да се извини. Най-малкото, което можеше да направи, беше да й помогне да избяга в Шотландия. Ще предложи сър Джон да я придружи.
Чу се тропот на копита, който привлече вниманието на Дрейк, и той посегна към меча си. Луната висеше високо в небето, обливайки земята със сребристи сенки. Дрейк се взря в тъмното и едва не загуби дар слово, когато разпозна едновременно коня и ездача му. На гърба на чисто бялата кобила седеше жена, чиято разкошна кестенява коса хвърляше тъмни отблясъци под лунната светлина.
Рейвън.
Дрейк сбърчи загрижено чело, докато тя се приближаваше. Нямаше представа какво се е случило, след като излезе от стаята й, но във въображението му се бяха разиграли няколко възможности. Никоя от тях обаче не включваше Рейвън, влизаща на кон в лагера му доста след първата утринна молитва.
Рейвън дръпна юздите на кобилата си и Дрейк посегна да й помогне да слезе.
— Какво стана? Къде е Уолдо?
— Лежи на пода на брачната стая — отвърна Рейвън след малка пауза, поглеждайки го с ъгъла на окото си. — Той знае. — Гласът й беше равен, лишен от всякакви емоции.
— Знае? — повтори безсмислено Дрейк.
— Да, казах му, че не съм невинна, както е очаквал, и той се вбеси.
— Казала си му? Той не откри ли сам?
Мисълта, че Уолдо е легнал с Рейвън, след като Дрейк се бе любил с нея, му причиняваше огромна мъка. Думите й като че ли отмахнаха този камък от сърцето му.
— Не позволих да ме докосне.
— Достатъчно трезвен ли беше, за да разбира какво му казваш?
— Да. — Тя докосна бузата си. — Не го прие добре, затова го халосах с каната за вода. Когато тръгнах, беше в безсъзнание. Ако имаме късмет, ще се свести доста след като сме заминали.
Дрейк вдигна високо вежди.
— Ние? И мене ли включваш, милейди?
— Уолдо знае, че си ти. Знаеше, че няма кой друг да бъде, и се закле да те убие.
Дрейк впи поглед в лицето й. Беше наполовина закрито от сянката и не можеше да го види ясно.
— Направи ли ти нещо това копеле?
Рейвън вдигна брадичка и Дрейк видя ясно лицето й.
— Не дотолкова, че да ме спре да не го прасна. Ще ме убие, ако ме намери.
Дрейк видя тъмната драскотина на бузата й и през тялото му пробягна яростна вълна. Посегна и нежно погали белега.
— Не, няма да те убие, Рейвън ъф Чърк. Няма да му позволя.
Очите й потъмняха от необуздана ярост.
— Не ме лъжи, Черни рицарю, защото няма да го понеса. Остави ме сама да посрещна гнева на Уолдо и никога няма да ти го простя. Знаеше, че той може да ме убие, и въпреки това ме остави сама да се изправя срещу яростта му. Дължиш ми закрилата си до дома на леля ми в Шотландия.
— Мисли каквото искаш, Рейвън, но аз имах намерение да се върна в кулата и да се извиня за това, което ти сторих. Щях да ти помогна да избягаш. Сега, щом си тук, сър Джон ще те придружи до Шотландия.
— Малко късно е за съвестта ти да се покаже на бял свят, Дрейк ъф Уиндхърст — каза ядовито Рейвън.
Появи се Евън и Дрейк не можа да отговори.
— Хората се приготвят за тръгване, милорд. — Той погледна изкосо Рейвън. — Дамата ще ни придружи ли?
— Не — отвърна Дрейк. — Прати ми сър Джон, бързо.
Евън хукна да изпълни заповедта на Дрейк.
Рейвън се размърда нервно, поглеждайки бегло през рамо.
— Уолдо скоро ще се свести и не искам да съм наблизо, когато това стане.
Наоколо хората се приготвяха за тръгване. Дрейк отведе Рейвън настрани, за да поговори на четири очи с нея.
— Сър Джон ще те придружи до Шотландия. Това е най-доброто, което мога да ти предложа. За съжаление не мога сам да дойда с тебе, защото се налага да се върна в Уиндхърст.
Сър Джон пристигна до тях, видя Рейвън и премига учудено.
— Евън каза, че искаш да говориш с мене.
— Да. Моля ви, милейди, извинете ме за невъзпитанието. Учуден съм да ви видя тук в този късен час.
— Няма време за губене, Джон — каза Дрейк, възползвайки се от мълчанието, наложено от смущението на Рейвън. — Милейди Рейвън спешно трябва да бъде придружена до Единбург. Предложих й твоите услуги.
Джон изгледа неодобрително Дрейк.
— Знаех си, че нищо хубаво няма да излезе от тази нощ — каза той кисело.
Рейвън изхълца болезнено. Звукът накара Дрейк да настръхне, защото знаеше, че сам е причината за нейната болка.
— Съжалявам, Рейвън. Сър Джон знае всичко.
— В-всичко?
— Да. — Той отново се обърна към Джон, избягвайки убийствения поглед на Рейвън. — Какво ще кажеш, Джон? Ще придружиш ли милейди Рейвън до Единбург?
— Не мислиш ясно — възрази Джон. — Прав ли съм да предполагам, че Рейвън бяга от съпруга си?
— Прав си, наистина — съгласи се Дрейк. — Тя трябва да тръгне незабавно, преди Уолдо да е вдигнал на крак войниците си. Ако Дъф реши да се присъедини към него, значително ще ни превъзхождат.
— Прав ли съм да предполагам, че Уолдо знае какво… ммм… се е случило в тази нощ в брачната стая на дамата?
— По дяволите, човече, говори ясно.
Сър Джон обърна вниманието си към Рейвън.
— Милейди Рейвън, Уолдо подозира ли, че може да избягате в Шотландия?
— Дъф ще се сети, ако не Уолдо. Помолих за разрешение да посетя леля си, след като Дъф ме сгоди за Уолдо. Той знаеше, че не харесвам Уолдо и ще се опитам да потърся покровителство от леля си. Отхвърли молбата ми и не ми позволяваше да напускам кулата без придружители.
Джон кимна, после се обърна отново към Дрейк.
— Единбург е първото място, където Уолдо ще търси жена си. Мислиш ли, че ще позволи някой да го отдели от Рейвън? Не, Дрейк, Уолдо има законното право да вземе жена си под свое попечителство.
Дрейк разтриваше пулсиращите си слепоочия, чудейки се как, за бога, си беше позволил да отнеме девствеността на Рейвън. Честта изискваше да се извини по някакъв начин. Надяваше се, че като я изпрати в Шотландия с придружител, ще е достатъчно, но вместо това животът му с всяка изминала минута ставаше все по-сложен.
— Искам да ида в Единбург — каза твърдо Рейвън.
Дрейк въздъхна тежко.
— Джон е прав. Уолдо ще те намери до една седмица и когато те открие, наказанието ще е сурово. Това ли искаш?
— Загрижеността ти е трогателна — каза саркастично Рейвън. — За съжаление идва твърде късно. Ако леля ми и съпругът й не могат да ме защитят, няма защо да се тревожиш, защото ще си направил каквото е трябвало, като си ме отвел при тях.
На Дрейк това никак не му харесваше. Изведнъж му хрумна едно решение, за което, страхуваше се, цял живот щеше да съжалява.
— Няма да отидеш в Шотландия.
Рейвън стисна упорито уста.
— Ще отида.
— Отговорен съм за тебе. Нямаше да си в това положение, ако аз не бях се държал неразумно. Ако не
