оттегли, преди да е направила нещо, с което да се изложи. Думите на краля все още звъняха в ушите й, тя се изправи на омекналите си крака, възнамерявайки да избяга в стаята си, където нямаше да вижда годеницата на Дрейк, но не й бе съдено да го стори. За пръв път в живота си Рейвън припадна.
16
Рейвън се свести и видя лицето на Дрейк, надвесено на няколко сантиметра над нейното. Изражението му беше свирепо, а настроението явно също толкова мрачно, колкото и гримасата му. Осъзна, че лежи на една пейка, и се опита да стане.
— Почини си още малко, милейди.
Рейвън отмести поглед към Едуард, който я гледаше загрижено. После си спомни. Дрейк щеше да се жени за милейди Уила, а тя беше припаднала.
— Съжалявам, ваше величество — извини се Рейвън. — Не знам какво стана. Сега съм добре.
Кралят й подаде ръка и тя седна.
— Познавам ли ви, милейди?
— Моите извинения, сир — каза Дрейк, като кимна небрежно към Рейвън. — Моята любовница, милейди Рейвън ъф Чърк.
— Дрейк!
Рейвън беше толкова близо до повторен припадък, че трябваше да затвори очи, за да спре залата да се върти пред погледа й.
Кралят се вгледа в Рейвън, после дръпна настрана Дрейк и каза:
— Проявихте умишлена жестокост, лорд Дрейк. Ще поговорим по-късно за това.
Той отново се обърна към Рейвън.
— Чух, че сте се омъжили за Уолдо ъф Еър, милейди Рейвън.
Рейвън прехапа устни, за да не затреперят.
— Милейди? — настоя кралят.
— Да, аз съм съпруга на Уолдо. Но само по име — прибави тя. — Бракът не беше консумиран.
— Ако си спомням правилно — замисли се Едуард, — Уолдо не ми е искал разрешение да се ожени. Той не беше ли женен за сестра ви? Тя умря, нали? Бракът с балдъза е кръвосмешение — каза кой кисело.
Думите на краля накараха изповедника му да се наведе и да прошепне нещо на ухото на Едуард.
— О, да, сега си спомням, отче. Лорд Уолдо получи разрешение от папата, за да се ожени за сестрата на покойната си съпруга. Не мога да споря с папата, но това не ми харесва. Къде е съпругът ви, милейди Рейвън?
— Може би е на път към Уиндхърст, за да поиска жена си — каза Дрейк.
Суровият му отговор пресече въпросите на краля.
— Нищо не разбирам — каза Едуард с леко отегчение в гласа. — Много съм уморен от пътя, за да слушам дълги обяснения. По-късно, след вечерята и годежа, ще поговорим насаме, лорд Дрейк. Подозирам, че ще се занимавам с тази история до късно след полунощ. Готови ли са моите и на свитата ми покои?
Болдър пристъпи напред и се поклони.
— Моля да ме последвате, ваше величество. Ще ви заведа в покоите ви. Южната кула е приготвена за вас и свитата ви. Войниците ви ще се настанят в помещенията на гарнизона, а за милейди Уила и нейната прислуга има стаи на горния етаж. Надявам се помещенията да ви задоволят.
— Вашето гостоприемство винаги е било задоволително, лорд Дрейк — каза благосклонно кралят.
— Ако имате нужда от нещо, сир — добави Дрейк, — само трябва да го поискате.
— Ще заведа милейди Уила и камериерката й в техните стаи — предложи Рейвън.
Тя видя как тялото на Дрейк се напряга. Знаеше, че гневът му е насочен срещу нея. Това, че я обяви открито за своя любовница, я беше разтърсило и сега се чувстваше замаяна. Усещаше колко много го беше наранила коравосърдечната й бележка, но това не можеше да се сравни с онова, което той току-що й бе сторил. Беше я нарекъл своя курва пред краля.
Милейди Уила се поколеба, като че ли не беше сигурна дали да тръгне с Рейвън. Хвърли плах поглед към Дрейк, но той сякаш не забелязваше деликатните чувства на Уила. След дълга пауза тя последва Рейвън по стълбите към втория етаж.
— Откога сте любовница на лорд Дрейк? — запита Уила, когато се изкачиха по витата стълба.
Рейвън сметна въпроса й за нахален и реши да не отговаря.
— Аз никога не бих станала курва на някой мъж — продължи Уила с презрително изсумтяване. — След като се оженим с лорд Дрейк, вие ще трябва да си намерите друг покровител.
— На колко сте години, милейди Уила? — запита Рейвън.
— Петнадесет. Крал Едуард казва, че това е добра възраст за женене.
Рейвън въздъхна.
— Вие сте толкова млада и невинна. Не знаете нищо за живота. Лорд Дрейк изяжда такива невинни деца като вас.
Уила окръгли очи.
— Какво имате предвид?
— Не ми обръщайте внимание — отвърна Рейвън. — Днес не съм на себе си. Тя спря пред една празна стая. — Надявам се тук да ви бъде удобно. Ако имате нужда от нещо, моля, пратете камериерката си да каже на слугите.
— Къде е вашата стая? — запита Уила.
— В другия край на коридора. Багажът ви скоро ще бъде донесен тук, в стаята. Ако искате да се изкъпете, пратете камериерката си в кухнята да поиска вана.
Тя се обърна и тръгна да излиза.
— Милейди Рейвън!
Рейвън спря и погледна през рамо към Уила.
— Да?
— Къде спи лорд Дрейк?
— Където му хареса — отговори Рейвън, тръгвайки с разтреперани крака по коридора.
Рейвън едва не припадна, влизайки в стаята си. Хвана се за вратата, за да не се строполи, и безуспешно се опита да изтрие от мисълта си картината на интимната прегръдка между Уила и Дрейк. Представяше си как той целува Уила, как я люби с ръце и уста и накрая я взема по най-първичния начин, който мъжът познава. Пусна вратата и се хвърли на леглото. Лежа там дълго, загледана в тавана.
Дрейк размени няколко думи с Болдър, а после поговори със сър Ричард относно настаняването на кралските рицари. Уверен, че всичко ще бъде наред, той седна на масата и поиска бира. Един слуга донесе веднага една гарафа и я сложи на масата пред Дрейк. Дрейк напълни чашата си и отпи голяма глътка, а мисълта му се зарея в изненадващия обрат на събитията. Подтикът да нарани Рейвън го беше накарал да я представи на краля като своя любовница и той вече съжаляваше за суровите си думи. Пристигането на младата жена, която трябваше да стане негова съпруга, го беше стреснало и той още не можеше да се съвземе.
Макар че милейди Уила беше красива, тя не го привличаше сексуално. Изглеждаше банална и лишена от страст, за разлика от Рейвън, чийто дух и огън веднага го възпламеняваха. Да, Уила щеше да управлява домакинството му и да му роди деца, без да се оплаква, както и да остава незабележима в сянката му. За съжаление той очакваше нещо повече от послушание от съпругата си. Той искаше партньорка, любовница, жена, чиято гореща кръв да подхожда на неговата. Жена, която щеше да приема с радост съпруга си в своето легло.
Той искаше…
Не можеше да хареса милейди Уила. Тя му приличаше на капризно, незряло дете, което може би щеше да припадне в брачната си нощ.
Дрейк довърши бирата и поиска още. Колкото и да се опитваше, не можеше да се напие. Припомни си отново мига, когато Рейвън беше припаднала, и как се уплаши за нея тогава. Рейвън беше здрава жена, не се поддаваше на припадъци и истерии. Тя щеше да го напусне. Беше намислила да пътува сама по несигурни пътища в опасни времена, а за това се искаше смелост.
