неочаквано. Нарастващата настойчивост на пръстите му, които се движеха в нея, заедно със страстните целувки, освободиха бурната й реакция. Тя потрепери и извика, вкопчвайки се в раменете на Дрейк, докато пропадаше стремглаво в бездната на неизразима наслада. Почувства се изчерпана, обладана, напълно негова.
Съзнанието й се връщаше бавно. Рейвън чувстваше хълбоците на Дрейк да се опират в нейните, усети твърдата издатина на члена му, която се притискаше в корема й, и когато осъзна какво бе позволила да направи той с нея, все едно някой я поля със студена вода. Когато той се приготви да влезе в нея, тя се възпротиви яростно.
— Не! Не бива.
Той започна да навлиза съвсем бавно.
— Позволи ми да ти доставя удоволствие. Не заслужавам ли и аз удовлетворение? Изгарям за тебе, скъпа. Никой мъж не се е стремил така към жена, както аз към тебе.
Гласът му беше глух и възбуждащ. Рейвън почувства как омеква и се извива под него, но се противеше на изкушението на греховно умелите му ръце и горещата му уста. Ставаше й ясно как Черният рицар печели репутацията си сред жените. Кой можеше да му устои? Дрейк беше първият й любовник, затова нямаше с кого да го сравнява, но интуитивно знаеше, че никога няма да намери друг като него.
Имаше една много важна причина, поради която Рейвън не искаше Дрейк да проникне в нея. Тя се страхуваше, че може да зачене. Беше омъжена за Уолдо и Дрейк не можеше да се ожени за нея дори да искаше. Детето й, ако имаше дете, щеше по закон да принадлежи на Уолдо, нещо, което тя не би понесла.
Гласът му пресекваше от желание.
— Рейвън… пусни ме, мила.
— Не мога, Дрейк, не бива — изхлипа Рейвън.
Дрейк изстена и се надигна от нея. Проклятията, които промълви през зъби, показваха колко е разочарован и самотен, но тя остана глуха за мъката му.
— Друг път, Рейвън — зарече се тогава Дрейк. — Скоро — прибави той с глас, натежал от обещание.
Проклета да е, помисли си Дрейк, докато се обръщаше с гръб към нея. Проклета да е заради тази своя красота и заради упоритостта си. Проклет да е самият той, защото не я взе тогава, когато я искаше така отчаяно.
Рейвън се сви колкото можеше по-близо до стената, неспособна да се отпусне, докато не чу тежкото отмерено дишане на Дрейк. Дори след като той заспа, тя беше прекалено неспокойна и не можеше да се отпусне. Беше сънувала приятни неща, греховни неща, после се събуди внезапно и откри, че ръцете на Дрейк са върху нея. Той знаеше как точно да накара тялото й да полети и тя като кукла на конци му се беше подчинила. Но защо не можеше да го мрази?
Рейвън с усилие откъсна мислите си от мъжа, който спеше до нея. Ехото от светкавиците, които се гонеха по небето, и звукът на падащите дъждовни капки накрая я приспаха.
Когато Рейвън се събуди на следващата сутрин, бурята беше почти отминала. Мястото до нея беше празно и това, неизвестно защо, я разтревожи. Беше се събуждала няколко пъти през нощта и всеки път успокоена намираше Дрейк свит до нея, а топлината му прогонваше студа.
Гласове, идващи отвън, накараха Рейвън да се измъкне от леглото. Тя стана и се облече набързо, нетърпелива да разбере причината за тази глъчка. Изведнъж вратите на залата се отвориха и вътре нахлуха потоци светлина. Заедно с тях вътре нахлу истинска армия от мъже и жени. Рейвън излезе от нишата и ги поздрави.
— Ние сме от селото, милейди — изстъпи се напред един от тях. — Лорд Дрейк ни каза какво да правим, преди да тръгне за Байдфорд, за да наеме каменоделци и работници. Радваме се да посрещнем господаря на замъка в неговия дом.
— Добре дошли — каза Рейвън усмихната. — Аз съм милейди Рейвън. Както виждате, замъкът години наред е бил запуснат и е страшно мръсен. Където и да погледнете, все е същото.
— Да, знаем колко време мина, откакто последният ни господар живееше в Уиндхърст. Аз се казвам Болдър, милейди.
— Добре, Болдър, ти ще ръководиш останалите.
Тя огледа лицата, грейнали приветливо срещу нея, и запита:
— Сред вас има ли готвачка?
Една пълничка жена на средна възраст излезе напред.
— Да, милейди. Аз съм Марго, най-добрата готвачка в селото — каза тя с гордост. Издърпа пред себе си едно приятно момиче. — А това е Джилда, дъщеря ми. Може да я вземете за ваша камериерка.
Рейвън не знаеше дали Дрейк ще позволи тя да има камериерка, затова просто благодари на Марго и каза, че по-късно ще говори с Джилда за нейните задължения.
— Междувременно, Марго, моля те, огледай кухнята и кажи на Болдър какво е необходимо, за да бъде там всичко наред. Лорд Дрейк скоро ще се върне с работниците и ще поправят каквото трябва.
Болдър, който очевидно прие много сериозно положението си, разпредели задачите. Хората направиха по един неумел реверанс и се оттеглиха да си вършат работата. Болдър излезе веднага след тях.
— А, ето ви и вас, милейди Рейвън.
Рейвън посрещна сър Джон с усмивка.
— Добро утро, сър Джон.
— Добро утро, милейди. Лорд Дрейк отиде до Байдфорд, преди да се събудите. Аз самият също скоро тръгвам.
— Какво ще правите? — полюбопитства Рейвън.
— Ще набирам наемници и рицари за войската на лорд Дрейк.
— Разбирам — отвърна Рейвън.
Ясно й беше, че Дрейк се нуждае от още хора. Той очакваше Уолдо скоро да нападне Уиндхърст, а малката му войска не можеше да се мери с онази, която Уолдо щеше да доведе със себе си. Тя се молеше дано Уолдо да не дойде, преди Дрейк да се е приготвил.
— Да. Това не е трудна задача. Хората смятат за привилегия да се бият под знамето на Черния рицар. За по-малко от месец ще се върна с достатъчно опитни бойци в служба на Черния рицар.
Дрейк се върна от Байдфорд късно вечерта и доведе каменоделци и цял куп работници. Те дойдоха в две яки селски каруци, които той беше купил, едната пълна със сечива, брашно и други запаси, бира и предмети, които според него щяха да бъдат полезни за Рейвън.
В следващите дни Рейвън имаше много работа. Беше почти щастлива от това, да наглежда преобразяването на залата, всекидневната и спалните. Собствените й стаи много й харесаха, когато всичкият боклук и мръсотията бяха остъргани от тях. Само два дни след като пристигнаха, всеки ден започнаха да идват мебели и други полезни вещи. Рамки за легла с въжени поставки за дюшека и дебели пухени дюшеци, гърнета, тави и приспособления за готвене и печене, голяма медна вана за къпане, спални чаршафи и всичко необходимо за техния комфорт.
Работата по стените започна незабавно. Дърводелците започнаха да майсторят пейки, маси и столове за залата и спалните. Не минаваше ден в кулата да не дойдат занаятчии да си предложат услугите или да продават изработените от тях предмети.
След две седмици залата беше неузнаваема. На пода имаше нови, свежи рогозки и от смрадта, която бе погнусила Рейвън, не бе останала и следа. Стените бяха варосани и окичени с красиви килими. Новоиздялани маси и пейки блестяха с политурата си, огнището изпускаше ароматен дим. Кухнята беше бързо ремонтирана и под ръководството на Марго от нея излизаха прости, но вкусни ястия. Развитието на нещата харесваше на Рейвън и тя започна да гледа благосклонно на Уиндхърст.
През тези трескави дни Рейвън рядко виждаше Дрейк. Той спеше в стаята на северната кула, далече от всекидневната, и повечето време го нямаше, защото ръководеше работниците и се упражняваше с хората си в задния двор. Понякога, когато бяха в една стая, тя чувстваше горещия му поглед върху себе си и по врата и полазваше странно гъделичкащо усещане. Не беше равнодушна към присъствието му и той знаеше, че тя изпитва същото привличане, което непрестанно ги водеше до сблъсък.
Една слънчева сутрин Рейвън отиде на разходка до стръмния бряг да погледа вълните, които се
