, което беше избухнало в уелските владения на принц Едуард.
Битката беше жестока. Ръкопашният бой целеше да унищожи силите на Луелин. Армията на принц Едуард и хората на Лъвското сърце бяха образували клин, за да предотвратят бягството на уелския принц.
Така внезапно, както беше започнала, врявата замря в откъслечни стонове и викове на умиращите. Стиснал облян в кръв меч в ръката си, Лъвското сърце се вгледа в бойното поле и разбра, че единствените останали прави мъже са неговите. По-голямата част от хората на Луелин бяха избягали.
— Луелин е избягал, Лъвско сърце — съобщи приятелят му Джайлс дьо Клер.
Сваляйки шлема си, Лъвското сърце обърна стоманения си сребърен поглед към замъка Крагдън, който се извишаваше над бреговете на река Клайд.
— Колкото и да ми се иска да повярвам, че Луелин е избягал в Сноудония, по-склонен съм да вярвам, че си ближе раните в онази крепост. Лорд Крагдън винаги е бил негов защитник.
— Тогава ще превземем замъка — изрече уверено Джайлс.
— Искам да щурмувам замъка, но трябва да чакаме заповедите на принц Едуард. Събери труповете и ранените и ги закарай до крепостта на Едуард в Грантам. — Сянка прекоси челото му. — Ядосвам се, че лорд Едуард не получи предложение за помощ нито от краля, нито от пограничните лордове.
— Може би борбата за надмощие между краля и мъжа на сестра му Симон дьо Монфор ги занимава повече от уелските земи на Едуард.
— Така е — изрече Лъвското сърце, сваляйки ръкавицата си, за да изтрие потта от челото си с опакото на дланта. — Намери коня ми, Алън — нареди той на оръженосеца си.
Обръщайки отново поглед към крепостта, Лъвското сърце заразглежда древните укрепления и крепостни стени, питайки се колко ли време ще му отнеме да пробие стените и да влезе вътре. Ако Едуард искаше замъкът да бъде превзет, Лъвското сърце не би се поколебал да заповяда атака.
— Принцът идва — извика Джайлс, сочейки към група конници и пешаци, които се спускаха от околните хълмове и гората.
Облечен в ризница от железни бримки и със синя надризница, носеща герба му, златокосият принц беше красив и великолепен воин. По-висок от който и да било мъж в Англия, той си беше спечелил дружелюбния прякор Дългокракия от своите близки приятели. Едуард и Лъвското сърце представляваха контраст между светлина и тъмнина. Макар че Едуард беше мощен златен бог дори още на толкова млади години, Лъвското сърце беше не по-малко внушителен. Красив по своя си грубоват начин, мургав, опасен и динамичен, висок почти колкото Едуард, Лъвското сърце беше десет години по-възрастен от деветнадесетгодишния принц. Едуард пръв го беше нарекъл Лъвското сърце. В една битка в Гаскония Лайънъл беше показал необичайна смелост и името Лъвско сърце му беше прилегнало като ръкавица.
Възседнал черния си боен жребец, Лъвското сърце препусна, за да посрещне Едуард, ясно осъзнавайки, че известният буен темперамент на принца ще избухне, когато разбере, че Луелин е избягал от капана им.
— Кажи ми, че Луелин лежи мъртъв на полето — изрече Едуард без никакви предисловия.
— Бих искал да можех — отвърна Лъвското сърце. — Подозирам, че е намерил убежище в замъка Крагдън при лорд Рис.
— Проклятие, Лъвско сърце! Отказвам да бъда изигран от принца на Гуинед.
— Предлагам да щурмуваме замъка и да измъкнем Луелин от сигурния му подслон. Щом лорд Рис предаде Крагдън и Луелин, въстанието ще загуби силата си.
— Съветът ти, както винаги, е разумен — каза Едуард. — За съжаление, не мога да остана в Уелс да ти помогна. Оставаш сам. Трябва да се срещна със Симон дьо Монфор след десет дни.
— Симон дьо Монфор търси да се добере до власт. Той ще се опита да те спечели за каузата си срещу собствения ти баща — предупреди го Лъвското сърце.
— Това ми е добре известно — отвърна Едуард. — Бароните са бесни на краля, задето назначи французи на високи длъжности, пренебрегвайки собствените си английски благородници. Те искат той да подпише Оксфордските споразумения, които налагат съвет от барони, който да съветва краля. Досега настояванията им не успяха.
— Ти на каква позиция си? — запита Лъвското сърце. — Отначало беше благосклонен към Симон. Ще се обединиш ли с него, ще се обърнеш ли срещу собствения си баща?
— Няма да сключвам споразумение със Симон, докато не разбера до какво може да доведе.
— Симон иска да управлява Англия — предупреди го Лъвското сърце.
— Не се заблуждавай, приятелю. Аз ще управлявам Англия един ден, не Симон дьо Монфор. Това е даденото ми от бога право. Няма да позволя Дьо Монфор да ми отнеме властта.
— Аз съм твой човек, лорд Едуард. Независимо какво ще решиш, аз съм с тебе.
Яростта в очите на Едуард се оттегли, когато се вгледа в своя приятел и верен защитник.
— Знам, Лъвско сърце. Ако някой може да усмири Луелин, това си ти. Мъртъв или жив, няма значение. Ако сега не го пречупим, ще стане силен враг, когато се възкача на трона.
Уморен от жестоката битка, която беше водил досега, Лъвско сърце изправи широките си рамена и се взря в крепостта, чиито стени криеха врага на Едуард.
— Иди да се срещнеш със Симон, Едуард. Аз имам достатъчно хора под мое командване, за да щурмувам замъка и да хвана Луелин.
— Какво си чувал за лорд Рис Крагдън? — запита Едуард.
— Малко с изключение на факта, че е уважаван и мощен уелски барон и поддръжник на Луелин. Бях чул, че е болен, но не съм чувал да е умрял.
— Това хитро копеле може би се укрива в крепостта си и ни се присмива, като мисли, че двамата с Луелин са в безопасност. Ще ти оставя половината си пешаци и рицари да подкрепя твоите сили, Лъвско сърце. Трябва, да тръгвам веднага, но няма да приема леко това поражение. Прати ми вест в имението на Симон в Шрузбъри, когато крепостта падне. Ако успееш, ще ти бъда извънредно благодарен.
Когато младият Едуард Плантагенет отпътува, Лъвското сърце обърна отново вниманието си към укрепленията, издигащи се над стените на Крагдън. Сър Брандън, друг от приближените на Едуард рицари, се откъсна от групата конници и се приближи към Лъвското сърце.
— Едуард остави ли заповеди?
— Да. Трябва да обсадим Крагдън и да пленим Луелин. Предай заповедта. Кажи на хората да се настанят на лагер по хълмовете над замъка и да сложат охрана наоколо. Ще нападнем утре.
— Да, Лъвско сърце — изрече Брандън и се затича да предаде заповедта.
Внезапно обаче спря и се извърна.
— Лъвско сърце! Виж! Защитниците на замъка излизат през подвижната решетка.
— Събери хората ни. Ако лорд Рис иска да се бие, да му угодим.
Изненада се отпечата по лицето на Лъвското сърце, когато видя как рицари и пешаци се изсипват от Крагдън. Очевидно лорд Рис беше състоятелен, защото многото му воини изглеждаха добре въоръжени. Бяха и добре отпочинали в сравнение с неговите уморени от битката бойци.
Погледът му се насочи към рицаря, който яздеше начело на воините от Крагдън, и неясна уплаха стегна стомаха му. С бяла надризница, поръбена в златно, над изплетената от железни бримки ризница, с шлем със спуснат наличник, стройният рицар седеше висок и горд на чисто бял жребец.
Джайлс дьо Клер се приближи към Лъвското сърце.
— Силите на лорд Рис са големи, но нашите ги превъзхождат.
— Нашите хора са уморени и Рис го знае — отбеляза Лъвското сърце. — Той изчака, докато хората на Луелин се изтощят, преди да покаже силата си, но ние ще ги надвием.
— Мислиш, ли че рицарят в бяло е лорд Рис? — запита Джайлс.
