отколкото беше необходимо.
— Не! Как да ти обясня, когато ти отказваш да ме изслушаш?
— Много късно е за нас, Рейвън. Истината вече няма значение. Кралят заповядва аз да се оженя за милейди Уила и трябва да се подчиня.
Рейвън прие думите на Дрейк със съкрушена въздишка.
— Ще си отида преди сватбата.
Дрейк понечи да запита къде ще отиде, но успя да се въздържи. Вече не беше задължен да закриля Рейвън.
— Поискай от Болдър да ти даде пари, колкото ти трябват за пътуването. Когато решиш къде ще отидеш, ще ти осигуря ескорт.
Той стигна до вратата и сложи ръка на дръжката. Така ли трябва да бъде, запита се той. Такова яростно любене, каквото щеше да си спомня до края на живота си, а после това студено сбогуване? Погледна през рамо към Рейвън. Тя беше прикрила голотата си с чаршаф и го гледаше така, сякаш очакваше нещо повече от него. Тихи сълзи се стичаха по бузите й, а пълните й розови устни потрепваха.
— По дяволите! — извика Дрейк и изтича обратно към леглото. — Какво искаш от мене, милейди? Заклел съм се да се подчинявам на моя крал. Знам, че ти отнех честта, Рейвън, но после се заклех да те закрилям с живота си. Станах уязвим за тебе. Знаеш ли какво ми причини твоята бележка? Едва не ме унищожи. Макар че не я харесвам, съм длъжен да се оженя за милейди Уила. Но след като спя с нея, имам намерение да напусна Уиндхърст и да търся удоволствия другаде. Никоя жена няма отново да заеме сърцето ми.
След като каза повече, отколкото беше имал намерение да каже, Дрейк изхвръкна от стаята и налетя право на милейди Уила.
— Лорд Дрейк! — С разширени от страх очи тя погледна свирепото му изражение и се дръпна назад. — Аз… мислех, че това са стаите на дамите. Не очаквах да ви намеря тук. — Тя погледна многозначително към вратата, от която току-що бе излязъл Дрейк. — Това не е ли стаята на милейди Рейвън?
Дрейк нямаше настроение за светски разговори.
— Точно така, милейди.
— Кога милейди Рейвън ще напусне Уиндхърст?
С всяка изминала минута настроението му ставаше все по-мрачно.
— Когато реши.
— Простете ми, милорд, не исках да ви разсърдя.
— Не, вие ми простете, милейди. Страхувам се, че съм ви натъжил.
Тя му се усмихна неуверено.
— Прощавам ви, милорд.
Прикри уста с ръка и се засмя нервно. Звукът запили по нервите на Дрейк.
— Очаквам банкета довечера. Може би ще успеем да се опознаем по-добре — прибави тя.
Дрейк наклони глава и й предложи ръката си.
— Мога ли да ви придружа до залата?
— Не, аз търсех… ами… — Лицето й стана яркочервено.
Дрейк си спести неудобството да я насочи към тоалетната, защото по коридора се зададе запъхтяната й камериерка.
— Намерих я, милейди. Последвайте ме.
— До довечера — засмя се престорено Уила, направи реверанс и хукна подир камериерката.
— Да ме пази Господ от хилещи се невинни девици — процеди Дрейк през зъби след нея. Какво си е мислил кралят? Всеки глупак можеше да види, че той и Уила не си подхождат. Тръгна да търси Болдър. Банкетът довечера трябваше да бъде съвършен. Искаше кралят да бъде в добро настроение.
Рейвън би предпочела да вечеря в стаята си тази вечер, но реши, че е страхливо да се крие. Облече си най-хубавата копринена рокля и риза, сложи си накита за глава, който беше купила наскоро от един амбулантен търговец, събра смелост и слезе долу в залата. Всички вече бяха насядали, когато тя дойде и зае едно свободно място възможно най-далече от главната маса.
Марго и помощничките й в кухнята са надминали себе си, помисли Рейвън, докато на масите пристигаха едно след друго най-разкошни ястия. В чест на краля масата блестеше от сребро — ножове, лъжици, солнички и чаши. Пред всеки прибор имаше дебела филия вчерашен хляб, върху който се поднасяха парчетата печено месо.
Слугите сновяха из залата, разнасяйки подноси с хляб и други деликатеси. Най-доброто вино на Дрейк беше налято в делви и от тях се пълнеха сребърните чаши на всички гости.
Първо беше поднесена супа, последваха я желирани змиорки, глиганска глава, еленско, пауни, прасета сукалчета и много птици. От зеленчуците имаше грах и зелен фасул. Вечерята завърши с плодови пити, орехи и сирене.
Рейвън едва се докосна до храната. Апетитът й изчезна в мига, когато видя милейди Уила да се навежда към Дрейк и да му шепне на ухото. Тя сведе очи към чинията си и почувства, че стомахът й натежава. Да се прави на равнодушна към мъжа, когото обичаше повече от всичко на света, беше най-трудното нещо, което някога й се беше налагало да прави.
Дрейк беше видял Рейвън да влиза в залата и беше загубил нишката на мисълта си. Някой можеше да сметне милейди Уила за класическа красавица, но Дрейк я намираше за бледа и безжизнена в сравнение с искрящата красота и дух на Рейвън. Той се загледа през залата към Рейвън, внезапно озадачен от нещо, което беше забелязал напоследък в нея — някакво особено вътрешно сияние. Гледаше я така напрегнато, че скоро кралят го стрелна неодобрително с очи. Той обърна поглед към чинията си, но си помисли, че мястото на Рейвън е на главната маса, до него. Искаше да я вземе и да я сложи да седне до себе си, но знаеше, че ако обръща внимание на любовницата си повече, отколкото на бъдещата си жена, ще си навлече гнева на краля.
Дрейк отново се зае с храната в чинията си. Всичко беше прекрасно, но почти не му се ядеше. Погледна към Едуард и с удоволствие видя, че той се наслаждава на вечерята. От другата му страна Уила ровеше в чинията си с дамска деликатност.
— Храната не ви ли харесва, милейди Уила? — запита Дрейк.
Уила изпусна ножа си и премига насреща му, а очите й се премрежиха от страх.
— Да не съм ви изплашил, милейди? — запита Дрейк, изненадан от реакцията й на този простичък въпрос.
Уила сведе поглед към скута си.
— Простете ми, милорд. Отгледана съм в манастир и мъжките гласове понякога ме стряскат.
Дрейк изстена. Отгледана в манастир. Първия път, когато Уила го видеше гол, сигурно щеше да припадне.
— Защо сте била отгледана в манастир, милейди?
— Аз имам голямо наследство, милорд. Станах възпитаница на краля, когато родителите ми умряха от треска. Бях на седем години, когато Едуард ме настани при монахините, за да пази богатството ми от хора, които биха искали да се оженят за мене, за да се възползват от него.
— Монахините научиха ли ви на съпружеските ви задължения? — запита Дрейк.
Очите й останаха все така почтително сведени.
— Знам какво трябва да правя, милорд. Аз… — Тя сви рамене и се осмели да му хвърли един поглед изпод дългите си гъсти мигли. — Моля ви да не бъдете много взискателен. Щом се зачене дете, ще бъде греховно да се продължават… отношенията, докато не пожелаете друго дете — каза тя превзето.
Дрейк я погледна смаян. Това не беше възможно.
— Щом чувствата ви са такива, не би трябвало да възразите, ако си взема любовница — каза той, пробвайки почвата.
Очите на Уила се разшириха и се вдигнаха към лицето му.
— Това е против божиите закони. Ще извършите прелюбодеяние. Няма да го допусна, милорд.
Думите й бяха като на глезено дете, което иска техният брак да протича по нейните правила.
— Какво очаквате да направя, милейди? Вие казахте, че ще ме приемете в леглото си само когато искаме да заченем дете. Страхувам се, че сте зле осведомена за нуждите на мъжете. Вие сте млада,
