доближаваха бавно, прилепиха се към нейните, той близна полека крайчеца на устата, после пъхна езика си в устата й, за да проникне по-навътре.
Рейвън почувства как светът се накланя и започна да се дърпа яростно, когато ръцете му потърсиха гърдите й под наметалото, а умелите му пръсти напипаха зърната й и ги превърнаха в щръкнали от болка розови пъпки. Точно когато тялото й започна да я предава и тя се наведе към него, той изведнъж се отдръпна и й подаде месото.
— Яж, Рейвън. Ще ти трябва много сила за предстоящото пътуване.
И си тръгна. Рейвън се загледа смаяна след него. Явно беше напълно готов да упражни върху нея силата на съблазънта си, за да я има като любовница, и тя се закле мълчаливо да се съпротивлява на всяко ново домогване на Черния рицар.
Дрейк седна отделно от своите хора, ядеше, но не усещаше вкуса на храната. Дяволите да я вземат Рейвън ъф Чърк, помисли той унило. Тя разпалваше страстта му както никоя жена досега. Той я искаше. Още тази минута. Искаше да я притисне долу на твърдата земя, да повдигне полите й, да проникне в нейното стегнато, сладко тяло. Беше първият й мъж и по някаква необяснима причина искаше да е и последният. Поклати глава учуден. Мисълта, че иска Рейвън, го тревожеше особено след като толкова години я беше мразил. Кой можеше да си помисли, че ще израсне като възхитителна красавица с тяло, което може да изкуси и светец? А Господ знае, че той не беше никакъв светец.
— Изглеждаш ми загрижен, Дрейк — каза сър Джон, присъединявайки се към него. — Искаш ли компания?
Поздравът на Дрейк далеч не беше приветлив.
— Заповядай, седни.
Джон се отпусна до Дрейк.
— За какво си се замислил сега, приятелю? — той прогледна многозначително Дрейк. — Да не си се загрижил за хубавата дама?
— Откраднах жената на Уолдо, не помниш ли?
— Разбира се, че помня. Предупреждавах те, че е чиста лудост, но ти не ме послуша. Какво стана сега, Дрейк?
Дрейк не можа да прикрие спомена за страстта, който проблесна в очите му. Спомни си с наслада всяка подробност от нощта с Рейвън и това го накара да я иска още повече.
— Дължа на Рейвън покровителство.
— Тогава имаш ли твърдо намерение да заведеш дамата в Уиндхърст?
— Нямам друг избор.
Намусеният отговор на Дрейк не обезсърчи Джон.
— Още има време да я пратиш в Шотландия. Може би не бях прав, като казвах, че идеята не е добра. Страхувам се, че милейди Рейвън ще се окаже по-голямо затруднение, отколкото си струва.
— Май си прав, Джон, но няма какво друго да направя.
— Познавам те, Дрейк. Хората се обзалагат колко време ще мине, преди дамата да ти стане любовница. Всички видяхме, че я целуна. Мисля, че тя е по-голям залък, отколкото можеш да глътнеш.
Мрачното настроение на Дрейк се изпари и той се усмихна.
— Искам Рейвън, Джон. Искам я като моя любовница. И ако някога реша да си взема жена, все още ще я искам.
— Толкова ли е добра?
Дрейк скочи на крака.
— Няма да позволя неприлични приказки за Рейвън. Кажи на хората, че трябва да се отнасят с нея така, както подобава на положението й. Това се отнася и за тебе, Джон.
Мрачното настроение на Дрейк и суровото предупреждение като че ли не развалиха настроението на Джон. Той пъргаво се изправи и се поклони шеговито на Дрейк.
— Нещо ми казва, че дамата няма да се предаде така лесно, както си мислиш. Интересно ще е да се види кой ще спечели тази битка на волята. Аз залагам на дамата.
7
Тази нощ се разположиха на лагер в една горичка. Въоръжените с лъкове мъже веднага се пръснаха да търсят дивеч за вечеря, а Евън се зае да стъкне огън. Рейвън се примъкна близо до огъня и се обви плътно с наметалото си. Макар че лятото още беше в своя разгар, тъмната гора навяваше хладни спомени за онези студени дни, които щяха да дойдат между празника на жътвата и Архангеловден.
Местейки се смутено под любопитните погледи на войниците на Дрейк, които се разхождаха насам- натам из лагера, тя потърси Черния рицар и изпадна в паника, като не можа да го намери.
— Дрейк отиде с ловците.
Рейвън с учудване видя сър Джон, застанал зад рамото й. Тя се изчерви, притеснена, че сър Джон така лесно е разчел мислите й.
— Елате — каза той, хващайки я за лакътя. — Евън ви е постлал одеяло да седнете при огъня. Сигурно сте изморена. Денят беше дълъг.
Джон, изглежда, не бързаше да си тръгва. Седна долу до нея и протегна крака към огъня.
— Отдавна ли познавате Дрейк? — запита любопитно Рейвън.
Имаше безброй въпроси относно миналото на Дрейк. Искаше да знае всичко, което бе станало с него, откакто напусна замъка Чърк.
Джон не скъпеше думите си.
— Да. Бихме се заедно при Креси във Франция. Аз съм рицар без земя, точно какъвто беше Дрейк, преди да се отличи на бойното поле и да го наградят с Уиндхърст и графска титла. Без съмнение сте чували как спаси живота на Черния принц. За мен е чест и удоволствие да се бия рамо до рамо с Дрейк. Когато кралят го награди със земя и титла, аз му се заклех във вярност, и оттогава винаги съм с него.
— А войниците? — запита Рейвън. — Всички ли са се заклели във вярност към Дрейк?
— Да. Макар че повечето от тях му служат срещу заплата, всички са лоялни към Черния рицар, милейди. Няма защо да се боите.
Може би не от хората на Дрейк, но със сигурност трябваше да се бои от самия Черен рицар, помисли си Рейвън. Това обаче не я спря и тя продължи да задоволява любопитството си. Разказваха се легенди за подвизите на Черния рицар, но тя се интересуваше предимно от частния му живот.
— Дрейк има ли жена?
— Няма време за жена. Но сега, когато най-накрая ще се установи в Уиндхърст, предполагам, че ще помисли за наследници и други такива неща.
— Чувала съм, че жените сами му се хвърляли в краката.
— Да, и той приема ласкателствата им като нещо дължимо и им се отплаща, като върви по гърбовете им — отговори Джон.
Рейвън прикри с ръка усмивката си.
— Кажете ми истината, сър Джон, Дрейк има ли си любовница? Или може би не само една?
— Дрейк има много жени, но сега няма любовница. Друго нещо да ви интересува, милейди?
— Според мене й каза достатъчно — намеси се Дрейк и седна при тях.
Те бяха така увлечени в разговора си, че не го бяха забелязали кога се е приближил. Сър Джон скочи на крака.
— Дрейк! Трябва ли така да се промъкваш? Ловците върнаха ли се?
— Да. Ти нямаш ли си друга работа, освен да забавляваш милейди Рейвън с моите подвизи?
Устните на Джон се извиха нагоре в подигравателна усмивка.
— Аз само задоволявах любопитството на дамата.
Дрейк очевидно не споделяше веселостта на Джон.
— Надявам се това да е всичко, което си смятал да задоволяваш.
Рейвън възкликна възмутено.
— Дрейк! Това е нечувано нахалство.
Дрейк погледна строго надолу към нея.
