набързо. — Седни с мене при огнището, за да поговорим насаме.
— Да, сир — каза Дрейк и последва Едуард до другия край на залата.
Болдър дойде с гарафа и две чаши. Остави ги на малката маса. Дрейк го освободи с махване на ръка и сам напълни чашите. Подаде едната на краля, а другата задържа между дланите си. Взря се разсеяно в танцуващите пламъци, докато кралят разглеждаше страницата от църковния регистър.
След миг размисъл Едуард каза:
— Изглежда, че спрямо вас, лорд Дрейк, е била извършена голяма неправда. Познавах стария граф Еър, бащата на Базил. Той беше горд човек, дори високомерен. Очевидно е бил готов на всичко, за да види сина си оженен за жена, равна нему по ранг и произход.
— Никога не съм се съмнявал в законния брак между майка ми и баща ми — каза Дрейк. — Баба ми каза да чакам, че един ден това доказателство ще се появи, и беше права.
Едуард подаде пергамента на Дрейк. Дрейк го проучи внимателно.
— Изглежда истинско.
— Да. Бих повярвал дори ако думите на свещеника бяха единственото доказателство. Свещениците не лъжат. — Той започна да барабани с пръсти по облегалката на стола, сякаш премисляйки какво трябва да предприеме, за да поправи злината, причинена на Дрейк.
— От днес нататък ти трябва да бъдеш известен вече като лорд Дрейк, граф на Еър и Уиндхърст. Имаш законно право върху всички земи и богатства в двете владения — заяви Едуард.
— Ами Уолдо, сир? — запита Дрейк.
— Той не заслужава нищо, но понеже се би смело при Креси, няма да бъде наказан. Нека се знае, че отсега нататък той ще бъде известен само като сър Уолдо и че ти си негов сеньор. Като негов висшестоящ имаш право да поискаш от него да ти се закълне във вярност.
След като години наред бе наричан копеле, Дрейк бе замаян от новото стечение на обстоятелствата. Независимо от всичко, мисълта какво ще направи Уолдо, когато разбере това, бързо го върна към действителността.
— Уолдо няма доброволно да приеме решението ви — предупреди го Дрейк.
Едуард се усмихна снизходително.
— Знам, че Уолдо е труден човек, но аз съм неговият крал и той ще трябва да ми се подчини.
Дрейк имаше различно мнение относно това, как ще реагира Уолдо, но не изказа гласно мислите си.
— Сега, когато новото ти положение като наследник на Базил е уредено — продължи Едуард, — нека поговорим за брака ти с милейди Уила. Като вашите владения се съберат, ти ще станеш един от най- богатите мъже в цяла Англия.
Дрейк прочисти гърлото си.
— Относно милейди Уила, сир. Тя се страхува от мене. Виждам го в очите й всеки път, когато ме погледне. Моля ви да преразгледате решението си. Намерете на дамата съпруг, който повече ще й харесва.
Едуард се намръщи.
— Може би сега ще трябва да поговорим за милейди Рейвън. Тя е причината да не искаш да се ожениш за милейди Уила, нали? Как жената на Уолдо стана твоя любовница?
Дрейк въздъхна. Нямаше изход, трябваше да каже истината. Човек не лъже краля си.
— Доброто ви мнение за мене сигурно ще се промени, когато научите какво направих.
— Нека аз да отсъдя. Моля, продължавайте, лорд Дрейк.
— Много добре, сир. Преди няколко месеца отидох на турнир в Чърк. Тогава не знаех, че турнирът е в чест на сватбата на милейди Рейвън ъф Чърк с Уолдо. Отгледан съм в Чърк и го напуснах, когато бях на седемнадесет години. Ако си спомняте, вие бяхте така добър да ме приемете на служба и да ми дадете възможност да воювам с вас и с Черния принц във Франция.
Едуард отправи топъл поглед към Дрейк.
— Добре си спомням. Ти спаси живота на Черния принц, дори не един, а два пъти и затова те отличих на бойното поле. По-късно те направих граф и ти дадох Уиндхърст. Не ме разочарова. Уиндхърст е всичко, което съм мечтал да бъде, в ръцете на най-подходящия човек. Довърши историята си, лорд Дрейк.
— Да. Турнирът беше успешен. Обявиха ме за победител и спечелих кесията. Рейвън разбра, че аз съм момчето, което е познавала от детските си години, и ме потърси. Помоли ме да й помогна да избяга от брака, от който се ужасяваше. Искаше да избяга в Шотландия. Аз, разбира се, отказах.
Дрейк продължи да обяснява защо отначало се е отнесъл неприязнено към Рейвън.
— Сега знам, че Рейвън не е казала на баща си за намеренията ми да избягам заедно с Дария, но ми трябваше дълго време, за да приема, че не е било съдено Дария да бъде моя.
— Защо милейди Рейвън е искала да избяга от Уолдо?
— Според нея той е отговорен за внезапната смърт на Дария.
Едуард размисли върху това, после каза:
— Продължавай, лорд Дрейк.
— Аз упорито отказвах да помогна на Рейвън, макар че, докато бях в Чърк, тя ме помоли няколко пъти за това.
После той разказа как Уолдо се беше опитал да го убие с отровено вино.
Спря и отпи голяма глътка бира, знаейки, че кралят няма да си помисли хубави неща за него, след като чуе края на разказа му.
— Сватбата се състоя веднага след турнира — продължи той. — Бях на сватбеното тържество заедно с другите гости и пих много. Бях мрачен и потиснат. Исках да накажа Уолдо заради всички неправди, които майка ми и аз сме изстрадали през годините.
Отпи още една голяма глътка бира и напълни отново чашата си.
— След като милейди Рейвън се оттегли в брачната стая, очаквах, че Уолдо ще отиде при нея. Вместо това той продължи да пие и да разменя неприлични забележки за Рейвън със своите рицари, докато накрая заспа. В собствената си брачна нощ! Тогава реших да взема от Уолдо нещо, на което той държи — девствеността на съпругата му. Замаяният ми мозък намери за логично позорното деяние, на което се реших.
Кралят изглеждаше замислен.
— Какви ги говориш! Дързостта ти е поразителна.
Честта на Дрейк изискваше да освободи Рейвън от всякаква вина.
— Аз взех милейди Рейвън със сила, сир.
— Ти си я изнасилил? — прогърмя Едуард.
— Не, сир, Дрейк не ме изнасили. Аз го исках.
Дрейк скочи на крака, разливайки бирата по туниката си.
— Рейвън! Какво правиш тук? Това е личен разговор.
— Не и когато засяга мене. Върнах се в залата, за да говоря с краля.
— Вземете си една пейка и седнете, милейди — покани я Едуард. — Ще ви изслушам. Лорд Дрейк изнасили ли ви, или не?
— Не беше изнасилване, ваше величество. Отначало се съпротивлявах на Дрейк, но неговата съблазън взе връх и аз доброволно се отдадох. Той взе моята девственост, така е, но това не беше насилствено. Уолдо щеше да разкъса моята невинност с коравосърдечно пренебрежение към болката и чувствата ми, Дрейк беше внимателен и нежен любовник.
Тя се загледа в пръстите си.
— Макар че двамата с Дрейк не се бяхме срещали, откакто се разделихме преди много години, аз винаги съм го обичала.
Дрейк силно трепна. Рейвън не беше говорила преди за любов и той не можеше да повярва.
— Дрейк каза ли ви, че аз избягах в неговия лагер онази нощ и го помолих да ме вземе със себе си?
— Дълбоко съжалявам за това, което направих на Рейвън, сир — намеси се Дрейк. — Когато тя се появи онази нощ в лагера ми и ме помоли да я отведа до Шотландия, честта изискваше да й предоставя покровителството си, докато има нужда от него. Но не я заведох в Шотландия. Знаех, че Уолдо ще я
