5
Банкетът тази вечер бе в чест на Дрейк. Като победител той седна на главната маса от дясната страна на Дъф. Рейвън седна отляво на брат си, а Уолдо се беше разплул от другата й страна, лицето му беше потъмняло и замислено. Гостите, благородници и техните съпруги, които бях поканени да вечерят с Дрейк на главната маса, оживено разговаряха помежду си.
Дрейк правеше съзнателни усилия да не забелязва Рейвън, но въпреки това погледът му все по-често се стрелваше към нея. Спомняше си колко меко и податливо бе тялото й под неговото, как го бе привлякла нейната женственост, когато бе пъхнал ръка между бедрата й. Искаше му се да я бе взел тогава на пода на палатката си, да беше задоволил пламналата си страст. Може би така щеше да я изтрие от мислите и от тялото си.
Дъф се наведе да му каже нещо и той с нежелание насочи мислите си към по-безопасни територии.
— Днешният празник е нищо в сравнение с утрешното сватбено тържество — започна да се хвали Дъф. — Рейвън е единствената ми сестра сега, след като Дария умря, а Уолдо ми е най-добрият приятел. Не съм се стискал за разноските. На другия ден двамата ще тръгнат за Еър, и тогава ще остана сам.
— Не се ли страхуваш за безопасността на Рейвън? — запита Дрейк с нарочно равнодушен тон. — Разбрах, че Дария е умряла при неизяснени обстоятелства.
Дъф, толкова светъл, колкото Дрейк беше тъмен, се докачи.
— Това са само злобни клюки. Дария умря от стомашна болест. Никога не е била много яка.
— Доколкото си спомням, Дария имаше превъзходно здраве — апострофира го Дрейк.
— Беше толкова отдавна — каза Дъф, свивайки рамене. — Ти искаше Дария, нали? Да, спомням си. Щяхте да избягате двамата, но татко разбра, и те изгони от замъка. Смятай се за щастливец, Дрейк. Ако се беше оженил за Дария, нямаше да спечелиш нито слава, нито име.
Ръцете на Дрейк се свиха в юмруци. Ужасно беше да си помисли, че Дъф толкова малко се интересува от по-голямата си сестра, че дава Рейвън на същия мъж, който може би е отговорен за смъртта на Дария. Осмели се да погледне към Рейвън и срещна нетрепващия й поглед. Двамата впиха очи един в друг, нейните бяха изпълнени с отчаяние, а неговите — с хладен укор. После тя сведе поглед към чинията си. Дрейк почувства странно трепване и мислено се изруга, задето е допуснал да се размекне. Зае се прилежно с ножа и лъжицата си, сякаш опитвайки се да забрави яростното предизвикателство в зелените очи на Рейвън.
Дългата вечеря най-накрая приключи и дойде ред на развлеченията. Рейвън стана от стола си и се извини. Уолдо скочи на крака и заговори тихо на оръженосеца, който стоеше зад стола му. Оръженосецът кимна и излезе от залата след младата господарка. Дрейк и Дъф изгледаха Уолдо.
— Искам да съм сигурен, че бъдещата ми съпруга ще си почине спокойно тази нощ, без никой да я безпокои — обясни Уолдо. — Наредих на оръженосеца си да пази пред стаята на Рейвън чак докато тя излезе за сватбата.
Дъф погледна втренчено Уолдо, после кимна.
— Много предвидливо от твоя страна, Уолдо. Приятно ми е да знам, че сестра ми ще бъде в добри ръце. Рейвън може би понякога е малко вироглава, но всичко ще се оправи.
— Така е — съгласи се Уолдо. — Наистина ще се оправи. Аз ще се погрижа за това.
Дрейк присви очи, като си помисли за различните методи, които Уолдо би могъл да използва, за да опитоми Рейвън. Никой от тях не беше особено привлекателен.
Рейвън се разхождаше разярена из стаята си. Как се осмелява Уолдо да слага страж пред вратата й? Как се осмелява да я третира като затворничка? Дори още не са женени! Как ли ще се отнася с нея, когато напълно попадне под негова власт? Решавайки да изпробва докъде се простира властта на Уолдо, тя дръзко отвори вратата. Оръженосецът веднага се изправи пред нея.
— С какво мога да ви услужа, милейди?
— Моля, отдръпнете се. Искам да изляза — каза Рейвън с най-авторитетния си тон.
— Съжалявам, милейди. Лорд Уолдо каза, че не ви е позволено да напускате стаята си, докато лорд Дъф не дойде утре сутринта да ви заведе в черквата. Не мога да пусна вътре никого освен прислужницата ви.
Рейвън гневно затръшна вратата под носа на младежа. Затворена! Беше затворена в стаята си и нямаше как да избяга. Колкото и да се ужасяваше от мисълта да стане жена на Уолдо, беше изчерпала всичките си възможности. Дрейк бе последната й надежда. Тя беше обречена… обречена. Утре черковната камбана може би щеше да прогласи нейната смърт вместо сватбата й.
Дрейк се събуди много преди сутрешната служба. Цялата нощ почти не беше мигнал. През дългата безсънна нощ си беше блъскал главата как да си обясни неспиращата омраза на Уолдо към него и не можеше да разбере каква е истинската причина за нея. Всичко това беше стигнало прекалено далеч.
Мисълта на Дрейк се върна към сватбата, която щеше да се състои след няколко часа. Когато камбаната удари шестия час, Дъф ще придружи Рейвън до черквата, където Уолдо ще чака да приеме съпругата си. Според обичая церемонията щеше да се състои на стъпалата пред черквата, ръководена от селския свещеник. След това гостите и селяните щяха да се включат в празненството. Гостите щяха да се съберат в залата, докато селяните и слугите от замъка щяха да насядат край дългите маси, приготвени във вътрешния двор.
Дрейк се изкъпа в потока, който течеше зад палатката, и се облече грижливо. Верен на образа на Черния рицар, той избра прилепнала туника от черно кадифе и черен панталон. И понеже събитието налагаше да има малко цвят, широките ръкави на дългата му до бедрата туника бяха поръбени с лимоновожълт сатен. Меки кожени обувки, леко заострени на пръстите, със сребърни токи допълваха костюма му. Дрейк си сложи късо наметало от пурпурно кадифе с висока яркочервена яка.
Когато камбаните оповестиха шестия час, той яхна Зевс и премина на кон късото разстояние до селската черква. Слезе от седлото, хвърли поводите на оръженосеца си, който подтичваше до него, и се присъедини към тълпата, която чакаше пред черквата идването младоженката.
Дрейк погледна към Уолдо и изкриви устни в презрителна усмивка. Облечен безвкусно в шарена сатенена туника, с един зелен и един розов крачол на панталона, с късо наметало от алено кадифе, той чакаше младоженката пред стъпалата на черквата заедно със свещеника. Лицето му беше почервеняло, сякаш предната нощ непрекъснато се е наливал, а в изражението му се долавяше весело очакване.
Когато Рейвън се появи, тълпата издаде облекчена въздишка. Тя яздеше снежнобяла кобила. Дъф, който беше облечен също толкова ярко, колкото и младоженецът, държеше поводите. Погледът на Дрейк се спря върху Рейвън, нагиздена в сватбената си премяна, и той изгуби дар слово. Красотата й съперничеше на луната и звездите.
Горната риза с дълги ръкави беше от златиста тъкан. Над нея беше облякла високо пристегната рокля от кралскосиньо кадифе, чиято широка пола покриваше изцяло задницата на коня като проблясваща мантия. Високата й яка беше обточена с хермелин, а широките ръкави — с бяла ивица от същата скъпоценна кожа. Косата й беше прибрана в кремава мрежичка и обсипана с перли. Дългият воал падаше свободно по раменете и по гърба й.
Горещият поглед на Дрейк се върна скоро към лицето й и остана там. Тя изглеждаше уморена, сякаш не беше спала предната нощ. Може би като него? Под очите й имаше сенки, устата й потрепваше, очите й намериха неговите и се впиха в тях. После тя внезапно погледна настрани, сякаш съзнаваше, че не може да очаква помощ от Черния рицар.
Очите на Дрейк се присвиха, когато тя стигна до стъпалата на черквата и Дъф й помогна да слезе. Трепна, когато Уолдо стисна ръката й по-силно, отколкото според него беше необходимо, и я повлече нагоре след себе си.
Церемонията започна. Дрейк гледаше, странно отдалечен, как Уолдо и Рейвън бяха провъзгласени за мъж и жена. Когато отзвучаха последните думи, той така силно усети тежестта на този неуместен съюз, че трябваше да се обърне, за да не направи нещо, за което по-късно да съжалява. Искаше да изтръгне Рейвън от ръцете на Уолдо, макар да не знаеше какво ще прави с нея по-нататък. Опитваше се да се убеди, че Рейвън не означава нищо за него, че не я харесва сега повече, отколкото преди. И въпреки това според него тя беше прекалено добра за Уолдо. Но Уолдо щеше да я съблече, Уолдо щеше да държи нейното
