наумила?
Жената яростно поклати глава и издаде някакви звуци дълбоко от гърлото си, но Дрейк все така безпощадно затискаше устата й.
Ръката на Дрейк отново се плъзна по женското тяло под него.
— Имаш хубаво тяло, скъпа. От курвите на Уолдо ли си?
Жената отново поклати глава и се опита да ухапе ръката на Дрейк, но той знаеше всички хитрини, към които тя можеше да прибегне.
— Този път ще приема подаръка на Уолдо. Както изглежда, ще си струва, жено.
Тя се гърчеше под него, докато той повдигаше полите й и пъхаше ръка между краката й.
— Миришеш хубаво — каза Дрейк, заравяйки нос в косата й. — Много ми харесваш. Макар да не те виждам, тялото ти ми казва всичко, което искам да знам.
В гърдите на Рейвън се надигна паника, когато Дрейк запретна полите й и прокара ръка между краката й. Беше гол. Тя усещаше как неговата мъжественост се притиска към нейната мекота. Беше излязла тайно от кулата, за да помоли още веднъж Дрейк да й помогне. Мислейки го за заспал, тя бе влязла в палатката му и разбра грешката си едва когато той се хвърли върху нея без предупреждение. Знаеше, че не е добра идея да изненада Черния рицар, и съжали за това.
Но беше отчаяна. Утрешният турнир щеше да бъде последният, а денят след него щеше да бъде сватбеният й ден. Страх я беше, че Дрейк ще си замине веднага след турнира, затова се осмели да дойде в лагера му тази нощ въпреки убеждението си. А сега май щеше да бъде брутално обладана.
Рейвън се опита да отблъсне Дрейк, когато той раздели краката й и се отпусна в люлката на нейните бедра. Тя изстена, смазана от мускулестото му тяло и в невъзможност да протестира срещу грубото отношение. Той мислеше, че е курва, изпратена от Уолдо да му навреди. Трябваше някак да му каже коя е, преди да я изнасили.
Рейвън усети неговата мъжественост да се отърква в слабините й и в гърлото й се надигна вик. Отново се опита да го ухапе по ръката. Този път Бог беше с нея, защото успя да впие зъби в меката част на дланта му. Ръката му отскочи за миг, колкото тя да го извика по име.
Почувства как Дрейк застива и се изправя на лакти.
— Рейвън? За бога! Толкова много ли иска Уолдо да се отърве от мене, че праща годеницата си да ме премахне?
— Не!
Тя се опита да го отблъсне от себе си, но той не помръдваше.
— Защо си дошла тук? — запита той сурово.
— За да те помоля за последен път за помощ. Не мога да приема този брак.
— Да не си полудяла, милейди? Уолдо ще те пребие, ако научи, че си идвала в палатката ми посред нощ.
— Ти ще му кажеш ли? — предизвика го Рейвън.
Улови го в клопка. Нямаше да каже на Уолдо, и тя го знаеше. За миг престана да мисли, докато Рейвън се бореше да се освободи от тежестта му. Ниско в гърлото му се надигна стон, който заплашваше да го задуши. Усещаше я прекрасно под себе си. Трябваше само да помръдне хълбоците си, за да проникне в нея, и се изкушаваше да го направи точно както го искаше тялото му. После си възвърна здравия разум и осъзна, че ако вземе Рейвън, това ще означава да се задължи да й помогне, а той изобщо нямаше такова намерение. Отдръпна се нерешително от обятията й и прикри голотата си с одеяло, макар че тя не можеше да го види в тъмното.
— По-добре си върви, преди да съм си променил намерението — изрече той с нисък яростен шепот. — А ако случайно Уолдо все пак те е пратил, кажи му, че не се е получило.
По-скоро чу, отколкото да почувства как Рейвън се изправя на крака.
— Не мога да те позная, Дрейк. Толкова си се отдал на горчивината и на това, да печелиш богатства, че в сърцето ти няма място за състрадание.
— Нямам сърце — каза рязко Дрейк. — Намери друг рицар да го оплетеш в мрежите си. Някой, който още вярва в рицарския кодекс. Когато ме обявят за победител в турнира, ще взема кесията и ще възстановя Уиндхърст. Някой ден той ще стане толкова величествен, колкото е бил, преди да изпадне в разруха.
— И за това исках да говоря с тебе — призна Рейвън. — Уолдо е намислил нещо. Искам да те предупредя да се пазиш. Не знам какво си е наумил, но почти съм сигурна, че е сложил нещо във виното, което ти е пратил. И понеже не си се разболял, предполагам, вече си имал подозрения, че се опитва да те измами.
— Да, добре познавам Уолдо, Рейвън. Не за пръв път се опитва да посегне на живота ми. Нае убиец да ме прониже малко след като постъпих на служба при краля, преди да се отлича във Франция и да стана Черния рицар. — Тонът му стана твърд. — Човекът си призна, преди да го промуша. Странно, нали? — замисли се той. — Защо Уолдо ще иска да ме види мъртъв? Не ми е известно да го застрашавам с нещо.
— Не съм толкова сигурна, че не застрашаваш Уолдо — отвърна Рейвън. — Поради някаква причина него го е страх от тебе. Всичко беше наред, когато мислеше, че си мъртъв. Но щом се появи като Черния рицар, той усети заплаха в твое лице, само не знам защо.
— Заклевам се, един ден ще науча защо Уолдо иска да ме отстрани. Междувременно трябва да укрепя именията си и да се приготвя за деня, когато ще тръгна да търся отговорите.
— Ти беше последната ми надежда — каза Рейвън, изхлипвайки. — Свършено е с мен.
Той чу приглушените й стъпки да се отдалечават и си наложи да се въздържи, за да не я прегърне и да почне да я утешава. Знаеше, че ако се заеме с проблемите на Рейвън, това няма да му бъде от полза. Не й дължеше нищо. Всички жени трябва да се омъжат и да родят деца на съпрузите си, защо Рейвън да смята, че е по-различна?
Все пак не му стана много приятно, като си помисли как това момиче ще понася грубото отношение на Уолдо. Колкото по-скоро напусне този проклет замък, толкова по-добре. Ако знаеше, че ще присъства на сватбата на Рейвън и Уолдо, нямаше да дойде. Мислеше, че Рейвън отдавна е омъжена за Арик ъф Флинт и че брат му е в Еър да управлява владенията си.
Хлипането на Рейвън звучеше в ушите му дълго след като бе излязла от палатката. Връхлетя го необяснимо чувство на загуба, сякаш беше останал по-самотен, отколкото някога е бил в живота си. Разтърси глава, за да проясни мозъка си и да прогони смущаващите мисли, които нямаха място в живота на Черния рицар, и се приготви да спи.
Тромпетите известиха началото на последния ден от турнира. След като изслуша утринната литургия, Дрейк влезе в палатката си да се приготви за един изтощителен ден на надпревара. Евън му помагаше да се облече. Най-напред камизолът, после блестящата черна броня. Накрая Евън подаде на Дрейк копието и меча с притъпени върхове и закрепи шлема на главата му. Дрейк трябваше да направи само едно нещо, преди да надене ръкавиците. Извади воала на Рейвън от походния сандък и го завърза на копието си, където Уолдо със сигурност щеше да го види.
Дрейк стигна до бариерата и зачака отстрани за първия си сблъсък. Знаеше точно кога Уолдо го е видял, защото брат му подскочи на седлото и пришпори коня си към него. Дрейк се усмихна, защото разбра, че Уолдо е разпознал воала.
— Коя дама те е удостоила с благоволението си? — запита Уолдо със стиснати зъби.
— Не го ли познаваш? — предизвика го Дрейк, размахвайки воала пред лицето на Уолдо. — Само една дама в крепостта може да притежава толкова фино нещо.
— Дошли са гости отдалече да видят турнира — отговори Уолдо. — Някои дами сред тях носят воали също като този.
— Така е — каза сухо Дрейк.
— Да не би да твърдиш, че това е воалът на Рейвън? — изсъска Уолдо. — Откъде си го взел?
— Не съм казал, че това е воалът на Рейвън.
— Тя ти го е дала.
— Не, не е.
Загадъчните отговори на Дрейк още повече разяриха Уолдо. Лицето му стана толкова червено, че Дрейк
