Отец Амброуз излезе напред.
— Аз не лъжа, синко. Лично извърших бракосъчетанието, съвсем добросъвестно, и сам го вписах в регистъра. Донесъл съм достоверно свидетелство, за да потвърдя думите си.
— Черквата е изгоряла преди много години — отвърна навъсено Уолдо. — Ти си един лъжец.
— Стига! — прогърмя гласът на Едуард. — Доказателството е убедително и аз вече взех решение. Всичко, което сега се изисква от тебе, е да се закълнеш във вярност на своя сеньор.
— Да се закълна във вярност на Дрейк! — избухна Уолдо. — Не! Никога! — Потъмнелият му поглед се спря върху Рейвън и една усмивка, която не стигна до очите, се изписа на устните му. — Ти ми взе богатството и титлата, но не можеш да вземеш жена ми. Бог ми дава правото да отведа Рейвън със себе си, когато напусна това прокълнато място.
Изражението на Дрейк стана яростно, устните му се свиха гневно.
— Само през трупа ми!
— Лесно може да се уреди — отвърна веднага Уолдо.
— Да, това би ти харесало, братко. Досега само съм се чудил защо искаш смъртта ми. Страхувал си се, че истината ще излезе наяве.
— Не знаеш и половината от нея — промърмори Уолдо под нос.
И каза на висок глас:
— Ваше величество, само Бог може да отнеме жена от съпруга й.
— Няма истински брак — възкликна Рейвън, намесвайки се в спора. — Неконсумираният брак не е законен.
— Имаш само твоята дума срещу моята, че бракът ни не е бил консумиран — възрази Уолдо.
— Всички знаем кой лъже — нападна го Рейвън. — Откога знаеш, че Дрейк е законният наследник на Еър?
— Не съм длъжен да ти отговарям, съпруго.
— Може би не — намеси се Едуард, — но аз съм твой крал и дължиш отговор на мене. Откога знаеш, че Дрейк е наследникът на Базил?
Дрейк се страхуваше, че Уолдо ще излъже, но явно брат му прекалено много се страхуваше от краля.
— Знам, откакто бях достатъчно голям, за да питам баща си защо е поискал Дрейк да бъде възпитаван в Чърк. Ако Дрейк беше копеле, татко нямаше да се интересува от бъдещето му. — Той обърна отново поглед към Рейвън. — Хайде, жено, време е да тръгваме.
Рейвън се обърна към краля с молба в погледа.
— Ваше величество, моля ви, не ме изпращайте с Уолдо. Не мога да живея с мъжа, когото държа отговорен за смъртта на сестра ми.
— Какво ще кажеш за това, сър Уолдо? — запита Едуард.
— Жена ми не знае какво говори, сир. Дария умря от стомашна болест. Нека някой ми докаже обратното.
— Не мога да отсъдя, без предварително да претегля всичко, което чух днес — каза Едуард, пощипвайки брадичката си. — Нещата не са толкова прости. Може би отец Амброуз и отец Бърнард ще ми дадат от своята мъдрост. Заедно ще решим дали съществува законен брак.
— Бракът е законен — настоя Уолдо. — Няма да позволя на Дрейк да вземе Рейвън. Много дълго чаках за нея.
— Работата не е в Дрейк — каза Едуард. — Вече съм намерил годеница за лорд Дрейк. — И той погледна благосклонно към васала си.
— Кога мога да очаквам отговора ви? — запита сухо Уолдо.
— Ще се посъветвам със свещениците и ще ти дам отговор, когато стигнем до решение. Междувременно ти и лорд Дъф можете или да се върнете в лагера си извън портите, или да останете в крепостта.
— Аз ще остана — каза Дъф. — Не съм бил винаги добър брат за Рейвън и искам да й се извиня.
— Аз също ще остана — отвърна Уолдо.
— Много добре — каза Едуард, — така да бъде. Сигурен съм, че лорд Дрейк ще ви осигури достойни покои в крепостта.
Дрейк махна с ръка на Болдър и икономът се втурна към него.
— Моят иконом ще ви покаже къде да се настаните.
— Последвайте ме, милорди — каза Болдър, покланяйки се на Уолдо и Дъф.
Скоро след тях кралят също излезе от залата. Малко след това тя съвсем се опразни и Дрейк остана сам с Рейвън.
— Тревожа се — каза Рейвън, стискайки ръката на Дрейк. — Ами ако кралят реши, че трябва да остана жена на Уолдо и ти трябва да се ожениш за милейди Уила?
— Ела, не можем да говорим тук — каза Дрейк и я дръпна към стълбите.
Двамата не продумаха и дума чак докато не влязоха в стаята на Рейвън и Дрейк затвори вратата зад гърба си.
Дрейк разтвори ръце и Рейвън се втурна в прегръдките му.
— Мразя го, Дрейк, наистина го мразя. Ще умра, ако трябва да остана негова жена. Къде ще ме заведе да живея? Еър вече не е негов дом.
— Навярно майката на Уолдо му е оставила малкото си имение близо до Йорк. Няма да остане без пукната пара. Не се тревожи. Заклевам се, че никога няма да те има. Независимо какво ще реши Едуард, ти си моя.
Ръцете му погалиха корема й.
— Моето дете — каза той покровителствено.
— Твоето — потвърди Рейвън.
Тогава той запечата клетвата си с целувка. Малко я пусна и отстъпи назад.
— Дългът ме зове, скъпа. Опитай се да не се тревожиш. Вярвам, че кралят ще вземе правилното решение.
Дрейк не обичаше да оставя Рейвън сама, но управлението на замъка беше сложна и изискваща време работа, особено щом тук беше и кралят. Когато стигна в залата, намери капитана на стражата, който чакаше да говори с него.
— Милорд, капитанът на стражата на сър Уолдо желае да поговори с вас. Чака ви при решетката.
— Знаеш ли какво иска? — запита Дрейк, озадачен от новия обрат на събитията.
— Не, но твърдо настоява, че трябва да говори лично с вас.
— Много добре — каза Дрейк и побърза нататък. Сцената, която го посрещна при решетката, съвсем го смая. Наредени зад капитана си, когото Дрейк веднага разпозна като сър Хю, чиито тайно донесени храна и вода му бяха помогнали да оцелее в тъмницата на Чърк, Дрейк видя цялата войска на Уолдо. Решетката се вдигна и Дрейк пристъпи напред.
— Какво става тук, сър Хю?
— Много просто, лорд Дрейк — обясни сър Хю. — Искаме да се закълнем във вярност на Черния рицар, новия господар на Еър.
Като по даден знак всички мъже коленичиха пред новия си господар.
Дрейк погледна към морето от предани лица и в гърлото му се надигна задавен стон. Никога не му беше идвало на ума, че един ден ще внушава такова уважение, каквото днес му засвидетелстваха тези мъже.
— Откъде разбрахте?
— Вестта се разнесе като горски пожар. Преди малко научихме. Говоря от името на всички присъстващи. Предлагаме ви своята вярност, лорд Дрейк ъф Еър и Уиндхърст.
Той падна на едно коляно и поднесе ръката си с обърната нагоре длан. Дрейк положи крака си в нея.
— Станете — заповяда Дрейк. — Приемам вашата лоялност.
— Какви са заповедите ви, милорд? — запита сър Хю, като се изправи.
— Останете тази нощ за празненството. На сутринта отведете войската в Еър, за да пази владението ми от грабители. Кажете на иконома да ме очаква в най-скоро време, за да огледам имението си, а също така
