се уплаши да не би да се пръсне. Вече почти съжали, че го е предизвикал по такъв начин, и се молеше само да не е навредил на Рейвън, като е размахал така воала й. Нямаше за цел да насочи гнева на Уолдо към Рейвън, но се страхуваше, че точно това е направил.
— Само един от нас може да бъде обявен за победител, сър Копеле — изрева Уолдо, — а битката между нас няма да бъде със затъпени оръжия. Когато се срещнем, ела с добре наострено копие и се приготви за кръвопролитие.
Той смушка коня си и се отдалечи, оставяйки смаяната публика.
— Сериозно ли говори, милорд? — запита тихо Евън. — Не ми се вярва да е така.
— Да, на шега или наистина, но Уолдо говори сериозно.
— Той има намерение да те убие, Дрейк — каза сър Джон, изразявайки на глас онова, което другите се страхуваха да кажат.
— Той няма да ме убие — зарече се Дрейк. — Нито пък аз ще го убия. Но ще победя.
Състезанията продължиха, докато дойде ред на двамата непобедени досега — Черният рицар и Уолдо ъф Еър. Зрителите извикаха стреснато, като разбраха, че мечовете и копията на двамата мъже не бяха със затъпен връх. Херолдът се приближи — първо до Уолдо и го запита дали знае, че оръжията му не са притъпени. Дрейк видя, че Уолдо кимва утвърдително. После херолдът се приближи към Дрейк и му зададе същия въпрос.
— Това не е мой избор — обясни Дрейк. — Аз само се съобразявам с молбата на Уолдо ъф Еър. Той поиска да се бием с остри оръжия и аз последвах примера му.
Развълнуван шепот се разнесе сред зрителите, когато Уолдо и Дрейк заеха местата си от двете страни на бариерата. На турнири рядко се използваха наострени оръжия, защото това бяха само подобия на битки и нямаха за цел да се пролива кръв или да се вземат жертви. Вълнението стана още по-голямо, когато тълпата утихна и зачака херолдът да даде знак.
Щом чуха сигнала, от редиците на зрителите се изтръгна въздишка, като видяха Черния рицар и Уолдо да се втурват един срещу друг. Ударът от сблъсъка им беше оглушителен. И двете копия улучиха целите си, но никой от двамата не падна от седлото. Препуснаха до отдалечените краища на полето, обърнаха конете и след миг отново се нахвърлиха един срещу друг. Този път копието на Дрейк проби щита на Уолдо и се заби в бронята му. Копието на Уолдо нанесе оглушителен удар на шлема на Дрейк, докато самият той се търкулна от седлото.
Дрейк не обърна внимание на възторжените викове на зрителите. Беше му напълно ясно, че Уолдо далеч не е победен. Брат му стана и изтегли меча си. Дрейк слезе от коня и хвърли поводите на Зевс в ръцете на Евън, който беше дотичал на състезателното поле, за да поеме коня.
— Сега сме на равна нога, сър Копеле — подхвърли Уолдо, докато кръжеше около Дрейк.
Дрейк размаха меча си, изчаквайки Уолдо да направи първия ход.
— Никога няма да бъдем на равна нога, Уолдо — изсъска яростно Дрейк. — Аз съм най-добрият с меча.
Уолдо изрева някакъв нечленоразделен отговор и нападна сляпо. Дрейк лесно отби удара с щита си. Битката стана по-яростна, защото Уолдо нападаше непрекъснато, компенсирайки липсата на изящество с бичата си сила. Дрейк отбиваше всяка атака и сам нанасяше добре пресметнати удари, отблъсквайки Уолдо все по-назад всеки път, щом го нападнеше.
Противниците кръжаха внимателно и всеки търсеше слабото място на другия. Първата им разгорещена схватка завърши неопределено. Вкопчиха се един в друг, но от това нямаше особена полза.
— Копеле! — изпищя Уолдо в ухото на Дрейк. — Еър е мой, както и Рейвън. Никога няма да имаш нито едното, нито другото.
Дрейк нямаше представа защо Уолдо го предизвика с Еър, освен ако знаеше нещо, което бе тайна за Дрейк. Базил бе ли казал на Уолдо истината за рождението на Дрейк? Дали Уолдо се страхува, че Дрейк ще се опита да вземе Еър за себе си? Спря да мисли, когато Уолдо го нападна с нова сила. Но Дрейк беше подготвен за предизвикателството.
Зрителите пощуряха, когато Дрейк пусна първата капка кръв. Мечът му беше намерил уязвимо място в процепа, където нагръдникът на Уолдо се съединяваше с изплетената от железни бримки ризница на рамото. Но Уолдо явно не пострада много от повърхностната рана.
— Предаваш ли се, Уолдо ъф Еър? — запита Дрейк. — Аз пролях първата кръв.
— Не! — извика Уолдо.
Битката продължи. Звънът от сблъскването на броните и тъпият звук от ударите по щитовете се губеха сред врявата и дюдюканията на разгорещените наблюдатели. Не знаеха, че ще присъстват на такава гледка. Мисълта за кръвопролитието едновременно ги възбуждаше и плашеше.
Рейвън наблюдаваше пребледняла битката на състезателното поле. Когато видя, че оръжията, които размахват Дрейк и Уолдо, са наострени, обхвана я внезапен и необясним страх. Все едно й беше какво ще стане с Уолдо, страхуваше се само за Дрейк, за Черния рицар. Познаваше репутацията му на суров воин и голям майстор на меча, знаеше, че славата му е напълно заслужена, но знаеше също и че Уолдо е коварен играч.
Макар че Дрейк беше отказал да й помогне, макар че я държеше отговорна за нещо, за което тя нямаше никаква вина, Рейвън не го мразеше. Като малка го беше обичала и още се чувстваше емоционално привързана към него. За съжаление той никога не бе отговорил на нежните й чувства.
Вътрешният монолог на Рейвън замря, когато зрителите с викове се изправиха на крака. Тя стана, олюлявайки се, ужасно изплашена от това, което предстоеше. И изпусна дълбока облекчена въздишка, когато видя, че Дрейк беше пролял първата капка кръв. Според правилата битката можеше да свърши дотук. Сърцето й едва не спря, когато Уолдо нападна Дрейк, убивайки надеждата й да види скоро края на това отмъщение.
Рейвън знаеше какво точно бе предизвикало гнева на Уолдо и недоумяваше какво бе накарало Дрейк да върже нейния воал на копието си. Напълно съзнаваше, че с това Дрейк иска да нанесе оскърбление на Уолдо и че брат му ще се почувства длъжен да отговори, както се полага. Знаеше ли Дрейк, че очебийното му оскърбление ще доведе до използването на истински оръжия вместо затъпени? Съмняваше се.
Внезапно настроението на тълпата се смени, сякаш всички искаха това да свърши бързо, без повече да се пролива кръв. Рейвън следеше с все по-нарастващо одобрение умелата атака на Дрейк, докато той отблъскваше Уолдо, нанасяйки неспирни удари, а в същото време успешно избягваше контраатаките на противника си. Рейвън знаеше, че и двамата си нанасят ужасно силни удари, но те, изглежда, не усещаха болката.
Двубоят продължаваше, макар да беше ясно, че умението на Черния рицар далеч надминава това на Уолдо и че Дрейк просто си играе с другия, преди да го победи. После, преди зрителите да разберат какво точно става, мечът на Уолдо отхвръкна във въздуха, а острието на Дрейк опря в уязвимото място на гърлото на Уолдо, незащитено нито от шлема, нито от нагръдника.
Тълпата се изправи на крака и обяви Черния рицар за победител. След това херолдът излезе и провъзгласи това, което зрителите вече знаеха. Кесията, славата и един сандък, пълен със злато и други ценности, взети като откуп от рицарите, победени в предишните дни, се падаха на Черния рицар. Някои воини щяха да се върнат у дома си без пукната пара и победени, но Черният рицар бе събрал забележително богатство.
Забравиха за Уолдо и мъже и жени се изсипаха на състезателното поле, за да поздравят Дрейк. Рейвън обаче се въздържа. Не искаше още да предизвиква гнева на Уолдо. Тя напусна бързо павилиона. Трябваше й време да помисли, да измисли план как да избяга от този омразен брак. Довечера всички щяха да се съберат на банкета. Залата щеше да бъде препълнена и шумна. Може би ще успее да се измъкне след вечеря и сама да се добере до Шотландия. Не знаеше дали ще успее, но искаше да опита. Знаеше със сигурност едно — ако е още тук утре сутринта, ще бъде принудена да се омъжи за Уолдо ъф Еър.
Дрейк потърси с поглед Рейвън в павилиона и зърна как се измъква бързо оттам. Не очакваше тя да дойде да го поздрави, не и след като бе пренебрегнал молбата й за помощ, но поради някаква необяснима причина му се искаше тя да признае умението и постиженията му на състезателното поле. След като се освободи от пощурелите почитатели, Дрейк се върна в палатката си. Смяташе да си вземе наградите и да си тръгне веднага, но нещо го накара да остане за утрешната сватба.
