Дрейк много добре знаеше какво иска да каже с това.
— Да, имах голям късмет. Никой не успя да ме свали от коня, не получих нито драскотина, нито друга рана. Но си запази комплиментите за друг, който ще ги оцени по-добре, братко. Виното, което ми прати снощи, беше чудесно. Двамата със сър Джон му се насладихме докрай.
За своя чест Уолдо не трепна, макар да беше съвсем очевидно, че не беше очаквал Дрейк да спомене за отровеното вино.
— Щом толкова сте го харесали, може да ви изпратя още от него тази вечер.
— Не, братко, не се тревожи — каза Дрейк. В думите му имаше предупредителна нотка, която Уолдо очевидно схвана, защото очите му почти не срещаха тези на Дрейк. — Главата ми трябва да е бистра за турнира — прибави Дрейк.
— Не знаех, че си изпращал вино на Дрейк, Уолдо — намеси се Дъф — Надявам се да си избрал силно френско вино.
— Виното беше доста горчиво за моя вкус — леко натърти Дрейк.
После се обърна към Рейвън, поклони й се подигравателно и отиде да седне при своите хора.
— Копеле! — възкликна Уолдо в мига, когато Дрейк му обърна гръб.
— Трудно ми е да повярвам, че си пратил вино на Дрейк, като знам какво изпитваш към него — отбеляза Рейвън.
— Така е — съгласи се Дъф. — Не ти е присъщо, Уолдо.
— Точно така — подчерта Рейвън, докато една ужасяваща мисъл се настаняваше в ума й. Макар да й беше трудно да повярва, не можеше да престане да мисли за това.
— Трябва да признаеш, че Дрейк Безименни е станал човек, с когото трябва да се съобразяват — каза замислено Дъф. — Черният рицар. Представи си само. Най-вероятно той ще бъде победител и ще спечели кесията.
— Не и ако аз имам думата по въпроса — нахвърли му се Уолдо.
Подозрението надигна грозната си глава. Рейвън знаеше, че Уолдо не прави нищо, ако няма да спечели от това. И без да прояви никаква предпазливост, каза:
— Познавам те, милорд. Какво е имало във виното, което си пратил на Дрейк?
Уолдо я стрелна с недоброжелателен поглед.
— Нищо не е имало във виното. Нали виждаш брат ми сега? Не изглежда да му е зле.
Рейвън сведе очи към блюдото пред себе си. Уолдо имаше виновен вид и тя не му повярва. Устата й беше суха като пясък, но вместо да пие от чашата на Уолдо, както беше обичаят, тя поиска да й дадат отделна чаша и я изпи до дъно. Чу как Уолдо изръмжа недоволно, но нарочно се престори, че не е забелязала реакцията му.
Докато вечерята продължаваше, Рейвън се улови, че се е загледала в Дрейк. Той като че ли се наслаждава на угощението, помисли си тя, докато жонгльорите се оттегляха и влезе един бард, който застана в средата на залата и започна да настройва лютнята си. Бардът веднага привлече вниманието й, запявайки възхвала на смелите дела, приписвани на Черния рицар. Колкото повече бардът хвалеше подвизите на Черния рицар, толкова повече потъмняваше лицето на Уолдо. Когато бардът завърши песента си, която никак не беше кратка, Уолдо като че ли щеше да експлодира.
Когато мъжете се напиха и започнаха да си подхвърлят вулгарни думи, Рейвън се извини и си тръгна. Отчаяно искаше да говори с Дрейк, да го предупреди за злонамерените машинации на Уолдо, но не знаеше нито къде да го намери, нито как да се доближи до него. Накрая реши, че той сигурно много добре познава Уолдо и ще внимава с всичко, което той прави. Но колко й се искаше отново да види Дрейк. Би направила всичко, за да избяга от предстоящата си женитба… дори да се отдаде на Дрейк, ако това би й помогнало да избяга. Но има още време, каза си тя. Възнамеряваше утре отново да се опита да помоли Дрейк за помощ. Трябваше да има някакъв начин да се изплъзне от противния брак.
Само Черният рицар да приличаше малко повече на някогашния Дрейк, въздишаше Рейвън. Но Черният рицар беше закоравял боец, у него имаше малко състрадание и още по-малко милосърдие. Беше отдал сърцето си на Дария преди години и се беше научил да живее без него. Бе посветил живота си на войната, използвайки бойните си умения, за да печели слава и богатство. И през всичките тези години никога не бе престанал да мрази Рейвън ъф Чърк.
Нищо ли не може да направи, за да убеди Дрейк да й помогне, питаше се Рейвън. Явно не тази вечер, защото, когато тръгна по спираловидната стълба от стаята си в кулата, за да види дали е излязъл от залата, го видя да се смее и да пие с другите рицари. Въздишайки, тя се прибра в стаята и си легна.
Турнирът продължи на следващия ден след литургията. Денят започна с прекрасна зора и топло време, добро предзнаменование, помисли си Дрейк, докато се приготвяше за предстоящите състезания. Днес излезе пръв да се състезава. В първия рунд нито един от двамата не падна от коня, но Дрейк успя да свали шлема на противника си. Във втория рунд свали противника от седлото, но той продължи да се бори с меч. Дрейк бързо го победи и получи като награда коня на злощастния състезател, бронята и оръжията му. Това беше забележителен принос към растящия брой трофеи, които Дрейк възнамеряваше да предложи за откуп на притежателите им.
Така му вървеше през целия ден. Уморен, но доволен от себе си, в края на деня Дрейк беше спечелил всичките състезания, в които участваше, и беше станал доста по-богат.
Тази вечер Дрейк остана малко време в банкетната зала. Цялата вечер погледът му се връщаше към Рейвън по-често, отколкото би желал. Разглеждайки я изпод полуспуснатите си клепачи, не можа да не забележи, че е тъжна. Сякаш искаше да бъде където и да е другаде, само не и край Уолдо. Когато Уолдо се наведеше към нея, тя бързо се облягаше назад. Когато той сложи едно особено апетитно парче месо в чинията й, тя я бутна настрана. Дрейк без малко щеше да се разсмее на глас, като видя как Рейвън отказва да пие от чашата на Уолдо.
Независимо дали харесваше Рейвън, или не, той й се възхищаваше. Беше упорита девойка. Прекалено упорита, за да бъде за нейно добро, просветна му внезапно. Ако продължи така да предизвиква Уолдо, Дрейк се страхуваше, че брат му ще я накара горчиво да съжалява. Дрейк от опит знаеше колко противен характер има Уолдо и че няма да позволи съпругата му да му се противопоставя. Усети, че потръпва от вълнение, но бързо се отърси. Не можеше да си позволи никакви чувства, които да не служеха на целите му.
Дрейк реши тази вечер да си тръгне от банкета рано, скоро след като Рейвън също излезе. Беше разрешил на оръженосеца си да се забавлява с другите оръженосци и неговите хора далеч не бяха готови да си тръгват, затова той се измъкна незабелязано от залата.
Единствената свещ, която гореше в палатката, угасна от течението, което предизвика влизането на Дрейк, но той не запали друга. Съблече се и се простря на леглото си. Костите му бяха уморени и го боляха от непрекъснато сипещите по време на състезанията удари, утрешният ден щеше да бъде също толкова уморителен. Той заспа след броени минути.
Бяха минали минути или може би часове, когато Дрейк се събуди, надушвайки опасност. Косата на тила му настръхна и той усети, че не е сам. Нарочно забави дишането си и в същото време бръкна под възглавницата за камата си. Усещаше, че някой се надвесва над него, посяга към него и той нападна със смъртоносна бързина.
Ритна одеялото, сниши се и се хвърли към натрапника. Уолдо като нищо може да му беше пратил убиец. Нападателят падна под тялото му и той чу сподавен стон. Насочи камата си, но внезапно спря. Замря, защото разпозна пола на нападателя. Знаеше всичко за женските тела, за да може да ги различи, когато са прострени под него. Меки гърди се притискаха до неговите, женствени извивки се опираха до твърдото му тяло. От диафрагмата му се надигна дълбок смях, който си проправи път през устните.
— Много му прилича на Уолдо да прати жена да му върши мръсната работа — прошепна той на ухото й. — Трябва да не забравя да му благодаря. Отдавна не съм се радвал на наслада между женски бедра.
Жената под него се опита да каже нещо, но Дрейк бързо затисна устата й с една ръка, претърсвайки меките извивки на тялото й за скрито оръжие с другата.
— Какво, нямаш оръжие? Как мислеше да ме убиеш? Може би си искала да използваш собственото ми оръжие срещу мене. Да не мислиш, че толкова съм си изгубил ума от страст, та да не знам какво си си
