последва, ще иска да му я върнат и ще я накаже. Леля й нямаше да може да я защити така, както аз, затова я доведох в Уиндхърст.
— И я направи своя любовница — каза обвинително Едуард.
— Да, сир.
— Беше взаимно решение — настоя Рейвън. — Дрейк каза ли ви, че Уолдо го затвори в тъмницата на Чърк? Че го измъчваха и го моряха от глад? Когато Уолдо тръгна с войската си към Уиндхърст, Дрейк знаеше, че замъкът няма да издържи на обсада, затова ме заведе в Уелс, за да съм на сигурно място. Дрейк беше заловен, когато се срещна в битка с Уолдо. За нещастие неговата войска беше по-малобройна и не можа да победи вражеската.
— Знаех, че разказът ще ме занимава до късно през нощта — каза Едуард и даде знак на Рейвън да продължи.
— След като Уолдо затвори Дрейк, изпрати сър Джон да ми каже, че Дрейк ще умре, ако аз до две седмици не отида в замъка Чърк. Не можех да понеса мисълта, че Дрейк ще умре заради мене, затова се подчиних на нареждането на Уолдо. Когато пристигнах в Чърк, веднага ме заключиха в стаята ми, за удоволствие на Уолдо. Гневът му беше ужасен.
— С всяка минута става все по-сложно — каза Едуард и се наведе напред на стола си, за да не пропусне нито дума. — Как избягахте?
Дрейк продължи разказа, обясни за тунела и как после са дошли до Уиндхърст.
— Значи сега чакате Уолдо да дойде с войската си и да поиска жена си? — замисли се Едуард.
— Да, сир.
— А вие, милейди Рейвън? Готова ли сте да се върнете при съпруга си?
— Простете, сир, но аз не смятам Уолдо за мой съпруг. Макар че имаше церемония, бракът изобщо не беше консумиран. Оставям се на вашата милост, сир. Моля ви, не ме изпращайте обратно при Уолдо.
— Каква игра играеш, милейди? — запита сурово Дрейк. — Мислех, че искаш да ме напуснеш?
— Беше само преструвка. Знаех, че Уолдо ще дойде в Уиндхърст, а не исках да се пролива още кръв заради мене. Ти страда достатъчно, Дрейк, а аз искам да си жив и здрав. Страхувах се, че ще стана бреме за тебе, исках да ти улесня живота.
— Аз ти навредих — отсече Дрейк — и се заклех да те защитавам с живота си.
— Исках твоята любов — прошепна Рейвън. И като разбра какво е казала току-що, сведе очи. — Простете ми, сир. Забравих се.
— Погледни ме, Рейвън — каза Дрейк, забравяйки краля, забравяйки всичко освен силното туптене на сърцето си. Когато тя повдигна подпухналото си от сълзи лице, той хвана ръката й и коленичи пред нея. — Кажи ми какво искаш от мене.
— Трябва ли да повторя всичко, което вече знаеш? — проплака тя.
— Нищо не знам. Никога не сме говорили за чувствата си.
— Как можем да говорим за чувства, когато аз не съм свободна? А сега и ти не си свободен. Ще се ожениш за милейди Уила и ако имам късмет, ще получа разрешение да ида в Шотландия и там да доживея спокойно дните си.
Едуард се беше отпуснал на стола, слушайки с изострено внимание.
— Кажи ми едно нещо, Рейвън — каза Дрейк приковавайки я с напрегнатия си поглед.
— Стига да мога.
— Ти носиш ли дете от мене?
— Господи! Дори и аз искам да знам отговора на този въпрос, милейди Рейвън — каза Едуард, като се наведе напред, за да не пропусне и дума от отговора й.
Лицето на Рейвън пребледня.
— Откъде знаеш?
Дрейк се усмихна доволно.
— Напоследък не си на себе си. Никога не си припадала. Ако добре си спомням, няколко пъти в последните седмици те питах как си със здравето. Бях склонен да те върна на Уолдо, ако това е твоето желание, докато… — той се усмихна смутено на Едуард и се запъна — … докато не се любихме днес. После, започнах да забелязвам някои дребни неща. Талията ти е по-широка и гърдите ти са по-нежни. Спомням си, че много пъти в последните седмици ти прилошаваше от вида на храната, особено сутрин. Глупак съм бил да не го забележа по-рано.
— Съгласен съм — каза Едуард. — Като баща на единадесет деца щях веднага да забележа признаците. Но остава един проблем. Рейвън е съпруга на друг мъж. Ако се върне при съпруга си, детето по закон ще принадлежи на него.
Дрейк скочи на крака.
— Само през трупа ми!
— Може би ще премисля нощес и ще намеря решение, което да ви удовлетворява — каза Едуард, прозявайки се. — Желая лека нощ и на двама ви.
Той стана и излезе от стаята, оставяйки Рейвън и Дрейк да изясняват недоразуменията помежду си.
— Ела — каза Дрейк и протегна ръка. — Късно е, трябва вече да си лягаме.
Рейвън положи ръка в дланта му и го последва по стълбите. Очакваше той да я остави пред вратата й, но не стана така. Той отвори вратата и я последва вътре. Лора беше оставила един свещник запален и неясната му светлина озаряваше стаята.
Рейвън стисна юмруци, изведнъж неспособна да намери думи. Какво можеше да каже? Дрейк знаеше, че бележката й е била за заблуда, а сега знаеше и че тя съзнателно не му е казвала за детето.
— Предпочитам да спя сама — каза тя, когато Дрейк се отпусна на пейката пред огнището и взе да събува ботушите си.
— А аз предпочитам да спя с тебе — отговори Дрейк. — Иди да си легнеш, Рейвън, изглеждаш изтощена. Просто ще си поговорим тази нощ и ще изясним нещата помежду си.
Твърде уморена, за да спори с него, Рейвън свали роклята и туниката си, наля вода в един леген и изми ръцете и лицето си. Докато Дрейк сваляше туниката през главата си и смъкваше панталона, тя се мушна в леглото. Когато той легна до нея, единственото нещо помежду им беше нейната тънка риза.
Тя замря, когато той я притисна силно към себе си.
— Кажи ми за детето. Откога знаеш?
— Разбрах в Чърк, когато цикълът ми не дойде. Порязах се и накървавих бельото и чаршафите, за да убедя любовницата на Уолдо, че цикълът ми е започнал. Уолдо не искаше да ме докосне, преди да е сигурен, че не съм бременна. Ако Уолдо знаеше, че очаквам дете от тебе, щеше да ме убие. Колкото и да ненавиждах мисълта да позволя на Уолдо да ме притежава, не можех да пожертвам детето ни.
— Щеше да допуснеш Уолдо в леглото си и да припишеш моето дете на брат ми — обвини я Дрейк.
— Нямах избор. Молех се за чудо, но бях готова да направя каквото и да е, за да спася детето ни. За щастие Бог не поиска от мене такава голяма жертва. Той отговори на молитвите ми и те прати при мене.
— Защо не ми каза? Защо искаше да напуснеш Уиндхърст, когато знаеше, че ще защитя тебе и нашето дете с живота си? Бележката ти почти ме накара да полудея. Бях готов да те предам на Уолдо в мига, когато се покаже на портата.
— Казах го и на краля. Не исках да жертваш живота си за мене. Щях да избягам в Шотландия и да се поставя под покровителството на леля си. Никога — наблегна тя — нямаше да се върна при Уолдо.
— Съмнявам се, че дори шотландският крал би могъл да възпре Уолдо да не предяви претенции към тебе. Няма закон, който да пази жените от гнева на съпрузите им. Сега отмъщението на Уолдо ще е насочено срещу двама ни.
— Ти трябва да се ожениш за милейди Уила — нападна го Рейвън. — Бъдещата ти жена е съвсем наясно, че аз не съм желана в дома й. Това все още е в сила. Кралят не каза нищо, с което да посочи, че е променил намерението си за годежа. Няма място за мене в живота ти, Дрейк.
— Мислиш ли това, което казваш, Рейвън?
Рейвън сви вежди, опитвайки се да си спомни какво е казала.
— За кое?
