атакуват от няколко страни едновременно. Планът бе незабавно съобщен на бойците и те се разделиха на три групи. Дрейк щеше да води едната, сър Джон — втората, а Ричард — третата. В мига, когато другите двама видеха, че Дрейк повежда хората си надолу по хълма, щяха да се изсипят върху спящия лагер от своите позиции. Тримата се разделиха, всеки взе по една трета от бойците и оставиха Дрейк с последната трета.
Дрейк прегледа оръжията и броните им, даде последните си нареждания на Евън и легна на земята да си почине, увивайки се в одеялото, за да се стопли. Мислите за Рейвън нахлуха в съня му. Трудно му беше да я остави. Никоя жена не беше събуждала така въображението му, както Рейвън ъф Чърк. Почуди се дали денят, когато се бяха любили сред изтравничетата, щеше да бъде последната му среща с Рейвън. Можеше утре да загине в битката. Щеше ли да и липсва? Господи, надяваше се да е така. Ако той умреше, Уолдо щеше ли да я открие и да я накаже? Отговорът не му даваше спокойствие.
Повтаряше си, че не може да умре. Трябваше да живее заради Рейвън. И заради себе си. Не биваше да умре, преди да е доказал, че е имало законен брак между майка му и баща му. Ако можеше да вярва на баба си, а тя нямаше защо да лъже, огромните имения и богатството, за които претендираше Уолдо, трябваше да принадлежат на Дрейк, Уолдо беше копелето. Тази мисъл беше така успокояваща, че Дрейк успя да поспи няколко часа, преди Евън да го събуди. Беше вече време.
Дрейк надяна бронята над обшития със сърма нагръдник и се наведе, за да може Евън да му облече черната туника с червения дракон, ушит на гърдите. После яхна Зевс. Евън му подаде със сериозно изражение шлема, щита и оръжията. Дрейк си сложи шлема, грабна меча в едната ръка, а в другата — щита. Когато виолетови облаци плъзнаха по хоризонта, Дрейк вдигна меча си и поведе хората си към неприятелския лагер.
Поглеждайки наляво и надясно, Дрейк видя, че сър Джон и сър Ричард атакуват от своите позиции. В този момент един от стражите на Уолдо чу тропота на приближаващите се конници и нададе сигнал за тревога. Докато хората на Дрейк нахлуваха в лагера, там отчаяно търсеха оръжията и броните си, а атакуващите сечаха и мушкаха наляво и надясно.
Започна яростно сражение. В ума на Дрейк се мярна мисълта, че войската на Уолдо, както му съобщиха, е от двеста души, само че според него броят им не надхвърляше сто. Не видя Дъф и това го обезпокои. Дрейк обаче нямаше време да мисли повече за това. Хората на Уолдо бързо се окопитиха и започнаха да отблъскват атаката му, преминавайки на свой ред в нападение. Мъжете на Дрейк се биеха храбро за Черния рицар и бойните им викове кънтяха над долината.
Дрейк потърси Уолдо сред бойците, сражаващи се под светлината на едва разпукналата се зора, и го видя да кръстосва меч със сър Джон. Двамата бяха слезли от конете и се бяха вчепкали в ръкопашен бой. Дрейк си проби път до сър Джон. Ако някой трябваше да отстрани Уолдо, това беше само Черният рицар. Той слезе от коня и бутна сър Джон настрана.
— Оттук поемам аз, Джон — извика той.
— Ще ти пазя гърба — отговори Джон, оттегляйки се зад Дрейк с вдигнат меч, готов да защитава своя господар.
Уолдо избягна сръчно нападащия меч на Дрейк и битката започна. Двубоите наоколо продължаваха. Мъже падаха мъртви. Кръв течеше на потоци. Разнасяше се оглушителен трясък на сблъскващи се оръжия.
— Откъде се взе? Къде е жена ми? — извика Уолдо, олюлявайки се, след като беше нанесъл подъл удар на Дрейк.
— Там, където никога няма да я намериш — отвърна Дрейк, отбивайки меча на Уолдо с щита си.
— Ти я изнасили и я отвлече — нападна го Уолдо.
— Така ли мислиш?
— Копеле! С девет живота си, като котките. Трябваше да умреш още преди години.
Удар и отбиване. Трясък и мушкане. Когато ударите попаднеха в процепите на броните, и двамата получаваха малки рани.
— Не успя с опитите си да ме отстраниш — изсъска Дрейк. — Време е за отплата.
— Хареса ли ти жена ми? — отново нападна Уолдо. — Каква ирония, нали, че синът на една курва направи курва жената на законния наследник на баща си? Рейвън ще пострада, когато я намеря.
Двамата бяха започнали да се уморяват, броните и оръжията им натежаваха все повече. Нападайки безмилостно, Дрейк беше притиснал Уолдо към потока и вече предвкусваше победата си. Тогава дойде катастрофата. Сто души подкрепление се изсипаха на бойното поле. Дрейк вече не се питаше къде е Дъф, защото го видя да язди начело на войската си и войниците му обръщаха сражението, в полза на Уолдо. Дрейк се прокле, задето се е показал такъв глупак. Трябваше да се сети, че Уолдо ще раздели войската си, за да намали шансовете да го изненада който и да било неприятел, когото можеше да срещне по пътя си. И предпазните мерки си бяха изиграли ролята. Колкото и да бяха храбри хората на Дрейк, обединените сили на Уолдо и Дъф започнаха да ги притискат и отблъскват.
— Спасявай се, Джон — викна Дрейк, докато притискаше Уолдо към водата. — Бягай в гората с хората си.
— Не. Няма да те оставя — отвърна Джон и сръчно обезвреди един войник, който бе дошъл на помощ на Уолдо.
Дрейк изведнъж приклекна и мушна с меча си към незащитеното място; където шлемът на Уолдо се срещаше с нагръдника на бронята му. Щеше да го прониже веднага, но чу предупредителния вик на сър Джон и с крайчеца на окото си забеляза шестима бойци на коне, с извадени мечове, които се насочваха право към него. Обкръжиха плътно Дрейк и Джон, поглеждайки за заповеди към Уолдо.
— Всичко е загубено, сър Копеле — подигра се Уолдо. — Хвърли меча, или и двамата сте мъртви.
— Ще умрем, независимо дали ще хвърлим оръжието, или не — отвърна Дрейк. — Мога лесно да те убия, само един да мръдне и ще сложа край на мизерния ти живот.
— Направи го, Дрейк — подтикваше го сър Джон.
— Ако не искаш да спасиш собствения си живот, помисли за верния си приятел — каза Уолдо. — Предай се, и сър Джон ще си отиде свободен.
— Не, убий копелето — извика сър Джон. — Не мисли за мене.
Дрейк не можеше да го направи. Едно беше да убие Уолдо, друго — смъртта на сър Джон да тежи на съвестта му. Бавно отдръпна меча си от врата на Уолдо.
Уолдо излезе от водата, грабна оръжието на Дрейк и го хвърли на земята.
— Ти си мой, сър Копеле.
— Убий ме веднага и да свършим с всичко — подтикваше го Дрейк.
— Когато му дойде времето, сър Копеле. Трябваш ми жив, поне докато върна Рейвън там, където й е мястото.
— Никога няма да намериш Рейвън.
Погледът на Уолдо към Дрейк казваше съвсем друго.
— Може би не, но се обзалагам, че сър Джон знае къде е тя.
— И да знаех, нямаше да ти кажа — изсъска презрително Джон.
— Няма нужда — каза Уолдо.
Дрейк сви вежди. Снизходителността на Уолдо го смути. Знаеше, че брат му си е наумил нещо зловещо за Рейвън и него, и тръпка на лошо предчувствие премина по гърба му.
— Само да направиш нещо на Рейвън, ще съжаляваш — изрева той.
— Плановете ми за Рейвън не те засягат, сър Копеле. Колкото до тебе, може би тъмницата в Чърк ще ти хареса. — Той се обърна към сър Джон. — А ти, сър Джон, ще занесеш съобщение до жена ми.
Дрейк напълно притихна.
— Проклет да си! Няма да стане така, Уолдо. Рейвън няма да тръгне да ме защитава само защото ти й заповядваш да го направи. Тя знае как да постъпи.
Уолдо се усмихна.
— Ще видим, братко. — И се обърна отново към сър Джон.
— Ще кажеш на жена ми, че трябва да се яви в Чърк след две седмици, ако иска любовникът й да остане жив. Ако не се съобрази с предупреждението ми, Дрейк ще умре по възможно най-ужасния начин.
