Уолдо я хвана за яката и я привлече към себе си.

— Повече да не съм чул такова нещо — предупреди я той. — Когато се оженим, ще те науча да ми се подчиняваш. Много свободно са те държали като дете. Повечето жени на твоя възраст отдавна са омъжени и са родили по няколко деца на своите господари — той се вгледа остро в нея, — но ще си наваксаме пропуснатото време.

— Пусни ме — изсъска Рейвън, опитвайки се да свали ръцете му от себе си.

— Не, никога. Ти си моя, миличка. Незнайни са пътищата господни. Ако Господ не беше искал ти да си моя, нямаше да вземе на небето Дария и Арик ъф Флинт. Твоята девственост ми принадлежи. Очаквам удоволствието да легна с тебе в брачната ни нощ.

И сякаш за да потвърди думите си, той я притисна и направи неприлично движение със слабините в безсрамна имитация на секс, като в същото време залепи устните си в нейните в пародия на целувка. С това успя само да я разгневи и да засили желанието й да се отърве от този брак. Трябва да убеди Дрейк да й помогне, въпреки че вече й беше отказал.

Събирайки силите си, Рейвън вдигна коляно, за да блъсне Уолдо, и го улучи в едно чувствително място. Той изрева от болка и размаха юмрук. Удари я по бузата и тя се озова на пода. Погледна го учудена, защото той се преви и измуча. Тази вечер опитът й да се защити я научи на нещо ценно, на един урок, който нямаше да забрави. Ако има място, където мъжът е уязвим, то е тъкмо онова, с което той мисли вместо с главата си.

На следната сутрин селският свещеник отслужи литургия за състезателите. Службата се състоя сред полето, защото нито селската черква, нито параклисът на замъка бяха достатъчно големи, че да поберат толкова хора. След последната благословия Дрейк се върна в палатката си, за да се приготви за първия ден на турнира, който трябваше да започне след утринната служба.

Дрейк се въоръжаваше в палатката си с помощта на оръженосеца. Оръжията му бяха копие и меч със затъпен връх, защото по заповед на краля на турнирите се допускаха само оръжия със затъпени върхове. Щеше да носи дебел щит, направен така, че да издържа ударите на подобни оръжия, и специална броня, която да намали нараняванията. Над бронята щеше да облече черна туника с дракон отпред. Когато херолдът призова състезателите, Дрейк се качи на коня си, пременен с черни ресни, поръбени с червено, и отиде да изчака реда си.

Дрейк хвърли поглед към павилиона, издигнат за зрителите, и видя Рейвън, която седеше на предния ред сред прислужничките си и дамите, дошли за турнира. Беше облечена в тъмнопурпурна рокля, стегната в кръста и поръбена с хермелин. Цветът би трябвало да контрастира зле с косата й, която беше в цвета на живия пламък, но вместо това го подчертаваше още повече. Не носеше традиционната конична шапка със спускащ се от нея воал, а беше избрала да покрие великолепната си коса с шапчица от златиста мрежа, воалът покриваше по-голямата част от лицето й.

Дрейк се намръщи, когато видя Уолдо да се отправя към павилиона и да навежда копието си пред Рейвън в очакване дамата да го възнагради за проявеното предпочитание. Намръщи се още повече, когато Рейвън издърпа една тясна панделка от ръкава си и я върза на края на копието. Уолдо изобрази поздрав към нея, обърна коня си и се върна в своята редица. Дрейк се усмихна тъжно, спомняйки си за воала, който Рейвън беше изгубила снощи в конюшнята. Пипна мястото, където го беше скрил, вътре в подплатения си камизол.

Докато Уолдо разхождаше коня си насам-натам, погледът му падна върху Дрейк. Дрейк знаеше, че брат му не е очаквал да го види в толкова добро състояние тази сутрин. Лицето на Уолдо му се стори безкръвно, а изражението — невярващо. Дрейк му се поклони подигравателно.

След миг двама бронирани рицари на коне влязоха в редиците и заеха местата си от двете страни на дървената бариера, която предпазваше конете да не се сблъскат. Дрейк загледа с интерес херолда, който даде сигнал за атака, и всеки рицар препусна в галоп право към противника си, насочили копия покрай шиите на конете. Срещнаха се на средата, като всеки мина от лявата на страна на противника си.

Рицарят, когото поддържаше Дрейк, сър Уилям ъф Дорсет, нанесе съкрушителен удар, който счупи копието на противника му. Сър Уилям успя да го свали от седлото с помощта на копието си. Зрителите незабавно завикаха:

— Счупи го по правилата.

После двамата рицари извадиха затъпените си мечове и продължиха борбата спешени. Сър Уилям спечели лесно, побеждавайки противника си с умел удар, който накара меча му да отхвръкне. Зрителите нададоха шумни одобрителни викове.

Битките продължиха по същия начин. Следващият беше сър Джон и Дрейк се зарадва, когато приятелят му победи сръчно противника си. Сър Ричард, друг негов рицар, бе третият и също спечели. Идваше редът на Дрейк.

Дрейк спусна наличника си и зае позиция пред бариерата. Когато херолдът даде сигнал, двамата рицари препуснаха един към друг. Един силен удар предизвика въздишки у зрителите, противникът на Дрейк излетя от седлото и тупна неподвижно на земята. Щом се разбра, че няма да е в състояние да продължи, оръженосците му изтичаха и го изнесоха от бойното поле върху шита му. Зрителите бяха станали на крака и аплодираха.

Дрейк се би още три пъти, преди да обявят края на състезанието за деня. Даваха се точки за сваляне на противника от коня, за сваляне на шлема му и за счупване на копието. В края на деня Черният рицар и Уолдо ъф Еър имаха повече точки от всички останали. Видя се, че те са претендентите за кесията. И тъй като само един можеше да вземе наградата, стана съвършено ясно, че още на следващия ден от турнира Черният рицар и Уолдо ще се изправят един срещу друг.

4

Банкетът тази вечер беше необикновено шумен. Рицарите, които бяха свалени от конете си, се оплакваха от високия откуп, поискан от противниците им, за да си получат обратно конете и оръжията, а победителите празнуваха триумфа си.

Правилата гласяха, че победителят взема конете, бронята, оръжията, собствеността и глобите. Пътувайки от турнир на турнир, онези странстващи рицари, които бяха надарени с бойни умения, забогатяваха от бойната си плячка, докато изгубилите се връщаха у дома без пукната пара.

Дрейк беше спечелил нещо повече от слава, участвайки в турнирите надлъж и нашир из Англия. След този турнир щеше да има достатъчно голямо богатство, за да възстанови Уиндхърст, своя стар замък в Уесекс. Кесията, която щеше да получи победителят в края на турнира и която той съвсем сериозно имаше намерение да спечели, щеше да му позволи да намери наемници, които да защитават крепостта му, щом я възстанови.

Когато влезе в залата, отвсякъде се разнесе шепот. С внушителната си фигура, облечена от горе до долу в черно, Дрейк приличаше на тъмна хищна птица сред яркоцветните пауни. Нямаше по-крещящо облечен от Уолдо. Разкошната му яркозелена дреха и жълт панталон с нищо обаче не разкрасяваха трътлестата му фигура и червендалестото му лице.

Дрейк не седна веднага, а вместо това се насочи към главната маса, спирайки по пътя, за да получи поздравленията на другите състезатели. Когато стигна подиума, се усмихна подигравателно на своя несъщ брат и изобрази уж почтителен поклон.

— Ти направи голямо впечатление днес, Дрейк — приветства го Дъф. — Нямаш нищо общо с онова момче, което Уолдо и аз…

Думите му заседнаха и той погледна настрани притеснен.

— …наричахте сър Копеле? — довърши предизвикателно Дрейк. — Едва ли.

— Беше невероятен, Дрейк — допълни тихо Рейвън.

— И вие сте много мила, милейди — отвърна хладно Дрейк. Не смееше да обръща много внимание на Рейвън, макар че тази вечер тя изглеждаше смущаващо красива в пурпурното си кадифе. Не искаше нищо да го отвлича от целта му. През тези два дни мислите му обезпокоително често се бяха връщали към Рейвън.

— Изглеждаш много добре след изтощителните игри днес — подхвърли Уолдо.

Вы читаете Черният рицар
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату