— Каза, че ме обичаш.
— Как можеш да се съмняваш в любовта ми? — извика Рейвън. — Обичам те още от дете. Ти беше моят герой, моят рицар в блестяща броня. Ревнувах от вниманието ти към Дария.
— Ти беше дете, едва ли си била способна да изпитваш силни чувства. Говоря за днес, Рейвън.
— Погледни ме добре, Дрейк ъф Уиндхърст! Сега аз съм жена, с чувства на жена и с нужди на жена. Ти си мъжът, когото обичам и винаги съм обичала.
— Аз ти отнех честта — напомни й Дрейк.
— Не, не си. Ти се люби с мене. Даде ми наслада и сватбена нощ, която няма да забравя. Достатъчно бях наказана заради тази нощ и много страдах. Макар че никога няма да можем да бъдем заедно като мъж и жена, помни ме с добро и знай, че ще защитавам твоето дете с живота си.
— Независимо дали ще се оженим, сега ти си моя и винаги ще бъдеш моя. Няма да те изоставя, Рейвън. Дори ако кралят го поиска от мене. Ако не ни остане нищо друго, ще избягаме във Франция или Италия. Няма значение, стига да сме заедно.
— Ще се откажеш от Уиндхърст и Еър заради мене?
— Бих се отказал и от живота си заради тебе. Не съм ли доказал, че съм готов да умра за тебе?
— Ти направи това, което честта изискваше да направиш — отвърна Рейвън, убедена, че той не я обича.
— По дяволите моята чест! — изсъска Дрейк. — Не съм искал да се влюбвам. Имах планове да направя Уиндхърст най-хубавия замък в Уесекс. След време щях да се оженя наистина, но само за да имам наследници. Дори знам каква жена щях да избера. Щеше да бъде млада, добродетелна и покорна. Никога нямаше да оспорва авторитета ми или да ме упреква, ако кръшна. Не исках съпруга, която да ме предизвиква със своята интелигентност. Исках жена, която да не ме интересува.
— Съвсем точно описа милейди Уила — прошепна Рейвън.
— Тогава намерих тебе — продължи Дрейк, сякаш Рейвън не беше казала нищо. — Жена с всички качества, които съм смятал за непривлекателни у една жена.
— Ти не ме харесваше.
— Не е вярно. Прекалено много те харесах.
— Отказа да ми помогнеш да избягам, колкото и да те молих.
— Глупаво е да изброяваме всичките си грешки, когато и двамата искаме едно и също.
Дъхът на Рейвън заседна в гърлото й.
— Какво е то, Дрейк?
— Искаме да бъдем заедно.
— Само това искам. За нещастие Бог и кралят са в заговор срещу нас.
— Ти ме обичаш, Рейвън, и…
— И? — запита с надежда Рейвън.
— И аз те обичам. Не мислех за нищо друго, след като се любихме днес. Не бих могъл да се сгодя, ако тази вечер беше имало годеж. Щях да се възпротивя на собствения си крал заради тебе. Сър Джон пристигна с отец Амброуз, преди да изкажа намеренията си.
Рейвън вече не слушаше, след като Дрейк каза, че я обича.
— Ти ме обичаш?
— Бях готов да умра за тебе. Защо се съмняваш в любовта ми?
Тя се сгуши до него, черпейки от мощта му, страхуваше се, че ще й трябва много сила, преди всичко да свърши. Заспа в ръцете му, доволна, че той я обича.
Рейвън се размърда и дръпна възглавницата над главата си. Как да спи, когато някой на укрепленията надува рог? Звукът не й даваше покой. Тя разбра, че нещо не е наред, когато Дрейк скочи от леглото и посегна към панталона си.
— Какво има?
— Чу ли? Рогът е предупреждение, че някой наближава портата. Гарнизонът вече е под тревога и всички отиват на поста си. Трябва да вървя.
— Внимавай — извика подир нето Рейвън. — Може да е Уолдо.
Дрейк побърза към укрепленията, за да пресрещне нападателите. Сър Ричард и сър Джон вече бяха там.
— Можеш ли да видиш флага? — запита Дрейк.
— Още не — отвърна сър Джон. — Почакай! Сега го виждам. Това е изправеният сокол на Еър.
Изведнъж до тях се появи кралят и погледна през укрепленията към наближаващата войска.
— Кой идва, лорд Дрейк?
— Уолдо ъф Еър, сир.
— Мислиш ли, че има намерение да нападне Уиндхърст?
— Да, сир. Очаквах го.
— Когато видят моя флаг да виси на парапета, няма да нападнат — каза Едуард убедено. — Покани Уолдо вътре, когато дойде. Време е да научи, че вече не е граф на Еър. Подозирам, че това ще бъде ден на изпитания за всички ни.
Той се обърна и се приготви да си тръгне.
— Сир — каза Дрейк. — Може ли да поговорим?
— Какво има, лорд Дрейк? Още не съм закусил.
— Не знам какво сте решили за Рейвън и мене, но няма да я изоставя. Аз… аз я обичам и тя ме обича. Тя носи детето ми, сир. Моля ви, дайте милейди Уила на мъж, който ще оцени добрите й качества. Аз нямам нужда от нейното богатство.
— Ще поговорим за това по-късно — отсече Едуард.
Дрейк се уплаши да не би лошото настроение на краля да му се отрази зле, затова разумно не настоя да продължи разговора.
— Върви долу и посрещни госта си — нареди Едуард. — Покани го в залата. Очаквам с нетърпение днешния ден.
Един от рицарите на Уолдо беше изпратен напред на разузнаване, той се върна много възбуден и започна да разказва какво е открил:
— Лорд Уолдо, флагът на краля се вее на укрепленията на Уиндхърст!
— Не е възможно! — каза смаян Уолдо. — Защо му е на Едуард да ходи в Уиндхърст?
Дъф яздеше до него.
— Нещо не е наред ли?
— Ако може да се вярва на сър Джъстин, кралят е в Уиндхърст — каза кисело Уолдо.
— Вярно е, милорд — потвърди сър Джъстин.
— Не можеш да нападнеш Уиндхърст, когато кралят е там — предупреди го Дъф.
— Не, не мога — отвърна Уолдо. — По дяволите! Сега какво да правя?
— Сигурен съм, че ще измислиш нещо — каза сухо Дъф. Сянка на усмивка повдигна крайчетата на устните му.
— Уолдо.
— Да, Дъф, прав си. Знам точно какво ще направя. Рейвън ми е жена. Дори кралят не може да ми забрани да си търся правата над нея. Просто ще отида пред портата и ще поискам да вляза. Щом се озова вътре, ще изтъкна, че Дрейк е похитил Рейвън, и ще го обвиня, че я е направил своя курва. Кралят няма да има избор и ще трябва да накаже сър Копеле.
— Да не си забравил за Рейвън? Тя най-вероятно ще отрече обвиненията ти и ще каже, че не е била похищавана.
Чертите на Уолдо се изопнаха.
— Тя няма да посмее да оспорва думите ми. Не и ако знае кое е най-добро за нея.
Дъф си замълча. Добре познаваше сестра си. Ако тя наистина се интересуваше от Дрейк, както беше според него, щеше да говори в защита на Дрейк. Самият Дъф все повече се разочароваше от Уолдо. През годините той беше направил много неща, които Дъф не одобряваше.
Пред очите им се показа Уиндхърст и мислите на Дъф се разбягаха.
