Колкото повече мислеше за студеното писмо, което му беше оставила Рейвън, толкова повече се гневеше. Макар че яростта му донякъде бе смекчена от грижата за здравето й, все още не се беше успокоил напълно. Нуждата да види Рейвън, да я наругае за непочтеността й, го накара да скочи на крака. Изкачи бързо стъпалата, толкова начумерен, че слугите бягаха от пътя му. Нахлу в стаята на Рейвън, без да чука, и затръшна вратата зад гърба си.
Намери Рейвън легнала на леглото, загледана в тавана, и нуждата да разкъса дрехите й и да се вреже в нея беше толкова силна, че той едва не избухна.
Рейвън подскочи, а стреснатият й поглед го предизвика:
— Какво правиш тук?
Той стигна с две крачки до леглото и я загледа мълчаливо, с ръце на кръста и яростно изражение.
— Болна ли си?
— Не, добре съм.
Не й повярва.
— Защо припадна?
Погледите им се срещнаха и се сблъскаха. Тя отговори с въпрос:
— Защо ме представи като своя любовница?
— Отговори ми на въпроса.
— Ти ми отговори.
— Много добре. Представих те като моя любовница, защото ти си точно това — изтъкна Дрейк.
— О, колко жестоко. Колко надменно — разяри се Рейвън.
— Само следвам примера ви, милейди — изръмжа той. — Ти искаше да ме напуснеш. Коравосърдечната бележка, която си написала, е дело на страхлив човек. Мислиш ли, че нямаше да ти позволя да се върнеш при съпруга си, ако желаеше това? Защо, Рейвън? Защо реши да ме напуснеш? Щях да те защитавам с живота си.
— Исках да предотвратя кръвопролитието — прошепна Рейвън.
— Истината, Рейвън — каза остро Дрейк. — Искам истината. Притеснява те това, че съм копеле, така ли е? Затова ли искаш да се върнеш при Уолдо?
— Не! Никога не съм възнамерявала да се върна при Уолдо. Написах го, за да изглежда така.
— Казах, че искам истината, милейди. Стига лъжи!
— Тебе искам, Дрейк. Винаги съм те искала.
Дрейк присви очи.
— Докажи го.
Той се отпусна на леглото, покривайки я с тялото си. Сведе глава и устните му се прилепиха в нейните. Целуваше я силно, притискайки уста в нейната, докато устните й се разтвориха под опипващия му език. Той започна яростно да мачка устата й, искаше да я накаже, задето го е накарала да се интересува от нея. Никоя жена не го беше привличала така, както Рейвън, нито така жестоко го беше разочаровала. Искаше да я разтърсва, да й крещи, да й каже, че е искал да умре заради нея. Какво повече можеше да иска една жена от мъжа?
Отдръпна уста от нейната и се вгледа в очите й.
— Ще се любя с тебе, Рейвън. Знаеш, че го искаш. Винаги е така между нас.
От гърлото й се изтръгна изхлипване, но той не му обърна внимание. Знаеше, че думите му ще я наранят, но не повече, отколкото тя го беше наранила. Горящ от нетърпение, той започна да къса дрехите й, докато я съблече напълно.
— Така те искам — каза той, откривайки зъби. — Гола и с широко отворени крака.
Съблече се с невероятна бързина и остана гол като нея. Нуждата бушуваше в него и той не можеше да бъде търпелив, нито да бъде нежен. Дръпна я под себе си, обхвана с уста розовото зърно, докато с ръка мачкаше другата й гърда, а слабините му се триеха в нейните и ерекцията му търсеше топлото място между краката й.
Смаяна, Рейвън застина, а от гърдите й се излъчваха невероятни усещания към онова мокро място, в което членът на Дрейк напираше да влезе. Тя не искаше неговия гняв, искаше любовта му.’
— Не! Не така.
Той вдигна глава и я погледна. Загубена в дълбините на сребристия му поглед, тя можеше да му устои не повече, отколкото би могла да престане да диша, и не се и опита.
Поддавайки се, тя заплете пръсти в косата му, впи се във врата и в раменете му, стенейки името му, докато устата му похищаваше нежните й гърди. Силното му сърцебиене отекваше тежко в нея. Тя затисна устата си с опакото на дланта, за да сподави един вик, когато устата му се плъзна надолу по тялото й, захапвайки лакомо пъпа й по пътя към по-нежни територии. После той я намери. Хълбоците й подскочиха нагоре, когато той зарови лице между краката й и започна да ближе и да смуче меките гънки на нейния пол.
Тя се опита да събере разума си и след малко почти успя, сграбчи косата му и го накара да се дръпне от нея. Не биваше така. Тя губеше контрол. Дрейк искаше да я накаже, да покаже, че е неин повелител. За съжаление успяваше. Цялото й тяло трептеше от желание, когато устата му се прилепи отново върху нея и пръстите му се вмъкнаха в нея.
— Дрейк!
Дрейк вдигна глава и й се усмихна.
— Искаш ли да вляза в тебе сега, Рейвън?
Точно това искаше тя. Ако той не запълнеше тази болезнена нужда вътре в нея, тя скоро щеше да полудее.
— Да! Не? О, моля те!
Усмивката му стана свирепа, докато разтваряше краката й и навлизаше в нея твърдо и надълбоко.
— Сложи си краката на гърба ми — заповяда той.
Тя го направи и той се вмъкна още по-дълбоко. После започна да се движи. Не беше бавното нежно любене, а свирепо чифтосване, краката й бяха обвити около него, а хълбоците му се повдигаха и спускаха в див ритъм. Тя беше загубена, безнадеждно загубена, обладавана от мъжа, когото обичаше — от мъжа, който принадлежеше на друга, точно както той не можеше да я назове своя. Но в сърцето си тя знаеше, че ще бъде завинаги негова. И носеше дете в себе си, за да докаже това.
Натискът вътре в нея растеше, той навлизаше до дъно. И тогава тя избухна. Закрещя, умът й се замъгли и тя излетя в кулминацията си. Притисна се в него, докато тялото му се извиваше и горещата му сперма я изпълваше.
След секунди той се строполи върху нея. Тя прие тежестта му без стон, уплашено осъзнавайки, че може би никога повече няма да бъдат заедно по този начин. Както познаваше Дрейк, той щеше да се подчини на краля си и да се ожени за милейди Уила. Сама и изоставена, Рейвън щеше да бъде принудена да събира пръснатите късчета от живота си и да избяга в дома на леля си. Никога нямаше да се върне при Уолдо, закле се тя, и щеше да пази детето си с цената на живота си.
Рейвън отвори очи и стреснато видя, че Дрейк я наблюдава със странно пламъче в очите.
— Гледаш ме така, сякаш ме мразиш.
— Не те мразя — каза той, отдръпна се и се изтегна до нея. Гласът му беше толкова лишен от чувства, че тя не можа да се сдържи да не посегне към него и да го погали по рамото. Той замръзна, после се обърна и се взря в нея.
— Готова ли си за още?
Тя потръпна, стресната от жестоките му думи.
— Искам истината — каза тя сърдито. — Кажи ми. Само като твоя курва ли ме мислиш?
Той се изправи изведнъж.
— Аз изобщо не мисля за тебе.
— Отказвам да повярвам, че толкова малко се интересуваш от мене.
— И аз мога да кажа същото за тебе — подхвърли той, докато се напъхваше в панталона си по-яростно,
