свежо, топло тяло в ръцете си, Уолдо щеше да вземе нейната девственост.
Тъмни, опасни мисли се рояха в главата му, прекалено опасни, както се страхуваше, за здравия му разум. Не искаше Уолдо да люби пръв Рейвън. За нещастие можеше да направи много малко в това отношение. Беше отказал да й помогне да избяга от този брак, а сега бе прекалено късно. Всъщност, така ли беше?
Празникът започна веднага след церемонията. Дъф извади хубаво френско вино, мъже и жени пиеха на корем от силното питие. Гостите скоро се напиха. Край главната маса се чуха вулгарни шеги и солени съвети относно брачната нощ, без никой да обръща внимание на деликатния слух на поруменялата младоженка. Дрейк не си отпускаше езика, но пиеше повече, отколкото би трябвало. Искаше да се напие до припадък, за да не мисли как тежкото тяло на Уолдо ще прегръща крехката Рейвън.
Много малко от празнуващите бяха сравнително трезви, а тържеството продължи до късно през нощта. Дрейк бе потънал в чашата си, но не съвсем пиян, за да не забележи, че прислужницата отвежда Рейвън към брачната стая. Тогава Уолдо изтърси някаква мръсотия относно девствената си младоженка и какво възнамерява да направи с нея. Дрейк разбра, че Рейвън е чула, защото леко се спъна, но след миг изправи рамене и продължи напред. У Дрейк се надигна нещо тъмно, студено и заплашително, което го разтърси. Някой трябваше да плати за неправдите, които бяха причинени на него и на майка му от баща му, дядо му и брат му.
Уолдо трябваше да плати.
Дрейк знаеше, че е време да напусне празненството, но продължи да пие, отдаден на мрачни мисли, гледайки Уолдо през присвитите си очи. Когато сенките се удължиха, Дъф и гостите започнаха да се оттеглят. Дрейк беше доста учуден, че Уолдо още не е отишъл при младоженката. Ако той беше съпруг на Рейвън, щеше да иска час по-скоро да изпълни обета си. Погледна към Уолдо. Не трябваше кой знае каква наблюдателност, за да види, че Уолдо, който почти се въргаляше на масата заедно с най-верните си рицари, е съвсем пиян. Гласът му беше станал дрезгав, а шегите, подхвърляни над чиниите — съвсем мръсни.
Сър Джон се приближи към Дрейк, виждайки го накъде гледа, и каза:
— Време е да си тръгваме. Остави го Уолдо. Напускаме това място доста по-богати, отколкото дойдохме.
— Само го погледни — каза Дрейк с отвращение. — Оставя младоженката да чака, а той се налива. Толкова е пиян, че не може да се вдигне от стола. — Той се изсмя остро. — Както ми се вижда, Уолдо не е в състояние да изпълни съпружеските си задължения, когато отиде при жена си.
— Това не е твоя грижа, Дрейк — посъветва го Джон. — Хайде, да си отиваме.
Дрейк се бе отдалечил от пейката, когато видя как Уолдо сложи ръце на масата и отпусна глава отгоре.
— Гледай, Джон, Уолдо заспа. Приятелите му го напускат и отиват да спят в преддверието.
Джон го изгледа загрижено.
— Какво си намислил, Дрейк? Добре познавам този поглед, приятелю. Тук се мъти нещо и на Уолдо не му се пише нищо добро.
— Колко според тебе ще спи Уолдо? — запита Дрейк, докато скандалната мисъл, която му бе хрумнала миг преди това, се връщаше упорито в главата му.
— Ти си пиян — възкликна сър Джон. — Мозъкът ти не работи ясно.
Дрейк се усмихна мрачно.
— Съвсем добре си работи, приятелю. Мисля, че Уолдо не заслужава сватбена нощ. Може би аз ще заема мястото му в леглото на Рейвън.
Джон скочи на крака, лицето му се изкриви от страх.
— Да не си луд? Стотици пъти си предизвиквал съдбата, но това надминава всичко, което някога си правил. Уолдо ще те убие. Ами дамата? Мислиш ли, че ще те остави да я обладаеш? Виното те е ударило в главата. — Той сграбчи Дрейк за ръката. — Хайде, ела с мене. Ясно е, че мислиш с оная глава, дето ти е между краката, а не с тази на раменете ти.
— Не, приятелю, мисля ясно за пръв път от много време насам. Ако отнема девствеността на целомъдрената му невеста, това ще е отмъщение, което Уолдо ще разбере.
— Ами ако Уолдо се събуди, докато ти… ъъъ… лишаваш невестата му от девствеността й?
— Ти ще се погрижиш да не се събужда. — Дрейк стана и се приближи до подиума. Джон го последва плътно. Дрейк спря пред стола на Уолдо, вслуша се за момент в хъркането му и изсумтя презрително. — Ако брат ми се събуди, преди да съм се върнал, използвай дръжката на меча си, за да го приспиш отново. Никой няма да разбере. Оръженосците и войниците му вече си легнаха.
— Трябва да съм луд да ти помагам за това безумие. Колко трябва да чакам тук?
Дрейк погледна към стълбите, които водеха към сватбената стая, и се усмихна. Това, което възнамеряваше да направи, не беше изнасилване. По-скоро имаше намерение да съблазнява. Искаше Рейвън да получи наслада от първия си любовен акт.
— Не по-малко от два часа. Три, ако успееш да задържиш Уолдо толкова време в безопасно състояние.
Светлите вежди на Джон се вдигнаха учудено.
— Три часа, за да дефлорираш една девойка? Сигурно се шегуваш, Дрейк. Знае се, че си се справял с подобно нещо за доста по-малко време. Какво прави Рейвън толкова изключителна?
— Познавам я още откакто беше малко дете. Нямам никакви особени чувства към нея, но заради това, че бяхме приятели, първата брачна нощ на Рейвън няма да бъде изнасилване.
Погледът, който Джон отправи към Дрейк, беше пълен с укор.
— Не е хубаво това, което правиш.
— Зависи как гледаш на него — каза Дрейк, като отпи още една глътка вино, за да подсили увереността си. — По-добре аз, отколкото Уолдо. Тя може да ми благодари за това.
Рейвън се разхождаше из стаята си, очаквайки с нежелание съпруга си, и чувството беше толкова силно, че се забиваше като нож във вътрешностите й. Тази нощ Уолдо щеше да дойде при нея. Щеше да очаква тя да бъде гола и да го чака в леглото. Ако му се противи или не му се подчинява, можеше да я набие или сериозно да я нарани. Щеше да разтвори краката й и да проникне брутално в нея. И имаше законното право да го прави толкова често, колкото иска. Повдигна й се от мисълта, че ще носи детето на Уолдо. Но заради себе си се надяваше още тази нощ да зачене. Може би той ще я остави на спокойствие, след като й направи дете.
Колкото по-късно ставаше, толкова по-неспокойна беше Рейвън. Беше се изкъпала, приготвяйки се за дефлорирането. После Телма беше я съблякла и я бе напъхала в леглото. Но щом прислужницата си отиде, Рейвън беше станала и беше навлякла една риза, за да прикрие голотата си. Сега се разхождаше и кроеше планове. Вечернята отмина. Вече беше станало време за първата нощна молитва, когато чу стъпки пред вратата си. Бързо угаси свещта и зачака ужасена съпругът й да встъпи в правата си, като направи брака им законен пред църквата.
Вратата се отвори и затвори. Тя чу ключа да стърже в ключалката и отстъпи назад в най-тъмния ъгъл между нощната масичка и леглото. Шумоленето от събличане на дрехи я накара да хлъцне. Знаеше, че той я е чул, защото не толкова виждаше, колкото усещаше, че гледа към нея. Притисна се до стената, очаквайки той да посегне към нея и да я завлече в брачното легло.
Рейвън се зачуди защо той не говори или не покаже какво очаква от нея, но в главата й гъмжаха ужасяващи подробности, свързани с брачното легло, и тя въобще не можеше да мисли ясно. После чу стъпки и разбра с непоклатима увереност, че след много кратко време Уолдо ще я лиши от невинността й. Нещо се прекърши в нея. Обхваната от страх и решимост, тя сграбчи каната за вода, която стоеше на нощната масичка, и се приготви да защитава целомъдрието си.
Лицето му оставаше в сянка, само ивица лунна светлина, която се процеждаше през прозореца, осветяваше цялото му тяло. Дъхът замря в гърлото й. Светлината обливаше тялото му, подчертаваше релефа на прекрасно оформеното му тяло на боец. Той стоеше неподвижен, твърд и неустоимо мъжествен. Пристъпи на светлото и тя видя очите му — проблясващи сребърни цепнатини сред изсечените черти на лицето му.
Дрейк! Не Уолдо, Мисълта й закръжи трескаво, докато погледът й се спусна надолу по тялото му и очите
