погледна с неясно предчувствие, посегна да я вземе, разгърна я и прочете написаното. Когато свърши, го прочете отново, после го смачка в юмрука си.
— Кучка такава — каза през зъби.
Тя искаше да го напусне. Искаше да се върне при Уолдо и му забраняваше да я последва. Откога ли е замислила това предателство? Лъжливите й устни и изкушаващото й тяло го бяха заслепили и той не беше прозрял истинските й чувства. Гняв се надигна и избухна в него. Беше защитавал Рейвън с живота си, беше понесъл невероятни страдания заради нея, а тя нямаше смелостта да му каже в лицето, че иска да си отиде. Вместо това оставяше хладно писмо, което той трябваше да намери. Ако не беше дошъл кралят, Рейвън със сигурност щеше да си иде, преди той да се е върнал с ловците. Сладостта на целувките й и страстта, с която се любеше, са били само една измама.
Дрейк знаеше, че богатството и земите на Уолдо са много повече от неговите. Да не би Рейвън да е решила, че не иска да се откаже от това заради една малка усамотена крепост на един брулен от ветровете бряг?
Дрейк се прокле, задето е бил такъв глупак. Опитът му с Дария трябваше да му подскаже, че не бива да даваш сърцето си на никоя жена от Чърк. Дъхът спря в гърлото му. Беше ли дал сърцето си на Рейвън? Отговорът го замая. Черният рицар наистина беше отдал сърцето си на Рейвън ъф Чърк. Слава на Бога, че не й беше разкрил чувствата си.
Той се изправи изведнъж, стискайки бележката в юмрука си. Отиде до огнището и я хвърли в пламъците. Гледаше безучастно как огънят облизва хартията и я превръща в пепел. Потънал в мрачни и опасни мисли, той надяна жакета и сложи наметалото.
Само след миг Евън се върна с меча, а очите му блестяха от възбуда.
— Кралят приближава стражевата кула, милорд.
Дрейк взе меча от ръцете на младежа и го закрепи на колана си.
— Виждал ли си милейди Рейвън?
Едва се сдържа да произнесе името й, без да изреве.
— Да, преди миг я видях с Болдър в залата.
— Тук съм — каза Рейвън, влизайки забързана в стаята. — Болдър продължава да изпълнява нарежданията ти.
Дрейк само кимна. Не беше способен да произнесе и една дума.
Рейвън го погледна озадачено.
— Станало ли е нещо?
— Облечи се. Ще посрещнем краля заедно.
— Но… не разбирам. Нали каза да остана във всекидневната, докато говориш насаме с Едуард.
— Промених си намерението. Побързай.
Рейвън се спусна към сандъка си и извади оттам нова туника и риза, която сама си беше ушила от коприната, купена наскоро от един амбулантен търговец. Тя ги надяна бързо, препаса туниката с богато бродиран колан, сложи на главата си воал и го затисна със златен обръч.
— Готова съм, Дрейк.
Дрейк я погледна небрежно, хвана я за лакътя и я поведе вън от стаята.
Рейвън изведнъж си спомни за бележката, която беше оставила за Дрейк. Не можеше да допусне той да я намери сега. Дръпна се назад.
— Чакай, забравих нещо.
— Не, не си — каза Дрейк на нисък глас.
Пръстите му се впиха болезнено в меката плът над лакътя й и тя извика от болка.
— Боли ме. Какво ти става? Защо си сърдит?
— Какво има ли? — изсъска Дрейк. — Какво може да има? Когато Уолдо дойде, лично ще те предам в ръцете му. Ако не дойде, ще те пратя при него.
— За какво говориш?
Разбрал е! Господи, намерил е бележката! Спомняйки си собствените си думи, тя разбра, че сигурно са му прозвучали студено и отчуждено, но тя искаше точно това, за да му попречи да тръгне след нея. Беше се опитала по единствения възможен за нея начин да предотврати жестокия сблъсък между Уолдо и Дрейк.
— Прочел си бележката — прошепна Рейвън. Никога не я беше гледал с такова презрение.
— Да — изшептя той. — Що за жена си ти? — Във всяка негова дума се четеше присмех. — Не ти стигна почтеност да ми кажеш в лицето, че искаш да се върнеш при съпруга си. Тъкмо ти ме помоли да те защитя, ако не си забравила. Живя под моя покрив, хранеше се от това, което ти даваха, любеше се с мене така, сякаш това ти харесваше. Не те разбирам, милейди. Да не би изведнъж да си решила, че копелето не е достатъчно добра партия за тебе?
Смаяна, Рейвън не можеше да повярва, че нейната бележка е породила такива враждебни чувства у Дрейк. Тя смяташе, че той с радост ще се отърве от нея. Нима не знае, че тя ще направи всичко възможно, за да го предпази от Уолдо? Как може толкова да се е заблуждавала, че да сметне, че той ще я разбере?
— Ти не разбираш, Дрейк — извика тя, разстроена. — Надявах се като си тръгна, това да предотврати кръвопролитието.
— Не искам да го обсъждам, Рейвън — каза остро Дрейк, дърпайки я със себе си към стълбите. — Кралят чака долу.
Рейвън слезе по стъпалата с очи, изпълнени със страх. Тя не познаваше този сърдит мъж. Стигнаха в залата тъкмо навреме, за да поздравят краля, който влизаше заедно със свитата си.
Рейвън отстъпи назад, докато Дрейк пристъпваше напред и коленичи още пред краля.
— Сир, оказвате ми голяма чест с вашето посещение.
Крал Едуард III беше едър мъж с правилни черти и винаги усмихнат. Имаше прекрасни отношения със своите барони, защото беше оженил няколко от единадесетте си деца в баронски семейства. Едуард и синът му, от когото всички се възхищаваха, Черният принц, имаха големи успехи във войните и поданиците им много ги уважаваха.
— Стани, Дрейк ъф Уиндхърст — каза кралят. — Трябва да видя със собствените си очи чудесата, които си създал в този замък. Но това не е единствената причина, поради която пропътувах толкова много левги. Не, Дрейк, аз ти нося и подарък.
— Подарък ли, сир? Вие вече ми дадохте много повече от това, на което съм се надявал.
— Ти спечели всичко това и дори повече — каза развълнуван Едуард. — Сега аз ти водя съпруга.
Краката на Рейвън се разтрепериха и тя се отпусна на най-близката пейка. Съпруга! Дрейк трябваше да се ожени за жена, която кралят му беше избрал. Рейвън знаеше, че този ден ще дойде, и се почувства така, сякаш целият свят се е сгромолясал. Дрейк я мразеше, а сега щеше да се жени.
— Съпруга ли, сир? — повтори Дрейк. — Аз… не съм мислил да се женя толкова скоро.
— Мъжът има нужда от съпруга — каза сърдечно Едуард. — Твоето владение ще има полза от нежната женска ръка, да не споменаваме за наследниците, които ще имаш от този брак.
— Да, сир — каза притеснено Дрейк.
По даден от краля знак една млада жена пристъпи напред. С покорно сведена глава тя хвърли плах поглед към Дрейк изпод спуснатите си клепачи. Беше богато облечена в кадифе. Талията й бе опасана със златен колан, а сложната й коафюра правеше простия воал и обръча на Рейвън да изглеждат съвсем обикновени.
— Поздрави лорд Дрейк, Уила — каза сърдечно кралят. Уила вдигна глава, усмихна се неловко на Дрейк, после бързо пак сведе чело. Рейвън веднага забеляза чара на тъмнокосата красавица. Косата й беше черна като гарваново крило, а безупречната й сметанова кожа и светлокафявите й очи засенчваха красотата на Рейвън, или поне тя така си помисли. Уила направи съвършен реверанс и Рейвън се запита как Дрейк ще може да устои на такава невинна красота.
— Уила е моя повереница — каза Едуард. — Когато мислих за кого да я омъжа, веднага се сетих за тебе. Годежът ще се състои утре, а сватбата на следващия ден. Доведох моя изповедник да изпълни церемонията.
Черен облак се спусна над Рейвън. Главата й се завъртя, завъртя се и залата около нея. Трябваше да се
