— Проклет да си!
— Да, проклинай ме колкото искаш, скъпа, но трябва да признаеш, че някаква сила ни тласка един към друг.
Тя прикри гърдите си с ръце, потръпвайки в студения въздух.
— Между нас няма нищо, Дрейк ъф Уиндхърст.
— По-късно ще поговорим за това. Ще излезеш ли, или аз трябва да вляза при тебе?
Рейвън нямаше избор. Нощният въздух караше кожата й да настръхва. Тя се приближи до него. Той протегна кърпата и я загърна в нея. Ръцете му я обвиха. Изстиналата й плът бързо се затопли в прегръдките му и след няколко минути тя почувства как топлината му прониква през неговата туника и през кърпата. Ароматът му беше остър и силен — изгорели дърва, бира и възбудена мъжка плът. Тази миризма се смеси със спомените за споделената им страст и породи нова, замайваща съблазън.
— Бързо се затопляш, скъпа — прошепна той на ухото й. — Да те накарам ли да пламнеш? Мога, нали знаеш.
Отговорът й се загуби в омаята, която създаваха устните му, когато той наведе глава и потърси устата й. Устните му бавно се скланяха към нейните, властни, изискващи, не й даваха избор, само един-единствен. Дрейк отпусна кърпата, която падна на земята. Той прокара ръце по тялото й, по полукълбата на гърдите й, по извивката на талията й, по гладката закръгленост на бедрата и седалището. Притисна я до твърдите си хълбоци, а кракът му се вмъкна безпрекословно между бедрата й. Тя издаде тих протестиращ вик, когато той леко я положи на земята.
Без да обръща внимание на протеста й, Дрейк прошепна ласкаво срещу устните й:
— И двамата го искаме, Рейвън.
Тя се взря в решителните му очи и почувства как съпротивата й се стопява. Не е редно, обади се един глас вътре в нея. Тя стегна гръб и още веднъж се опита да разсее страстта му.
— Не! Не можем да направим това, Дрейк. Само ще усложним нещата.
Той й се усмихна.
— Аз съм склонен да поема последствията.
Той я докосна. Коленете му разтвориха краката й, за да му позволят да стигне до нейното съкровище. Рейвън стисна бедрата си, за да възпре потока от желание, който се зараждаше в нея. Силата му я караше да трепери. Заболя я от съзнанието колко слаба става, колко покорна и податлива, и отново се закле до последен дъх да се съпротивлява на непреодолимата съблазън на Дрейк.
Рейвън не можеше да мисли, не можеше и да говори, когато разбра, че Дрейк откопчава колана и панталоните си и я нагласява, за да влезе в нея.
Колкото и да беше замаяна от страстта, тя дочу как той изруга и се надигна от нея.
— Някой идва. — Дрейк я изправи на крака, уви я в кърпата и я побутна към разхвърляните й дрехи. — Облечи се. Аз ще ги задържа.
— Кой…
— Дрейк! Милейди Рейвън! Добре ли сте?
Рейвън изстена. Сър Джон. Не знаеше дали да му благодари, или да го удуши.
— Джон, стой където си — извика Дрейк, докато набързо закопчаваше колана и панталоните си и навличаше туниката. — Станало ли е нещо?
— Двамата с милейди Рейвън много се забавихте и се изплаших да не се е случило нещо с вас.
— На милейди Рейвън й хареса да се къпе — отговори Дрейк. — Върни се в лагера. Ние идваме след минута.
— Отиде ли си? — запита шепнешком Рейвън.
— Да. Ти облече ли се?
— Почти.
След малко тя излезе иззад едно дърво, напълно облечена, а дългата й кестенява коса висеше на мокри кичури по гърба.
Дрейк беше необикновено тих, докато крачеха през гората към лагера, и Рейвън реши да не го предизвиква. Искрено се надяваше мълчанието на Дрейк да означава, че се разкайва за опита си да я съблазни. Въпреки това тя се зарече да внимава и да не се поддава на предизвикателствата на Черния рицар.
Рейвън седна близо до лагерния огън и разстла косата си да се суши. Нямаше представа, че простият й жест бе привлякъл цялото внимание на всички присъстващи мъже, включително на Джон и младия Евън. Възхитените им погледи бяха приковани в ритмичните поглаждащи движения на ръката на Рейвън, докато тя прокарваше гребена през дългите си коси, за да ги среши. Замислена, Рейвън се сепна, когато Дрейк издърпа гребена от ръката й. Тя го погледна смаяно.
— Достатъчно. — Гласът му беше странно дрезгав, а тя нямаше никаква представа какво е предизвикало подобна силна реакция. — Време е да спим. Евън ти е направил постеля под едно дърво — каза той, посочвайки към един разклонен бряст.
Рейвън го изгледа високомерно и възмутено и стана с цялото достойнство, на което беше способна.
— Сега пък какво съм направила?
— Нищо, само възбуждаш хората ми. Дори сър Джон си загуби ума по тебе.
Тя изсумтя презрително.
— Само не и сър Джон. Той знае точно защо съм тук. Не си ли забравил сватбената ми нощ и как сър Джон ти помогна да сложиш рога на Уолдо?
— Тази нощ е неизличимо отпечатана в ума и тялото ми — каза той с дрезгав шепот. — Точно затова си сега с мене тук, милейди. Ако не се бях напил и не бях ти откраднал девствеността, сега щеше да си в леглото на съпруга си, вместо да ми досаждаш.
— Да ти досаждам ли! — изсъска възмутено Рейвън. — Не аз пожелах да те придружа в Уиндхърст. Аз исках да ме отведеш в Шотландия, ако си спомняш.
Той й се усмихна. Усмивката не стигна до очите му. Закрити от сенките, те изглеждаха тайнствени, отдалечени и макар че се опитваше, Рейвън не можеше да прочете мислите му. Очевидно той не искаше тя да прониква в душата му, затова тя сведе поглед.
— Ако ти си спомняш — отговори Дрейк, — имаш моето покровителство, нещо, което потърси още в мига, когато дойдох в Чърк. Познавам Уолдо. Той ще те накаже жестоко заради това, че си се осмелила да му се противопоставиш. Уолдо винаги ме е мразил, а сега и ти си в списъка на враговете му. Може да не ми харесва през цялото време да си покрай мене, но аз не се отнасям лекомислено към обещанията си, милейди. — Тонът на гласа му се сниши съблазнително, стана предизвикателен. — Ако искаш да бъдеш моя любовница, съюзът ни може да стане наслада и за двамата. Помисли за това.
Думите му увиснаха във въздуха като есенен дим, докато той се отдалечаваше.
Рейвън мислеше за това и мисълта никак не й харесваше, не повече, отколкото първия път, когато й го предложи. Тя въздъхна нерешително. Не си беше представяла живота си като любовница на някой мъж. Преди да заспи, се запита дали би било твърде лоша постъпка, ако стане любовница на Черния рицар. Но тутакси побърза да пропъди тази мисъл. Когато Дрейк си вземеше жена, както щеше да направи в края на краищата, тя щеше да бъде изхвърлена и изоставена като нежелан товар. Какво щеше да прави тогава? Да се върне при Уолдо? Никога. Да заживее с друг рицар? Едва ли. Тогава през ума й мина мисълта, да влезе в манастир и да се остави на закрилата на Бога. С тази мисъл тя потъна в дълбок сън.
Понеже не можеше да заспи от безпокойство, Дрейк освободи стража и сам тръгна да обикаля около лагера. Рейвън го подлудяваше. Целият копнееше за нея, в мисълта му се гонеха виденията на голото тяло на Рейвън, което се извиваше под неговото. Знаеше, че тя също го иска, защото я бе видял да го гледа, когато мислеше, че никой не я забелязва. Гледаше го възхитено, макар че се опитваше да прикрие интереса си. Мина му през ума, че може би тя не е безразлична към предложението му. Повечето жени биха сграбчили с две ръце шанса да станат любовници на Черния рицар. Как да се държи далече от нея? Да я иска, съзнавайки, че не бива — това можеше да го подлуди.
Вгледа се на север, към Чърк, и се запита какво ли прави сега Уолдо. Тъй като познаваше отмъстителната природа на брат си, Дрейк знаеше, че Уолдо ще го гони докрай. Щом научи, че Рейвън не е избягала в Шотландия, Уолдо ще събере войска и ще потегли да обсади Уиндхърст.
Дрейк изруга яростно. Щом стигнеше Уиндхърст, смяташе да наеме каменоделци и работници, за да
