сега. Но не мога да лъжа, Дрейк ъф Уиндхърст, искам те. Прости ми, Господи!
— Нямаш нужда от прошка — каза почти сърдито Дрейк. — Нямаш никаква вина. Ти си невинна и прекалено неопитна, за да ме спреш. Така кажи на Уолдо, ако пита къде е девствеността ти.
Рейвън знаеше, че Уолдо ще реагира яростно, когато научи, че е бил измамен, но беше прекалено потънала в страстта, за да мисли толкова напред. По-късно, след като се наслади на удоволствието, което й даваше Дрейк, можеше да го ненавижда заради това, че е похитил честта й. Сега нищо нямаше значение, само искаше да опита още от възбуждащите неща, които той правеше с нея. Знаеше интуитивно, че когато легне с Уолдо, няма да изпита никакво удоволствие, затова отчаяно искаше да познае насладата с Дрейк, дори да е само този единствен път.
Мислите й се прекъснаха внезапно, когато Дрейк отново я докосна между краката.
— Ти си влажна и готова за мене, скъпа.
После той пъхна ръце под ханша й и я намести така, че да влезе в нея. Тя го почувства, гладък като кадифе, твърд и горещ, как се притиска към нея. Пое си дъх и зачака болката.
— Успокой се — прошепна й Дрейк. — Нямам намерение да те нараня. Ще боли, но аз ще сторя всичко, за да мине най-леко, знам как да го направя.
После той навлезе в нея, разпъваше я и я изпълваше със своята твърдост. Болеше повече, отколкото беше очаквала, и тя извика. Усещайки тревогата й, той почти излезе от нея, после отново влезе, разкъсвайки девствеността й с един рязък тласък. Рейвън почувства острата раздираща болка и издаде задавен вик. Навлязъл вече дълбоко в нея, Дрейк изведнъж застина на място.
— Няма да се движа, докато не ми кажеш — прошепна той глухо. Вдигна се на лакти и се вгледа надолу към нея. — Знам, че сигурно се чувстваш странно така, да бъдеш изцяло изпълнена от мъж.
Тя се изви и внезапно Дрейк съвсем изтрезня. Болезненият вик, който Рейвън беше издала, го бе отрезвил. Но за нещастие беше прекалено късно да поправи онова, което вече бе сторено. По дяволите! Трябва да е бил луд да стигне дотук. Колкото и да мразеше Уолдо, никога не би помислил да направи нещо толкова безчестно, ако не беше пиян.
— Толкова си голям — прошепна Рейвън, докато се опитваше да се движи под него. — Сега не боли толкова много.
Мислите на Дрейк се върнаха към невинната жена под него. Беше откраднал девствеността й и сега й дължеше нещо в замяна. Тъй като не можеше да й върне разкъсаната ципа, се чувстваше задължен да й достави наслада.
Той започна да се движи в нея бавно, съзнателно, пронизваше я дълбоко, отново и отново, създаваше ритъм, към който Рейвън бързо привикна. Тя се надигна, пресрещайки тласъците му, приканваше го да се движи по-дълбоко, по-силно, по-бързо. Беше близо до изблика, навлизаше дълбоко в нея, а тя вплиташе пръсти в косата му, обгръщаше главата му и му предлагаше устните си.
Кръвта й кипваше и се сгъстяваше, докато той целуваше устните, шията и гърдите й. Тя се извиваше несъзнателно под него, отдаваше му се, докато той смучеше и ближеше зърната й. Чу го да стене и този звук отекна в нея със собствено ехо. Тя посегна да хване нещо над себе си, без да знае какво е то.
— Почти си готова — прошепна дрезгаво Дрейк. — Няма да те оставя, скъпа. Ела. Ела с мене.
Рейвън тъкмо щеше да го запита къде ще я отведе, когато нещо в нея се разкъса. Внезапно я задави вълна от наслада, завъртя я вихрушка от усещания. Тя инстинктивно обви крака около него и го привлече още по-дълбоко в себе си, всеки мощен тласък изпращаше една след друга вълни от неизразимо удоволствие, което се разливаше из нея. Приливите на екстаза още я люлееха, когато той отметна глава назад, стисна клепачи, издаде нисък стон с оголени зъби. Тя почувства горещата вълна, която обля утробата й, и остави насладата да я отнесе в безпаметство.
Миг по-късно тя отвори очи и видя Дрейк опрян на лакти как я гледа със странно изражение на лицето. Размърда се и се опита да го отмести от себе си. Чу го да въздиша, докато излизаше от нея и се отдръпваше.
— Не трябваше да правя това — каза той.
Рейвън го погледна, изплашена от внезапния му проблясък на съзнание.
— Бях пиян — отрони той извинително. — В своя защита мога само да кажа, че Уолдо ме предизвика. — Той й се усмихна. — Не твърдя, че не ми е било приятно да се любя с тебе, Рейвън ъф Чърк.
Рейвън поиска да го удари и щеше да го направи, ако на вратата на стаята й не се бе чуло настоятелно чукане, което я стресна.
— Дрейк, време е да тръгваш. Уолдо се размърда.
— Това е сър Джон — обясни Дрейк, ставайки от леглото, и взе да навлича набързо дрехите, които беше хвърлил малко преди това.
— Спокойно, Джон, идвам — извика той към вратата.
— Побързай — настоя приятелят му. — Ще те чакам в конюшнята.
Дрейк се обърна да погледне Рейвън за последен път и почувства дълбоко в себе си необясним трепет. Тя лежеше по гръб сред изпомачканите чаршафи на брачното си легло — сладострастно същество с подути устни и плуващи в страст очи. Изглеждаше така, сякаш се е любила добре и е напълно задоволена. Но изглеждаше и ядосана.
— Върви! — каза тя сърдито. — Уолдо ще те убие, ако те намери в стаята ми.
— Това ще те трогне ли? — запита Дрейк.
— Не! Мразя те, Дрейк ъф Уиндхърст. Почти колкото мразя и Уолдо. Ти отне невинността ми заради някаква дълбока омраза към брат си.
— Не съм взел нищо от тебе, милейди. Колкото и да отричаш, Рейвън ъф Чърк, ти ме искаше. Отдаде се доброволно. Аз измамих Уолдо, а не тебе.
— Дяволът да те вземе, Дрейк! — прокле го Рейвън. — Добре ти подхожда името, Черния рицар, сърцето ти е също толкова черно, колкото и дрехите.
Дрейк не се защити, само излезе и полека затвори вратата зад себе си.
6
Рейвън стана, олюлявайки се, от леглото, смачка на топка разкъсаната риза, по която личаха следите от нейната девственост, и я напъха под леглото. Докато запалваше свещта в свещника и сипваше вода от една кана в легена, мислите й кръжаха като бесни. Въпреки всичко, което се бе случило, тя бе запазила достатъчно здрав разум, за да се сети да измие от бедрата си всички следи от спермата на Дрейк и от собствената си кръв.
Тялото й още пулсираше от страстта, която Дрейк бе събудил в нея, и макар да искаше да го мрази, не можеше да го направи. Съзнаваше инстинктивно, че Уолдо нямаше да бъде толкова мил с нея, както беше Дрейк. Уолдо щеше да се вреже в нея, да задоволи собствената си страст и да я малтретира, ако се оплаче от грубостта му.
Рейвън се изми и изхвърли през прозореца водата заедно с изцапания парцал. После надяна чиста риза и седна на ръба на леглото да помисли. Уолдо скоро щеше да дойде да консумира брачните обети, ще очаква да намери девственица. Когато не открие у нея девственост, може и да я убие. Чувала бе за такива случаи, когато съпруг убива съпругата си заради липсата на целомъдрие. В ума й се мярна неясната мисъл, че може би той ще е твърде пиян, за да разбере, че не е девствена, после се засмя на собствената си глупост. Разбира се, че ще забележи.
Тази мисъл породи друга. Дали Дрейк е бил прекалено пиян и затова не е помислил за последиците от дръзкото си деяние? Интересуваше ли го, че сега тя ще трябва да понесе гнева на Уолдо? Явно не, след като я беше напуснал, без да се загрижи за това, какво ще стане с нея. Сега трябваше да разчита само на себе си, да реши какво ще е бъдещето й. Но едно нещо й ставаше пределно ясно — не можеше, не искаше да позволи на Уолдо да я докосне. Не и след като Дрейк й бе показал колко приятно може да бъде да се любиш с мъж. Тя трябваше да намери някакъв начин да попречи на Уолдо да упражни правата си.
Мислите на Рейвън се разбягаха като подплашени, когато чу тътрещи се стъпки пред вратата. Обзета от паника, тя скочи на крака точно когато вратата се отвори и вътре се вмъкна Уолдо. Походката му беше несигурна, вървеше към нея, залитайки, а мътният му поглед беше впит в лицето й.
— Защо не си гола? — изрева той. — Сваляй ризата и лягай.
