— Аз само защитавам вашата добродетелност, милейди.
— Май малко късно си се сетил за това — отсече Рейвън.
— Извинете ме — каза Джон и се поклони учтиво на Рейвън. — Трябва да нагледам хората и конете.
И той се отдалечи бързо, явно щастлив, че е успял да се измъкне от словесната битка.
Дрейк обаче не бързаше да си ходи.
— Ако имате въпроси за миналото ми, милейди Рейвън, предлагам да питате мен.
— Толкова ли е необичайно да искам да науча нещо повече за моя закрилник?
— Докато не се задълбаваш много в личните ми работи.
— Като например жените ти?
Сребристият му поглед потърси лицето й.
— Няма какво да се интересуваш за тях.
Любопитството на Рейвън за романтичните подвизи на Черния рицар още не бе задоволено, но тя махна пренебрежително с ръка и заяви:
— Прав си. Подвизите ти не ме интересуват.
Дрейк се отпусна до нея.
— Вече знаеш най-важното за мене. Баща ми казва, че съм роден извънбрачно. Живеех с майка си и баба си в едно селце в Уелс, докато майка ми умря. После баща ми дойде да ме вземе и ме даде на служба при лорд Нийл. Аз се влюбих в сестра ти и тя ми бе отнета, както добре знаеш. Това е всичко.
Недостатъчно, помисли си Рейвън. Все още имаше тайни, забулващи миналото на Черния рицар. Невероятно, но тя искаше да знае имената на всички жени, с които беше спал. Тази мисъл я стресна и тя сведе очи към скута си.
— Предпочитам да не разпитваш приятелите ми зад гърба ми — добави той.
Рейвън кимна в знак на съгласие и това, изглежда, го задоволи, той стана и се извини. След малко Евън се появи с огромна порция печен заек, набодена на пръчка, и чаша бира. Рейвън започна да яде с голям апетит, облизвайки пръстите си, и въздишаше щастливо след всяка хапка. Макар че това далеч не можеше да се сравни с изисканите ястия, поднасяни в замъка Чърк, беше по-вкусно от всичко, което някога беше яла.
Рейвън погледна оттатък лагерния огън, където Дрейк седеше до сър Джон, и притеснена, бързо отмести поглед, когато той обърна глава към нея и срещна очите й. След миг той стана и дойде при нея.
— Искаш ли да се изкъпеш, милейди Рейвън? — запита, подавайки й ръката си.
Малката длан на Рейвън потъна в неговата, докато я издърпваше да стане.
— Баня ли? Звучи прекрасно. Възможно ли е?
— Да. Недалеч от лагера има поточе. Опитах водата, стори ми се добра.
Тя забеляза, че косата му е още влажна и разбра, че сигурно се е изкъпал, докато е чакал яденето да стане готово.
— Мога ли да ида сега?
— Да, веднага щом Евън донесе сапун и нещо за избърсване.
Сякаш като по поръчка, Евън се появи с необходимите неща.
— Кажи ми как да стигна до потока — каза Рейвън, взирайки се в гъстата гора.
— Ще те заведа.
И той я хвана за лакътя.
Тя не помръдна. Не искаше да остава насаме с Дрейк. Беше прекалено опасен, прекалено изкусителен, прекалено мъжествен и размътваше мислите й.
— Мога и сама да го намеря, само ми покажи накъде да вървя.
Устата му се изпъна на тънка решителна черта.
— Аз ще те заведа. Наоколо има диви животни. Може да имаш нужда да те защитавам с оръжие.
Рейвън реши да не спори с него. Беше научила нещо важно за Дрейк през тези няколко дни. Когато искаше нещо, обикновено той го постигаше.
Водени от ивиците бледа лунна светлина, разпиляна по далечните високи върхове на дърветата, Рейвън и Дрейк вървяха неуверено през тъмната застрашителна гора. Рейвън беше благодарна, че Дрейк й вдъхва сигурност с присъствието си, осъзнавайки, че сама никога нямаше да намери потока. Дрейк обаче явно знаеше накъде върви, докато я водеше през падналите стволове и буйните храсталаци, които се закачаха за полите й. Когато стигнаха потока, Рейвън окончателно беше загубила посоката. Сега знаеше защо Дрейк настоя да я придружи.
Излязоха от гората и се озоваха на тревист бряг. Рейвън възкликна възхитена при вида на гледката, която се простираше пред нея. Беше невиждано вълшебство. Тя се вгледа изумена в милионите искрящи диаманти, които танцуваха под лунната светлина по повърхността на бълбукащия извор.
— Толкова е красиво… и толкова спокойно — въздъхна Рейвън. — Дълбоко ли е? Не мога да плувам.
Дрейк седна на тревистия бряг.
— Водата ще ти стигне до кръста, не повече. Не е опасно. Къпи се колкото искаш, Рейвън. Ще те чакам тук.
Рейвън го погледна стреснато. Да не би да очаква тя да се съблече пред него?
— Обърни се.
Той кръстоса упорито ръце на гърдите си.
— Виждал съм те гола.
Разбира се, че я беше виждал гола, но тя не искаше да мисли за това или за събитията, които се бяха случили в спалнята й. Само мисълта за това я караше да трепери.
— Въпреки всичко, ще се обърнеш, Дрейк ъф Уиндхърст. Най-добре е и двамата да забравим какво се случи в спалнята ми през сватбената ми нощ.
Дрейк почти нацупено й подаде сапуна и кърпата за избърсване и се обърна с гръб към нея. Рейвън отиде до брега и след като хвърли бегъл поглед през рамо, за да се увери дали Дрейк не я гледа, бързо се съблече и опита водата с пръстите на крака. Нададе стреснато възклицание и се отдръпна.
— Има ли нещо?
— Не! Не се обръщай. Водата е студена.
Подтикът да се обърне и да гледа Рейвън беше толкова силен, че Дрейк трябваше да се насили да мисли за други неща. После чу плисък и решителността му се стопи. Затвори очи и си представи как Рейвън стои във водата, а голото й тяло е обагрено в тъмнозлатисто. Все още със затворени очи, той си представи как дългата й кестенява коса се развява около нея, а наситения й кестеняв цвят отразява лунната светлина. Почувства как тялото му се напряга в отговор на неговите фантазии и се размърда неспокойно. Никога през живота си не бе виждал такава красота, придружена с крехкост, но и със силен характер.
Рицарят трябва да ненавижда слабостта в себе си, припомни си Дрейк. Добрите му намерения траяха само докато отвори очи и хвърли бегъл поглед през рамо. Устата му пресъхна.
Като Венера, излизаща от банята, Рейвън беше красива като богиня. Дрейк завидя на капчиците вода, които се спускаха по гърдите й и течаха като поточета по плоския й корем. Страстта се събуди внезапно в него, разпалвайки въображението му. Искаше да оближе водата от зърната й и да се гмурне под водата, за да вкуси онова сладко място между бедрата й.
Рейвън, изглежда, бе усетила очите му върху себе си, защото се обърна и го погледна. Той бързо извърна глава. Знаеше, че е прекалено тъмно, за да може тя да разбере дали я гледа, но не почувства вина, когато се обърна, за да наблюдава как тя довършва банята си.
Устата му пресъхна, когато Рейвън вдигна ръце, за да насапуниса косата си, а гърдите й изпъкнаха и се очертаха ясно. Възбудата му стана още по-силна, вече болезнена и той затисна уста с ръка, за да задуши стона си. Сега се беше обърнал изцяло и съвсем неприкрито обгръщаше Рейвън с поглед. Когато тя изстиска водата от косата си и се насочи към плиткото, той скочи като котка и тръгна към нея като звяр, който преследва плячката си. Тя погледна нагоре, видя го и спря.
— Дрейк! Ти обеща!
— Не, не съм ти давал никакво обещание. — Той взе кърпата, която тя беше оставила на брега, и й я подаде. — Хайде, нощем е студено.
