й се разшириха, когато се спряха върху неговата мъжественост. Налят и твърд, членът му се подаваше сред гнездото от гъсти тъмни косми. Тя се насили да вдигне отново погледа си нагоре, към лицето му.
Името му открехна устните й в неспокойна въздишка.
— Не разбирам. Къде е Уолдо?
— Излез да те виждам — каза Дрейк, наблягайки на всяка дума.
Тя стисна по-здраво каната.
— Ти си пиян. Или луд. Или и двете. Уолдо ще те убие, ако те завари тук с мене.
— Твоят съпруг е прекалено оглупял от виното, за да направи каквото и да било тази нощ, затова съм тук, за да заема мястото му.
— Ти си луд. Освен ако… — и тя излезе под ивицата лунна светлина, където той можеше да я види, с надежда, изписана на лицето. — Дошъл си да ме отведеш? В Шотландия?
Дрейк се вгледа в Рейвън, а устата му внезапно пресъхна, като че беше от пясък. Тялото й сияеше примамващо през прозрачната материя на ризата, ямките и изпъкналостите на свежата й плът се превръщаха в пейзаж от светлини и сенки. Кораловите й зърна стърчаха безсрамно под ризата, а тъмното, интригуващо петно между краката й го привличаше. Той се усмихна и нерешително върна поглед обратно към лицето й.
— Изглеждам ли така, сякаш имам намерение да те отвеждам оттук? Не, милейди, аз възнамерявам да открадна брачната нощ на твоя съпруг. Ако това, което подозирам е вярно, той е отнел моето рождено право. Значи напълно уместно е аз да отнема девствеността на съпругата му като възмездие за всичко, което той ми е откраднал.
— Искаш да ме обезчестиш? — прошепна Рейвън и се приготви да хвърли каната по него.
— Остави каната, Рейвън. Искам да се любя с тебе, не да те похитя. Не твоята чест ще отнема, а тази на съпруга ти.
— Същото е — не отстъпваше Рейвън.
— Все още ли си нещастна от този брак? Или си си променила мнението?
— Не! Ненавиждам Уолдо, но това не оправдава постъпката, която се каниш да извършиш.
Тя го замери с каната. Дрейк я хвана сръчно и внимателно я остави на пода. Стигна до Рейвън с две крачки, хвана я през кръста и я притисна до себе си.
— Искам тази нощ да те направя щастлива, кълна се.
— Копеле! — изсъска Рейвън. — Не ме желаеш искрено. Нямаш никакви чувства към мене. Аз съм само оръдие на твоето отмъщение. Няма да го позволя, Дрейк! Махни се!
— Много хора са ме наричали копеле — отвърна Дрейк, стискайки зъби. — Един ден, заклевам се, ще докажа, че хулителите ми са сгрешили. — Той се усмихна с крайчеца на устните си. — Мислиш, че не те искам ли? Само ме погледни и ще видиш каква страст събуждаш в мене, Рейвън ъф Чърк.
Рейвън се опитваше да освободи ръцете си и извика:
— Ти не ме харесваш! Все още ме обвиняваш, че съм предала тебе и Дария, въпреки че не е вярно.
— Забрави Дария — каза Дрейк, олюлявайки се. — Искам да те положа долу под себе си и да напълня ръцете си с голите ти гърди. Искам да почувствам тези дълги бели крака да се обвиват около хълбоците ми, когато потъна дълбоко в тебе.
Господи, той беше по-пиян, отколкото си мислеше. Мярна му се мисълта, че трябва да е пиян, за да направи нещо толкова безчестно. Но сега, когато вече беше тук, нямаше връщане назад.
Погледна надолу към нея. Лунната светлина правеше очите й да изглеждат като мамещи езера, пълни със зелен огън. Но най-вече устните й привлякоха Дрейк. Узрели и нежни, те го приканваха, омагьосваха го, изкушаваха го да вкуси свежестта им. Тя навярно беше разбрала това, защото отвори уста да протестира, но за Дрейк това беше несъмнена подкана. Той впи устни в нейните.
Един стон се надигна в гърлото му, когато осъзна, че тя е толкова сладка, колкото очакваше. Той нави косата й в юмрука си и започна да я целува страстно, като напомняне за онова, което би искал да направи с нея по-надолу. Целуваше я жадно, яростно, диво притискаше устните си в нейните. Тя се заизвива и успя по някакъв начин да се освободи.
— Дрейк, престани!
— Не, не сега. Прекалено си изкусителна, за да може обикновен смъртен да издържи.
Рейвън знаеше какво иска да каже Дрейк. Изкушението действаше и на нея. Макар че ненавиждаше причината, поради която Дрейк бе дошъл тук, тялото й я предаде в мига, когато той я целуна. Може ли човек да мрази и да обича едновременно, питаше се тя. Допирът му беше като жив огън. Той я погълна. Ръцете му бяха навсякъде, впиваха се в гърба й, в талията, хълбоците и ханша, изгаряха я, разтърсваха я, искаха я.
Тя събра всички сили и го заудря по гърба, когато той я грабна и я отнесе в брачното легло, притискайки я с тежестта си. Вплете пръсти в косата й и изви брадичката й назад, докато с устни си проправяше пътечка по шията към гърдите й. Захапа лекичко щръкналото й зърно през ризата. Ръцете му стискаха гърдите и. Рейвън се опита да протестира, но той раздра ризата й отгоре надолу и я захвърли настрана. После ръцете му залепнаха по голата й кожа и макар че се бореше, Рейвън усети как нещо в нея се разтапя. Когато той разтвори краката й и легна между тях, тя осъзна какво се готви да направи и отчаяно започна да се опитва да го отмести от себе си.
— Дрейк! Остави ме! Ти си пиян. Не искаш наистина да го направиш.
— Грешиш, милейди. Точно това искам да направя.
Тя се вгледа в очите му, изпълнени с решимост, и разбра, че е загубила. Възбуденият му член се опираше плътно в нея, толкова силно доказателство за това, че силно я желае. Беше горещ и невероятно твърд. Тя хлъцна, когато той хвана ръката й, пъхна я между двамата и я накара да хване възбудената му мъжественост.
— Мислиш ли, че не те искам? Виж колко много те желая.
Пръстите на Рейвън инстинктивно се свиха около него.
Той пулсираше със собствен живот, стомана, обвита в коприна. Беше толкова голям. Сила и мъжественост запулсираха в дланта й, когато той издаде остър вик. Дали ще я нарани, питаше се тя. Сигурно не, не и толкова ужасно, както Уолдо, във всеки случай. Уплашена от посоката, която вземаха мислите й, тя дръпна ръка.
Тогава устата му отново се впи в нейната, жадна, властна, изискваща отговор, който Рейвън даваше въпреки нежеланието си да попадне под властта на неговата съблазън. Той я целуваше така, че тя помисли, че ще се разпадне, докато той не получи отговор от нея. Явно окуражен, Дрейк я зацелува още по-стръвно. Тя изпусна дълбока въздишка, когато върховете на пръстите му се плъзнаха по вътрешната страна на бедрата й. После почувства едно съвсем ново усещане, когато той пъхна пръста си в нея. Рейвън помисли, че той потръпва, но после разбра, че това е собствената й реакция.
Тя изстена, когато палецът му се плъзна върху нея, намирайки едно чувствително място, в което възбуди нетърпима жажда. Продължаваше да я целува и ласките му събуждаха пламъка, който тлееше в нея, превръщайки го в огнедишащ ад. Тя не можеше да мисли, макар че с едно ъгълче на мозъка си съзнаваше, че трябва да се бори по-силно, да се съпротивлява. Но чувстваше само разливащото се из нея удоволствие, което я обземаше, растеше и ставаше все по-силно.
Въпреки че мигът бе толкова греховен, Рейвън за пръв път в живота си изпитваше страст и се потапяше в нея. Ако наистина държеше на съпруга си, тя щеше да се бори срещу Дрейк със зъби и нокти, но тя презираше Уолдо. Не мислеше за последиците, нито колко сурово ще я накаже Уолдо, когато научи какво е станало тази нощ в брачното му легло. Сетивата й се разтапяха в аромата и вкуса на мъжа, който правеше с нея такива греховно прекрасни неща.
Уолдо напълно изчезна, докато умелите пръсти на Дрейк я възбуждаха, а целувките му отнемаха разсъдъка й. Този път тя нямаше нужда да я подтикват, посегна между двамата и хвана възбудения му член, като започна да го гали така, че той запулсира и стана невероятно твърд.
— Божичко! — Острият му вик прозвуча така, сякаш някой го разкъсва на две. — Много ме предизвикваш, така милейди. — Очите му потъмняха като две капки разтопено сребро. — Искаш ли ме, Рейвън?
— Не е честно — каза Рейвън след дълго мълчание. — И двамата ще идем в ада заради тази лудост
