Не обърна внимание на приглушения й протест и целувката му стана още по-дълбока, той вмъкна езика си в устата й, а ръката му потърси твърдата й гръд. Засмука езика й, а нямата й молба се превърна във въздишка, когато той напипа щръкналото зърно и го стисна. То се втвърди в дланта му и той се усмихна. Тогава притисна коляно между нейните бедра, раздели ги така, че тя да може да го обгърне с тях.
Въздишката й се превърна в стон, докато тя търкаше плътта си в коляното му, сякаш търсейки нещо, което и се изплъзва. Той знаеше точно от какво има нужда тя. Щеше да я положи в мекото сено и да я вземе, ако един глас отвън, който я викаше, не ги бе прекъснал. Разбра, че тя също усети, че не са сами, защото почувства как се напряга и поглежда назад.
— Рейвън, къде си? Прислужницата каза, че не си се върнала в стаята.
— Уолдо — прошепна тя с приглушен глас.
Дрейк не каза нищо. Тялото му се стегна, докато Уолдо се приближаваше към тях. Носеше факел, за да осветява пътя си и вече ги беше забелязал, така че нямаше къде да се измъкнат.
Ръката на Дрейк стисна дръжката на меча, когато Уолдо сграбчи Рейвън за ръката и я избута зад себе си.
— По дяволите, жено! Какво правиш тук с него! Не те ли е срам? Трябва да те набия заради дързостта ти.
— Нищо не съм направила — заотрича разгорещено Рейвън. — В залата беше толкова горещо, че реших да се разходя на въздух, преди да ида да си почина.
— И взе, че налетя на сър Копеле — натърти Уолдо.
Дрейк вече беше изтеглил наполовина меча си от ножницата, поддавайки се на първия подтик, но размисли и го върна обратно. Ако убиеше Уолдо сега, това нямаше да му спечели кесията, към която се стремеше. Щеше да почака, докато се срещнат на състезанията, за да даде урок на омразния си брат.
— Върви си в стаята, Рейвън — озъби й се Уолдо. — Ще ми дадеш обяснение за това в сватбената ни нощ. Много имаш да ми разказваш, милейди, но сега нямам време да се заема с това. Турнирът започва утре след сутрешната служба и трябва да си пазя силите.
Рейвън се обърна и се отдалечи, хвърляйки странен поглед през рамо към Дрейк. Дрейк се опита да пренебрегне отчаяното й изражение и насочи вниманието си към Уолдо.
— Значи, братко, не преставаш да ламтиш за това, което е мое — изсумтя Уолдо. — Първо Дария, сега Рейвън. Не можеш да я имаш. Аз я исках още преди татко да ме сгоди за Дария. Рейвън има огън в себе си, както сигурно си забелязал, и очаквам кога ще дойде моментът да я укротя. Пръснах много време и пари, за да придобия Рейвън — продължи той. — Само ако направиш нещо, за да ме лишиш от това, което е мое, горчиво ще съжаляваш.
— Колко удобно, че Дария умря, за да можеш да се домогваш до Рейвън, нали?
— Да, удобно — повтори Уолдо, без да се задълбочава. — Но е законно, Дрейк. Самият папа ми даде позволение да се оженя за Рейвън.
— Да ти е честита — каза Дрейк.
Думите излизаха лесно от устата му, макар че не беше сигурен дали иска да каже точно това. Рейвън беше станала съблазнителна жена. Кой мъж не би я искат? Излъчваше чувственост и същевременно невинност. Но беше ли наистина така невинна, както изглеждаше? Подразни се от мисълта, че Уолдо е запалил искрата на страстта у нея.
— Двамата с Рейвън просто си говорехме за старите времена.
— Стой далече от нея, братко. Не получи Дария, няма да получиш и Рейвън. Девствеността й принадлежи на мене. Ти си гледай турнира. — Изражението му стана замислено, после се усмихна приветливо на Дрейк. — Може да ти изпратя един мях от личното вино на Дъф като утешение — каза той накрая. — Като братски жест, нали разбираш.
Приятелското ухилване на Уолдо мина без отговор.
— Чудесно те разбирам, братко.
Проницателният му поглед не се отдели от гърба на Уолдо, докато брат му се отправяше към кулата.
Внезапно Дрейк забеляза нещо, което лежеше на земята, и спря да го вземе. Беше тънкият воал, който беше покривал блестящата коса на Рейвън. Явно беше паднал, когато той я бе сграбчил. Усмихна се и го мушна в дрехата си.
Оръженосецът на Дрейк го чакаше, когато той се прибра в лагера си. Момъкът седеше пред палатката под лунната светлина и лъскаше черната броня на Дрейк и шлема му. Той скочи, когато Дрейк влезе в палатката.
— Всичко е наред, милорд. Бронята ви е излъскана и оръжията ви са в добро състояние. Имате ли нужда от нещо друго?
— Не, Евън. Можеш вече да си лягаш.
Евън излезе приведен от палатката и се сблъска с широкия гръден кош на сър Джон ъф Марлоу.
— Лорд Дрейк дали си е в палатката? — запита Джон.
— Да, сър Джон, тъкмо се върна от банкета.
Джон пропусна Евън да си върви и влезе в палатката. Дрейк го посрещна дружелюбно.
— Виждам, че още можеш да се държиш изправен след банкета — пошегува се той.
— И аз като тебе ще се състезавам утре в игрите. Многото пиене притъпява сетивата. А и бирата, която лорд Дъф ни поднесе, беше вкиснала. Може би пази добрата бира за себе си.
Дрейк чу приближаващи стъпки и изтегли меча си.
— Кой е там?
— Човек на лорд Уолдо. Моят господар ви изпраща мех с вино за добър сън.
— Този човек вино ли каза? На всяка цена го покани да влезе, Дрейк.
— Влез — покани го Дрейк.
Уолдо по принцип не мислеше за другите. Дрейк се запита какво ли е намислил неговият несъщ брат.
Войникът, облечен в цветовете на Еър, синьо и златно, влезе приведен в палатката и остави меха на походната маса.
— Лорд Уолдо изпраща вино и своите поздрави на Черния рицар — изрецитира мъжът.
Дрейк погледна меха с подозрение.
— Хубаво френско вино — побърза да добави войникът. — Най-доброто в замъка.
— О — въздъхна Джон, без да споделя въздържаността на Дрейк. — Доброто френско вино се намира трудно. Напълни чашите, приятелю, и да вдигнем тост за утрешния успех.
Войникът започна да отстъпва назад, за да излезе от палатката, но Дрейк го спря с внезапна заповед:
— Чакай! Как ти е името?
— Гарет.
— Отдавна ли служиш при Уолдо?
— Да, откакто стана граф. Бих се с него във Франция като пешак.
— Уолдо сигурно ти вярва.
Мъжът се изпъчи.
— Доверява ми живота си, милорд.
— Тогава трябва да пиеш заедно с нас.
Джон погледна любопитно Дрейк.
— Хайде, Дрейк защо да хабим хубавото френско вино за тоя приятел, когато той очевидно предпочита бира?
— Така е, господарю — усърдно потвърди Гарет. — Моля, пийте си виното.
— Аз обаче настоявам — изрече Дрейк.
— За бога, Дрейк, какво ти става? — почуди се Джон.
— В походния ми сандък има чаши, Джон — каза Дрейк. — Моля те, донеси по една за всеки.
Джон се подчини, макар очевидно да беше озадачен от настояването на Дрейк човекът да пие с тях. Той намери три калаени чаши и ги сложи на масата до меха с вино. Дрейк му даде знак и той наля във всяка чаша. Джон поднесе чашата до носа си и подуши с вид на познавач.
