Неспособна да издържи и миг повече в напрежение, Рейвън изстреля въпроса си:
— Дрейк? Той дали…
Очите на Джон срещнаха нейните, после се отклониха.
— Беше жив, когато го видях за последно.
— А защо си тук?
— Ще започна от самото начало — каза Джон. — Намерихме Уолдо и го нападнахме призори. Всичко вървеше добре, докато не дойде Дъф с хората си. Нямахме представа, че Дъф си е направил отделен лагер. Когато пристигна, те станаха много повече от нас. Аз защитавах гърба на Дрейк. Той беше опрял меча си в гърлото на Уолдо, когато Дъф се появи.
— Ти как избяга?
— Мнозина от нашите хора избягаха. Уолдо се интересуваше само от Дрейк. Пусна ме да ти донеса съобщение.
Едно леко изохкване се откъсна от устните на бабата.
Рейвън се приготви да чуе лоши неща. Знаеше, че няма да са приятни. Уолдо никога в живота си не беше правил нищо приятно.
— Кажи ми, сър Джон. Какво иска Уолдо от мене?
— Първо трябва да ти кажа, че съм тук против волята на Дрейк. Той не иска ти да се жертваш за него. Не го послушах, защото вярвам, че изборът трябва да бъде единствено твой.
— Продължавай — каза Рейвън.
Тя щеше да постъпи така, както й диктуваше сърцето, независимо какво искаше Дрейк.
— Уолдо иска ти да отидеш в замъка Чърк до две седмици.
— А ако не отида?
Рейвън знаеше, че последиците ще бъдат трагични.
— Той ще убие Дрейк. Съжалявам, че те поставям в това положение, милейди Рейвън, но ти трябва да решиш.
На Рейвън не й беше трудно да реши. Тя погледна сър Джон право в лицето с решително изражение.
— Да, сър Джон, аз трябва да реша и вече реших.
Джон изглеждаше стреснат.
— Толкова скоро? Моля те да помислиш много добре, милейди. Ако се върнеш при Уолдо, излагаш живота си на сериозен риск.
Рейвън вирна малката си брадичка.
— Да не искаш да кажеш, че трябва да оставя Дрейк да умре?
— Не, милейди. Само те предупреждавам да не вземаш прибързано решение.
Рейвън стисна устни.
— Кога можем да тръгнем?
— Дай на сър Джон един-два дни да си почине, Рейвън — посъветва я бабата. — Яздил е непрекъснато, за да стигне дотук и да ти донесе съобщението на Уолдо. Чърк е на два-три дни път оттук, а Уолдо ти е отпуснал две седмици.
— Не познаваш Уолдо така, както аз го познавам, бабо. Той може да си промени решението и да убие Дрейк. — Тя се намръщи. — Или да го измъчва.
— Той даде дума — намеси се сър Джон.
— Няма да убие Дрейк — каза бабата убедено. — Във всеки случай, още не — добави тя тайнствено.
Думите на бабата не успокоиха особено Рейвън. Тя беше убедена, че старата жена предсказва неща, които силно иска да се сбъднат. В това нещо не можеше да се довери на друг освен на себе си и вече беше взела решение. Обичаше Дрейк и би направила всичко, за да запази живота му. Знаеше, че Уолдо ще я накаже, но се съмняваше, че ще я убие. Първата му жена беше умряла при тайнствени обстоятелства и кралят можеше да нареди да се разследва внезапната смърт на втората му жена.
— Дай ми този ден и нощта да си почина, Рейвън — каза сър Джон. — И аз искам като тебе по-скоро да стигна в Чърк. Бъди готова да тръгнем на разсъмване.
Влажната смрадлива тъмница беше точно такава, каквато я помнеше. Дрейк лежеше неподвижно на вонящата купчина гнила слама и се опитваше да си спомни колко дни бяха минали, откакто Уолдо го беше хвърлил в мрачната килия в подземията на замъка.
Боляха го всички кости. За щастие не можеше да си спомни по-голямата част от усиления преход до Чърк. Когато краката му вече отказаха да следват хода на коня на Уолдо, той се повлече след него. Камизолът го спаси от сериозни наранявания, но от това смазващо пътуване голата му кожа беше одрана и имаше счупени поне две ребра. Не му дадоха нито храна, нито вода, докато Уолдо, от страх да не би да умре, преди Рейвън да се е появила, нареди да му дават по малко да яде.
Ако му бяха оставили време да се излекува, нямаше да бъде толкова слаб. Но Уолдо бе наредил да го бият. Имаше моменти по време на боя, когато Дрейк искаше да умре, но само като си помисляше, че така ще остави Рейвън на милостта на Уолдо, това му вдъхваше сили за живот. Само да го бяха оставили на мира достатъчно дълго, знаеше, че ще си спомни нещо много важно за кулата, нещо, което замаяният му мозък не можеше да възстанови в сегашното му положение.
С мъчително усилие Дрейк вдигна глава и се загледа с подутите си очи към виещата се стълба и заключената врата на горния й край. Беше влизал тук и преди, беше сигурен в това. И си спомняше… Спомняше си… Главата му клюмна на гърдите. Не можеше нищо да си спомни, болката разпъваше главата му и не му позволяваше да мисли свързано. Затвори очи и се помоли за сигурността на Рейвън. Щеше ли да захвърли всякаква предпазливост и да дойде в Чърк против желанието му? Като познаваше Рейвън, тя щеше да направи точно противоположното на онова, което той искаше.
Изведнъж в горния край на стълбището се появи светлина и Дрейк чу тромави стъпки и гласове. Насили се да отвори очи и видя двама мъже.
— Жив ли си, сър Копеле? — долетя до него груб глас от горния край на стълбата.
Премигвайки срещу светлината, Дрейк видя брат си, застанал там.
— Жив съм, но не благодарение на тебе, братко.
Дрейк мразеше слабостта в гласа си, но не можеше нищо да направи.
— Моите хора са донесли храна и вода — каза Уолдо. — Наслади им се, защото само това ще получиш. Когато дойде твоята курва, вече няма да имам полза от тебе. Защо да хабя храна за един мъртвец?
Ако Дрейк имаше повече сили, щеше да хукне по стълбите и да се нахвърли върху Уолдо, задето оскърбява Рейвън. Но силата му стигна само да даде свързан отговор:
— Не заслужаваш жена като Рейвън. Обвинявай мене за случилото се, защото тя няма вина.
Стражът сложи до Дрейк ведро с вода и поднос с храна. Дрейк помисли, че му се причува, когато мъжът прошепна, докато се оттегляше: „Ще нося храна и вода, когато мога, милорд.“ Учуден и незнаещ какво да мисли, Дрейк го погледна внимателно, докато стражът се качваше обратно по стълбите.
— Хапни си, сър Копеле — подигра се Уолдо.
— Почакай! Остави факела. Как очакваш да ям, като не виждам нищо? Не съм животно.
Уолдо се изсмя, странен звук, който достигна долу до Дрейк с полъха на студен въздух.
— Погледни се. Казваш, че не си животно, но и най-добрият ти приятел няма да те познае, свит така като животно в тая влажна слама. Много добре. Нека не се говори, че Уолдо ъф Еър е безсърдечен човек. Ще оставя факела тук, на свещника. Не мисли за бягство, защото на вратата винаги ще има стражи. Моли се за греховете си, докато очакваш смъртта, сър Копеле.
Тежката врата се трясна зад гърба му, но светлината остана за голямо облекчение на Дрейк. Макар че до него достигаше само слаба светлинка, това му позволяваше да се поогледа наоколо. Претърколи се, за да достигне подноса с храната и изхълца, когато една остра болка го прободе. Когато болката постихна, той придърпа подноса, внезапно прегладнял, и изгълта съдържанието му. После потопи шепа във водата и отпи дълбока глътка.
Заситен за първи път от толкова дни, той заспа. Искаше да е отпочинал, ако стражите дойдат пак да го бият. Може би когато се събуди, умът му ще бъде достатъчно ясен и в съзнанието му ще дойде онова, което
