Рейвън остана на място.
— Не.
Уолдо зина от учудване.
— Ти се осмеляваш да ми казваш не? — измуча той. Макар че не можеше да я фокусира с поглед, лицето му беше сравнително в приличен вид въпреки явните признаци на опиване. — Отричаш правото ми да легна с тебе, така ли?
Рейвън вдигна брадичка. Беше премислила всяко възможно развитие на събитията и беше стигнала до крайното решение, броени мигове преди Уолдо да нахлуе в стаята й. Знаеше, че животът й е заложен на карта, но щеше да си струва риска, за да спечели свободата си от Уолдо.
— Не те искам в леглото си, Уолдо ъф Еър.
Изражението му беше почти комично.
— Осмеляваш се да ми противоречиш?
— Да. Осмелявам се на всичко, което ще те държи далеч от мене.
— Кучка! — изсъска той. — Няма да ми отказваш девствеността си. Много дълго чаках за това удоволствие. Ожених се за друга, а исках тебе. Твоят дух, твоят огън, ти си всичко, което някога съм искал, а не безцветната ти сестра.
Рейвън се опря в таблата на леглото, събирайки смелост. Нямаше представа как ще реагира Уолдо, когато му каже, че вече не е девствена, но той ще го разбере до края на тази нощ. Затова тя си пое дълбоко дъх и каза:
— Не можеш да вземеш моята невинност, защото вече не я притежавам. Отдадох я по своя воля на друг мъж.
Рейвън видя с ужас как лицето на Уолдо стана от яростно бяло на тъмночервено. Уплаши се да не би резкият й език да предизвика края й.
— Не! Лъжеш. Не би посмяла да направиш такова нещо.
— Истина е, казвам ти. Повикай акушерка, тя ще докаже, че не съм девствена.
Той напредваше неотстъпно към нея, докато не й остана нищо друго, освен да се опре в леглото. Тя го заобиколи, но той продължаваше да настъпва, а лицето му бе добило плашещ зеленикав оттенък.
Гръмовитият му глас беше достатъчно силен, за да събуди и умрял.
— С кого си ми сложила рога? Ще узная името му, жено. Копелето ще умре още преди да е минал и час.
— Не го познаваш — бранеше се Рейвън.
Независимо от всичко името на Дрейк нямаше да се откъсне от устните й. Като дете тя беше обичала Дрейк. Като жена все още усещаше вълнението на дълго потисканите чувства към него. Преди да пропее петелът, закле се Рейвън, Дрейк ще разбере, че никой не може да се възползва от Рейвън ъф Чърк и да се отърве току-така. Дори и знаменитият Черен рицар, най-смелият от смелите. Независимо дали щеше да му хареса, или не, тя имаше намерение да се изправи срещу Дрейк и да поиска да се извини за всичко, което й е сторил.
Сега Уолдо беше толкова близо, че тя усещаше дъха му, вонящ на вкиснало вино. Запуши си носа и се обърна. Уолдо стисна грубо брадичката й с палеца и показалеца си и я накара да го погледне.
— Кажи кой е този подлец, когото прикриваш, Рейвън, иначе ще те бия, докато не ми кажеш.
— И сестра ми ли биеше, Уолдо? — предизвика го Рейвън. — Ти ли я уби, след като й се насити?
С ярост в проблясващите си очички той отдръпна ръка и я зашлеви. Зашеметяващият удар отпрати Рейвън на пода. Той се наведе, за да я вдигне и да продължи да я удря, но Рейвън, все още напълно съзнавайки какво върши, въпреки замаяната си от удара глава, се изтърколи настрана, за да избегне тежката му ръка.
— Знам с кого си се търкаляла — измуча Уолдо, тръгвайки да я преследва. — С онова копеле, брат ми! Търкаляла си се с него под носа ми! Ще го убия. Веднага след тебе.
Рейвън трескаво затърси оръжие. Страхуваше се, че както е пиян и вбесен, Уолдо като нищо ще изпълни заканата си. Пак се претърколи и внезапно зърна каната, която беше хвърлила по Дрейк и която той бе уловил и оставил на пода. Стисна здраво дръжката, затаи дъх и когато Уолдо се наведе, за да я сграбчи и да я изправи на крака, тя изпусна силна въздишка, докато стоварваше глинената кана върху главата му, разбивайки я на хиляди парчета. Смаяният му поглед срещна решителността в очите й, после той се строполи в безсъзнание върху нея като някаква безкостна маса.
Рейвън изпълзя изпод него, скочи на крака и бавно се отдръпна. Като видя, че Уолдо не помръдва, тя го прескочи и изтича до скрина, където бяха дрехите й. Извади първата рокля, която й попадна, облече се бързо и обу най-здравите си обувки. Тъй като Уолдо още не помръдваше, тя извади една възглавница от калъфката й и натъпка вътрешността й с всички дрехи, които можаха да се поберат вътре. После, въпреки че времето беше топло, наметна на раменете си тъмно, обточено с кожи, наметало и се запъти към вратата.
Минавайки покрай проснатото тяло на Уолдо, тя се зачуди дали не го е убила. Не го харесваше, но не му желаеше смъртта. Това щеше да бъде тежък товар за нея. Събирайки смелост, тя се наведе и сложи ръка на гърдите му. Равномерното туптене на сърцето под дланта й я освободи от всякаква вина. Мрачна и решителна, Рейвън се измъкна през вратата и слезе безшумно по витата стълба.
Спря на най-долното стъпало и се вслуша за момент в сумтенето и хъркането на мъжете, които спяха в преддверието. Факли, закрепени в халки по стените, осветяваха достатъчно пътя на Рейвън и тя се увери, че навсякъде цари спокойствие. Вместо да излезе от главната порта и да рискува да я открият, тя пресече преддверието и излезе през вратата, използвана от прислужниците, когато носеха храна от кухнята.
Нямаше никакво движение във вътрешния двор. Пияните гости и войници се бяха излегнали край стената на кулата и край самата крепостна стена. Рейвън се промъкна покрай хъркащите мъже и тръгна към конюшнята. Въздъхна облекчено, когато видя, че там няма никой, само конете.
Тихо и сръчно Рейвън оседла любимата си кобила и я изведе от конюшнята. Никой не я спря. Пазачът край вратата се бе свил на купчинка на мястото си, отспивайки си след сватбеното пиянство. Тя се качи на коня едва след като излезе през портичката и пресече подвижния мост, който беше останал спуснат, за да могат жонгльорите да се върнат в лагера си извън стените на замъка.
Трезвен и в пълно самообладание, Дрейк се разкъсваше от угризения на съвестта. Беше престъпил рицарската клетва и бе дълбоко разстроен от безчестното си деяние. Беше позволил на жаждата за отмъщение да замъгли здравия му разум. Това, което беше сторил на Рейвън, беше непростимо. Нещо повече, само страхливец би оставил Рейвън сама да се изправи срещу гнева на Уолдо. Не се гордееше с това, което бе направил. Черният рицар бе извършил много скандални деяния в живота си, но никога не беше обезчестил жена.
Студена пот изби по челото му. Какво ще направи Уолдо с Рейвън, когато открие, че не е девствена? Бичувайки се, наричайки се последен глупак, Дрейк бързо смени празничните си дрехи и вдигна от сън оръженосеца си.
— Събуди хората — заповяда рязко Дрейк, когато съненият момък излезе навън. — Искам да са готови за тръгване, когато се върна.
— Тъмно е, милорд, а хората пиха доста на сватбата снощи — каза Евън.
— Въпреки това ги събуди, Евън. Може да се наложи да напуснем бързо това място.
Евън го изгледа учудено.
— Къде отивате, милорд?
— Имам недовършена работа в кулата — отсече Дрейк. — Сега върви.
Дрейк беше решил да се върне в кулата и да спаси Рейвън от яростта на Уолдо. Не искаше да убива брат си, ако не се налага. Независимо какво щеше да направи, не подлежеше на никакво съмнение, че кралят ще го обяви извън закона. Но честта изискваше той да предложи покровителството си на Рейвън. Ако това означаваше да я отвлече, за да я отведе на безопасно място, така да бъде.
Дрейк си припомни нежния отговор на Рейвън на неговата съблазън и почувства как се възбужда. Нейното тяло, всичко в нея беше съвършено. Не беше очаквал да получи такава наслада от женските й дарове. Дори опитни жени не бяха успявали да го задоволят така, както Рейвън тази нощ. А как й се бе отплатил той? Като открадна нейната девственост и я остави да понася сама последиците. Честта изискваше
