Никога няма да се уморя да те гледам. Знаеш ли как изглеждаш сега? — Рейвън поклати глава. — Като богиня на слънцето. Тялото ти е като бледа слонова кост, по която играят слънчеви отблясъци. Косата ти е в толкова много цветове, че не мога да започна да ги описвам. Като богат, тъмнокафяв кестен с преплетени в него златни нишки.
— Ти имаш тяло на боец — каза Рейвън, докато галеше мускулите на гърба и седалището му. — Кадифе върху камък. Иска ми се…
— Какво искаш, любов моя? Поискай всичко, днес е вълшебен ден и всичките ти желания ще бъдат изпълнени.
— Не и това — каза Рейвън тъжно.
— Кажи ми.
Очите й се напълниха със сълзи.
— Не. Това желание не може да се изпълни. Просто ме обичай, Дрейк. Имаме днешния ден, нека не го пропиляваме.
Дрейк я зацелува, нахвърляйки се на устните й като човек, умиращ от глад. Целувката му беше груба, явно беше прекалено зажаднял, за да се въздържа. Тя въздъхна, когато той хвана главата й в големите си длани и започна да гали косата й. После ръцете му слязоха надолу по гърба до ханша й. Обхващайки здраво прекрасните й изпъкнали форми, той я притегли към пламтящите си слабини. Горещите им погледи се срещнаха за миг, след това той се наведе, за да вкуси зърната й. Взе едната розова пъпка в устата си и я засмука силно. Тя въздъхна щастливо. Почувствала внезапно желание да го докосне, тя спусна ръце между двама им, докато го намери. Пръстите й се обвиха около него, плъзгайки се по дължината му с отмерени движения.
Членът му беше набъбнал и твърд. Тя го почувства как пулсира в дланта й, сякаш живееше свой собствен живот.
Стонът му отекна силно над омагьосаните изтравничета, където нямаше никой друг освен двама прегърнати любовници, търсещи наслада. После тя намести члена му до своя проход, разтвори бедра и уви крака около кръста му, отваряйки се за него. Почувства как той я разтяга, докато прониква в нея, и се раздвижи, за да се нагоди към него, накланяйки хълбоците си така, че той да навлезе докрай. После той започна да се движи. Възбуждащото триене и омаята бяха почти непоносими. Рейвън се надигна, за да отговори на силните му движения, вкопчена в раменете му, извивайки таза си срещу неговия.
Рейвън стигна първа до кулминацията, викайки така силно, че не чуваше как Дрейк крещи името й, докато освобождава спермата си. После той се отпусна върху нея. Рейвън пое тежестта му и го задържа. Не искаше да го пусне, страхуваше се да не го загуби завинаги.
— Толкова бързо беше — каза Дрейк, измъквайки се от горещата й прегръдка, докато се отпускаше край нея. — Толкова време беше минало…
Отдъхнаха малко, лежейки сред изтравничетата, после отново започнаха да се любят. Когато страстта им се засити поне донякъде, те започнаха да изследват телата си. Рейвън не спря, докато не опозна тялото на Дрейк така отблизо, както той опозна нейното. Когато той започна да я моли да сложат край, тя легна върху него и се плъзна по неговата ерекция. Съвършеното сливане на телата им ги извиси до ръба на екстаза.
Тъкмо се бяха облекли, когато в края на тресавището се появи сър Джон.
— Сър Джон дойде — каза Дрейк и поведе Рейвън през тресавището към мястото, където ги чакаше рицарят.
Рейвън побледня. Почувства се така, сякаш някаква невидима ръка стиска сърцето й. Бабата може да не беше видяла смъртта на Дрейк, но беше намекнала, че опасността е близка. Потънала в мрачни мисли, тя заедно с Дрейк се приближи до сър Джон.
— Виждам, че посланието ми е стигнало до тебе — каза Дрейк, стискайки ръката на сър Джон.
— Да. Сър Ричард ме чакаше при Уиндхърст, когато дойдох с наемниците. Доведох ти петдесет яки бойци, всички искат да служат вярно на Черния рицар.
— Нещо за Уолдо?
— Нищо. Пратих наемниците към Чърк със сър Ричард. Ще имаш войска от над сто войници, щом те се присъединят към хората, които вече са там. Само чакат твоите заповеди.
— Добре си направил, Джон. Ще тръгнем веднага щом се нахраниш и си починеш.
Рейвън пребледня.
— Толкова скоро?
Дрейк омекна.
— Не мога да позволя на Уолдо да се доближи до Уиндхърст. Ще унищожи всичко, което притежавам, със своите бойни машини, ако не го пресрещна. Благодарение на Джон войските ни сега са равни по численост. Не се страхувай, Рейвън. Ще се върна.
Бабата ги чакаше пред вратата. Набръчканото й лице беше напрегнато и тревожно, тя се подпираше тежко на тоягата си.
— Яденето е готово — каза тя. — Елате да хапнете.
Сър Джон свали бронята си и се присъедини към Дрейк на масата. Рейвън и бабата поднесоха храната и питието и всички започнаха да се хранят мълчаливо. Щом свършиха, бабата уви остатъците; в кърпа, за да ги вземат със себе си. После Рейвън помогна на Джон и на Дрейк да облекат броните си.
— Изпрати ме — каза Дрейк и поведе Рейвън към задната врата до мястото, където беше вързан конят му.
Докато вървеше след Дрейк, Рейвън не можеше да спре да трепери. Това ли щеше да е последното им сбогуване? Щеше ли отново да го види? Тя го загледа тъжно, докато той оседлаваше Зевс. После той свали шлема си и я привлече в прегръдките си.
— Обещай ми, че ще останеш тук независимо от всичко.
Рейвън не можеше да се застави да погледне тези сребристи очи, не можеше да понесе така настойчивия им поглед. Той искаше от нея нещо, което тя не можеше да обещае.
— Не — прошепна тя с треперещ глас. — Може да се случи така, че да трябва да си тръгна оттук.
— Погледни ме в очите, Рейвън. Уолдо няма да се отнесе добре с тебе, ако му паднеш в ръцете. Независимо какво ще стане с мене, ти трябва да останеш при баба.
Тя му се усмихна през сълзи.
— Не мога да ти обещая това, Дрейк.
— По дяволите — прошепна Дрейк, докато свеждаше глава, за да я целуне за сбогом.
11
Дрейк и сър Джон лесно намериха хората на Черния рицар. Наброяваща над сто души, неговата силна и здрава войска се беше скрила в гората близо до Чърк. Сър Ричард побърза насреща им, докато те слизаха от конете.
— Какво ново при тебе, Ричард? — запита Дрейк.
— Лорд Уолдо и лорд Дъф напуснаха Чърк преди два дни. Бях в двора на крепостта, когато тръгнаха. Съединили са армиите си и водят над двеста мъже.
— По дяволите! — изруга Дрейк. — Не съм очаквал да имат толкова големи сили. Ами бойни машини?
— Да, имат бойни машини и арбалети. Какво ще заповядате, милорд?
— Може да сме малобройни, но на наша страна е изненадата — каза Дрейк. — Уолдо не очаква да го нападнат изотзад. Бойните машини ще ги забавят, и това ще ни позволи да го надвием. Джон, събери хората, тръгваме незабавно.
След един час войската на Дрейк препусна изненадващо по петите на Уолдо и Дъф. Починаха си малко в най-тъмните часове на нощта и призори продължиха. Над земята се спускаше здрачът на следващия ден, когато Дрейк се изкачи на върха на един хълм и видя войската на Уолдо, разположена на лагер покрай един поток. Той се върна, за да съобщи това на хората си и да нахвърли план за битката заедно със своите рицари.
Дрейк реши да нападнат малко след като се разсъмне, когато противникът е най-уязвим. Щяха да
