поправят стените и да укрепят замъка. Тогава щеше да изпрати сър Джон да събере наемници, които да се присъединят към неговата малка елитна войска. Но интуицията му подсказваше, че плановете за защита на Уиндхърст са закъснели. Дрейк бе оставил сър Ричард в Чърк, за да съобщава какво прави Уолдо. Ричард трябваше да се преоблече като селянин и да му съобщи кога Уолдо ще се насочи към Уиндхърст.
Преди зазоряване хората започнаха да се размърдват. Когато съмна, Дрейк събуди Рейвън. Намери я легнала по корем, така потънала в съня, че той спря за момент, за да й се възхити. Осъзнавайки накъде го отвежда мисълта му, той се овладя, приклекна и леко я побутна. Рейвън се размърда, но не се събуди. Той отново я побутна. Тя изстена и отвори очи.
— Трябва да ставаш, Рейвън. Нямаме време за закуска. Евън разпределя остатъците от вчерашната вечеря. Ще ядем, докато яздим.
Рейвън седна и се вгледа в него, сякаш се опитваше да си спомни къде се намира и защо. Дрейк помисли, че тя изглежда прекрасно, така разрошена с кестенявите си къдрици, обкръжаващи като лъскава грива главата й, а зелените й очи примигват, още замъглени от съня.
— Трябва… да се отделя за малко — каза тя, като изпрати дълъг поглед към гъстите храсти, които обграждаха лагера. — Няма да се бавя.
— Ще те пазя — предложи Дрейк, помагайки й да стане.
— Не, благодаря — отсече Рейвън и се скри зад близките храсти.
Дрейк се изсмя и отиде да се приготви за тръгване. Поради някаква причина му харесваше да дразни Рейвън. Беше ужасно докачлива, същински таралеж, а той би дал половината от богатството си, само да можеше да се пъхне под бодлите и да достигне цветето, което тя му отказваше.
Пристигнаха в Уиндхърст след пет дни. Рейвън беше изтощена. Бяха яздили бързо и продължително, от зори чак до смрачаване почти през цялото време и Рейвън се надяваше дълго да не й се налага да се качва на кон.
Когато Рейвън зърна за първи път Уиндхърст и суровите, брулени от вятъра, отвесни брегове, над които беше построен, сърцето й едва ли не слезе в петите. Беше много по-запуснато, отколкото беше си го представяла. Вятърът носеше над земята прах и кълба от мъгли. Замъкът изглеждаше забравен и изоставен, разхвърляни стари зидове, стърчащи като стражи над бурното море и тясната пясъчна ивица по брега. Сърдити пурпурни облаци се трупаха над главите им. Небето беше заплашително тъмно и от това кулата изглеждаше враждебна, почти плашеща. Суровият вятър развяваше наметалата на воините. Ревът на прибоя, който се разбиваше в скалите под брега, беше почти оглушителен.
Външната стена на замъка лежеше в руини, но по някакво чудо вътрешната стена бе запазена, макар че на някои места се беше срутила под собствената си тежест.
— Ето ни у дома — извика Дрейк да казва с известна гордост, която озадачи Рейвън при вида на руините пред тях.
Дрейк подкара Зевс напред. Дръпна юздите пред външната стена и се загледа мрачно в съборените камъни и унищожената мазилка. Рейвън го следваше отблизо, докато той заобикаляше развалините и влизаше във вътрешния двор. Мястото за турнири, сега обрасло с бурени и прещип, изглеждаше така, сякаш не е било използвано от десетилетия.
Заваля студен дъжд и от това Рейвън се почувства още по-зле. Тя дръпна качулката над главата си. Дрейк, който като че ли въобще не забелязваше дъжда и студа, премина през добре запазената двойна кула на входа и влезе във вътрешния двор. Рейвън отново усети чувството за откъснатост и самота, когато погледна към пустия двор, където някога бе кипял живот. Загледа се в постройката, чийто остър покрив се беше срутил, и помисли, че това може би е кухня. Другите постройки, може би житница, казарми и складове, също отчаяно се нуждаеха от поправка. Конюшнята, жилищата на конярите над нея и ковачницата изглеждаха изоставени и забравени, свити край рушащата се вътрешна стена.
Рейвън донякъде се ободри от вида на главната кула. Въпреки годините запустение тя стоеше гордо изправена и почти непокътната, а четирите й малки кулички ясно се очертаваха на фона на потискащото тъмно небе, озарявано от светкавици.
— Един ден Уиндхърст отново ще стане великолепен — зарече се Дрейк, повече на себе си, отколкото на своите оглушени от вятъра спътници.
Сър Джон му подаде факла. Той я пое с една ръка, а с другата хвана Рейвън за лакътя.
— Ела, милейди. Ще огледаме ли заедно моите владения?
Рейвън бе любопитна и се остави той да я води нагоре по стълбите и в кулата. Две тежки, белязани от времето, врати, обковани с желязо, запречваха пътя им и Дрейк се дръпна назад, докато двама мъже ги отваряха. Кожените панти изскърцаха жално, но се поддадоха под човешката упоритост. Рейвън отстъпи, задушена от отвратителната воня на гнилоч и нечистотии, и затисна нос с наметалото си.
— Да, ужасно е — съгласи се Дрейк, — ще е нужна усилена работа. Утре ще наема прислужници и работници да разчистят кулата. Байдфорд е голямо село, там ще има всичко, от което се нуждаем.
Рейвън остана отвън, докато Дрейк разглеждаше стаите и нишите на долния етаж.
— Да погледнем ли горните стаи?
— Ще почакам тук — отстъпи назад Рейвън, понеже гледката никак не й харесваше.
— Дрейк — извика сър Джон, който влизаше в двора. — Войнишките помещения не са чак толкова лоши, колкото изглеждат отвън. Хората могат да се настанят там, докато другото се поправи. Намерих оръжейницата и ковачницата. Почти са непокътнати и ще трябва само малко да се стегнат.
— Рейвън и аз ще отидем да видим стаите на горния етаж. Може да стават за живеене. Ще дойдеш ли с нас?
— Не. Мислех да отида до селото, ей там долу, на брега. Надявам се да донеса и храна за вечеря.
— Добре, върви. Докато си там, наеми всеки селянин, който е готов да работи за добра надница. Кажи на хората, че господарят си е дошъл и че възнамерява да възстанови замъка в предишното му величие. Всеки, който иска да работи, ще получава добро заплащане.
Сър Джон тръгна. Дрейк и Рейвън се отправиха нагоре по виещото се каменно стълбище. Намериха една празна стая, но влажните порутени помещения не ставаха за живеене. Върнаха се в преддверието и се качиха по друго стълбище, което водеше до втората купичка. На края на стълбите Дрейк отвори тежката дъбова врата и вдигна високо факела. Първата стая, в която влязоха, изглеждаше дневна, в нея имаше огнище, пейки и други тежки дъбови мебели.
Следващата стая беше спалня. Дюшекът и покривката на леглото, както и тежките завеси на прозорците, бяха изгнили и миришеха лошо. Но повечето дървени мебели, изглежда, бяха оцелели въпреки немарата и забвението.
Дрейк отиде до прозореца и отвори широко капаците, пускайки вътре свежия остър мирис на солен въздух.
— Не е толкова зле — каза одобрително Дрейк. — Едно свястно проветряване и нови постелки ще направят чудеса. Това ще са твоите стаи, Рейвън.
— А ти къде ще спиш?
Предизвикателната му усмивка породи разкошно и в същото време греховно чувство у нея и тя почти съжали за въпроса още в мига, когато той излетя от устните й.
Дрейк огледа просторната стая.
— Точно тук, милейди. Достатъчно широко е за двама.
Тя стисна устни на тънка черта.
— Няма да ти стана любовница, Дрейк.
Той се усмихна още по-широко.
— Ще видим, Рейвън ъф Чърк.
8
Огънят бумтеше весело в огромното огнище на залата, непрекъснато захранван с начупени мебели. След като се нахраниха, Рейвън, Дрейк и сър Джон седнаха пред пламъците на пейки, които някой беше измъкнал от кулата навън. Валеше проливен дъжд, гръмотевици разтърсваха небето, вятърът се промъкваше през цепнатините в зида и Рейвън трепереше въпреки пращящия огън и топлото наметало. Сър Джон се
