Той се изсмя неприятно.
— Ти беше дете, а оттогава минаха много години. Не съм онзи наивен младеж, когото познаваше някога.
— Мислиш ли, че не знам? Достатъчно е човек само да те погледне, за да разбере, че си станал изключителен мъж.
— Ласкаеш ли ме, милейди? Това не ти прилича. Какво искаш от мене?
— Искам да ми повярваш.
— Защо е толкова важно?
— Ако ми повярваш, че не съм ви предала двамата с Дария, може би ще ме изслушаш и ще отговориш на молбата ми.
Дрейк й отправи мрачна усмивка.
— Да, сега разбирам. Веднъж ме помоли да те целуна, и аз отказах. — Гласът му стана толкова суров, колкото беше и изражението му. — Целувка ли искаш? Аз съм мъж и нуждите ми са като на всеки друг. Няма да ти откажа този път, Рейвън ъф Чърк.
Тя неволно отстъпи назад, изплашена от яростта в думите му.
— Не, не е…
Протестът замря в гърлото й, когато той посегна към нея и грубо я дръпна към себе си. Гореща вълна пробягна през тялото й, тя се облегна на него, опирайки ръце в широките му гърди.
— Дрейк, не исках да кажа…
— Знам съвсем точно какво искаш от мене.
Устните му изгориха нейните — топли, твърди, но не така корави, както си беше представяла, че ще бъдат. Целувките му бяха жадни, безмилостни, предизвикваха гореща вълна някъде дълбоко в тайния център на нейната женственост. Когато обхвана гърдата й и я стисна, тя простена, без да иска.
Внезапно и се прииска ръцете му да я обгърнат, да я притиснат и никога да не я пуснат, но Дрейк я отблъсна с подигравателна усмивка.
— Това ли искаше, милейди Рейвън? Искаше да сравниш моите целувки, с онези на годеника си?
Рейвън се дръпна назад, сякаш я бе ударил.
— Не, аз се нуждая от помощта ти. Надявах се заради някогашното ни приятелство, че ще можеш да ми помогнеш.
Дрейк потърси лицето на Рейвън. Диадемата и воалът й бяха паднали, когато я беше прегърнал насила, и кестенявите и плитки блестяха приглушено под лунната светлина. Беше станала толкова хубава, че като се вгледа в нея, дъхът му спря. Но се насили да си напомни, че под изкусителната външност бие едно предателско сърце. Не можеше все пак да не се запита защо говори като дама, изпаднала в беда.
— Как бих могъл да ти помогна? — запита той. — Имаш всичко, което може да иска една жена. Сгодена си за богат граф и скоро ще станеш графиня.
— Все още не разбираш, нали?
— Не. Става късно, милейди Рейвън. Трябва да се приготвя за утрешния турнир.
Тя го спря, като положи длан върху ръката му. Той усети гореща тръпка да минава през цялото му тяло. Шокът от това не беше толкова разтърсващ, както, когато я целуна, но все пак беше достатъчно стряскащ.
— Моля те, изслушай ме — замоли го Рейвън. — Не мога да се омъжа за Уолдо. Мразя го. Смятам, че той е виновен за смъртта на Дария и… страх ме е от него.
Дрейк успя да си придаде спокоен израз. Ако имаше дори някакво доказателство, че Уолдо е отговорен за смъртта на Дария, щеше да убие своя несъщ брат без никакво угризение.
— Защо му е било да я убива?
— Не знам, просто го чувствам. — Тя докосна сърцето си. — Ето тук.
— Ако толкова си против този брак, защо се омъжваш за него?
— Дъф и Уолдо са приятели. След смъртта на Арик Дъф обеща на Уолдо да не ме сгодява за никой друг, докато Уолдо получи разрешение от папата за брак с мене. Струвало му е много подкупи, но най-накрая разрешението дойде. Никакви молби от моя страна нямаше да могат да убедят Дъф да ме сгоди за друг или да ми позволи да си остана неомъжена.
Дрейк свъси тъмните си вежди.
— Какво искаш от мене, милейди?
Рейвън се огледа предпазливо към кулата и се дръпна назад в сянката. Любопитен, Дрейк я последва.
— Сестрата на майка ми живее в Шотландия. Съпругът й е на служба в шотландския кралски двор. Само искам да ме придружиш до Шотландия, преди да се е състояла сватбената церемония. Имам намерение да се поставя под покровителството на леля Юнис и да я помоля да ме защити.
— Нямам време за губене със страхливи госпожички, които се плашат от брака — каза намусено Дрейк.
— Ти харесваш Уолдо точно колкото и аз — нападна го Рейвън. — Никога ли не си му завиждал, че той е наследник на баща ви, докато ти си по-големият син?
Думите на Рейвън отвориха старите рани. През цялото време майката и бабата на Дрейк бяха настоявали, че бракът на Базил с Лита е бил законен и задължаващ, че Дрейк не е роден извън брачните връзки. Баба Нола се кълнеше, че съществува доказателство за това и когато му дойде времето, Дрейк ще го получи. След като бащата на Дрейк умря, вече не изглеждаше наложително да доказва законността на своето рождение. Нямаше нужда да убеждава другите в каквото и да било. Той беше Черният рицар, име, спечелено със самоотвержено показване на храброст и бойни умения. Нямаше нужда от друго име.
— Уолдо може спокойно да си стои в Еър. Аз имам Уиндхърст и титлата, която ми даде кралят.
— Моля те, помогни ми, лорд Дрейк — замоли го Рейвън. — Отчаяна съм. Готова съм да тръгна, когато кажеш.
Той виждаше пред себе си лицето й, блед овал, по-бял от лунната светлина, която го огряваше. Очите й бяха широко отворени, умоляващи и той трябваше да ги избягва, за да не изпита съчувствие към молбата й. Дрейк знаеше, че ако Рейвън се омъжи за неговия несъщ брат, животът й няма да бъде лек. Макар че двамата с Уолдо се бяха сражавали на различни места във Франция, Дрейк беше чувал за жестокостта на Уолдо към слугите, пленниците и жените от завзетите градове. Уолдо и неговите войници изнасилваха и плячкосваха безогледно, въпреки заповедите на Едуард да не постъпват така. Дрейк не би поверил на Уолдо дори куче.
Дрейк обаче беше станал суров мъж, неподатлив на милост.
— Не, не мога да ти помогна. Ти не си нищо за мене, Рейвън ъф Чърк. Приятелството ни свърши в деня, когато ме предаде. Поверих ти една тайна, а ти изтича право при баща си с нея. Намери си друг защитник, милейди.
Рейвън преглътна суровото обвинение, ядосана, че Дрейк не иска да й помогне.
— Нищо друго ли не мога да кажа, или да направя, за да променя решението ти?
Сребристият му поглед се спря на гърдите й, после се плъзна надолу, към мястото, където се съединяваха бедрата й. Поради някаква необяснима причина той искаше да я оскърби, да я нарани така, както някога тя го беше наранила. Надяваше се оскърбителното му предложение да я накара да избяга.
— Може би, ако се повъргаляме двамата в сеното, ще си променя решението.
Рейвън си пое дълбоко дъх.
— Какво? Оскърбявате ме, сър. Искате нещо, което не мога да ви дам.
Той й отправи подигравателна усмивка.
— На това разчитах, милейди.
После направи нещо, което не биваше да прави, нещо, което никога не би направил, ако не беше така необичайно привлечен от Рейвън ъф Чърк. Сграбчи я грубо и притисна устни в нейните.
Невинната й реакция на предишната му целувка го беше заинтригувала. Очевидно Рейвън никога преди не беше вкусвала страстта. Тази първа бегла целувка беше само опит в сравнение с това, което той искаше да направи наистина с нея. Искаше да изследва устата й с езика си, да разбере дали е така нежна, както изглежда. Искаше да докосне девствените й гърди и да чуе как тя изхълцва, когато усети първото вълнение от възбудата.
