Ан Мейдър
Сляпа страст
Първа глава
— Но защо Джонатан трябва да си идва точно сега?
Виктория Уайът гледаше намръщено брат си. Всъщност тя задаваше този въпрос не за пръв път, откакто племенникът й се обади и каза, че ще пристигне и ще доведе със себе си гости. Но брат й или не чуваше, или не искаше да отговори.
— Рийд! — повтори Виктория и може би пискливият й тон най-сетне привлече вниманието му, защото той вдигна глава от вестника.
— Този дом е и негов, Тори — отвърна меко, въпреки че изражението му не бе ведро. — Всъщност Джон не прекарва много време тук, нали? Какво искаш? Да му кажа да не идва ли?
— Разбира се, че не. Питам само, за да съм подготвена. Не искам той или някоя от неговите ужасни приятелки да объркат работата. Това е важно събитие, Рийд. Откриването на галерия винаги се отразява в пресата, а щом Лутър Стайлс прави дебют, то бъди сигурен, че ще има огромен успех.
Рийд въздъхна и затвори вестника. Знаеше, че няма да бъде оставен на мира.
— Добре, кажи какво да направя!
Виктория повдигна войнствено рамене, но срещна студените сиви очи на брат си и омекна.
— Не знам.
— Мислех, че имаш някакво предложение — Рийд с усилие сдържаше раздразнението си.
— Само питах защо Джон се връща точно този уикенд. В края на краищата, както ти току-що каза, тук той не се чувства у дома си, а като на хотел.
— Не познавам много хотели, които предлагат подобно обслужване — отвърна сухо брат й. — А и не си спомням да съм казвал, че Джон не възприема този дом като свой. Напротив. И затова очаква да бъде радушно приет. А ако доведе със себе си приятелка, на нас какво ни влиза в работата?
— Притесняват ме странните момичета, по, които си пада — отсече Виктория. — Сигурно си спомняш онази хипарка преди две години? Твърдеше, че е художничка, а не можеше да различи Моне от Матис!
— Познавам сума хора, които също не могат — опита се да я прекъсне Рийд, но тя продължи невъзмутимо:
— А танцьорката миналата година? Разправяше, че играела модерен балет, докато не се напи и не започна да се съблича, та на всички стана ясно, че е просто стриптийзьорка! Никога не съм била така шокирана в живота си! О, Господи!
Рийд въздъхна с облекчение, тъй като Виктория прибра с царствен жест копринената си пола и понечи да стане от масата. Но той знаеше, че няма да остави въпроса нерешен и нацупеното й изражение не предвещаваше нищо добро.
— Както обикновено, не искаш да се вслушаш в разума — рече тя, спирайки за миг. — Така да бъде. Само не ме обвинявай, ако нещо се провали. Твоите пари ще отидат на вятъра.
Рийд изръмжа и също стана.
— Наистина ли мислиш, че пристигането на Джон може да навреди?
— Само казвам, че не желая неблагоприятни отзиви в пресата. Джон е нещо като… знаменитост за острова. Ако се появи с неподходяща жена, журналистите от жълтата преса ще се разсипят да пишат клюки за него и последното му завоевание, вместо да обърнат внимание на истинската причина, поради която са поканени.
— Която е?
— Да дадем на Лутър Стайлс известността, която заслужава — извика Виктория. — Боже мой, Рийд, та ти го знаеш много добре! А сякаш не те е грижа!
— Не е вярно — поклати глава брат й. — Знам колко усилия хвърли за тази галерия. Но как да кажа на Джон да не идва?
Сестра му изсумтя недоволно и млъкна. Рийд бе доста по-висок от нея и въпреки пищните си форми, тя винаги се бе чувствала дребна. Отлично знаеше, че дължи на него положението си сред обществото на Бермудските острови и благославяше съдбата за развода му. Всъщност бракът му от самото начало си беше обречен. Макар Даяна да беше с добър произход, бе непостоянна и неспособна да създаде семейство. Искаше непрекъснато внимание, забавления и когато Рийд не й ги даваше, си ги търсеше другаде. Затова и синът им бе такъв, помисли си Виктория. Та какво може да се очаква от човек, чиито родители са прекарали първите дванайсет години в непрекъсната война? Макар че в крайна сметка това бе улеснило собствения й живот. След като потисна усмивката си, тя докосна брат си по бузата.
— Ще го направиш, нали, скъпи? О, толкова съм ти благодарна! Нямаш представа колко е важно за мен. Да открия галерия тук, в Хамилтън. Мечтите ми се сбъдват!
Рийд й вярваше. Бе работила за това, откакто се върна преди десет години. Е, всъщност тогава си дойде, за да се грижи за домакинството и да гледа малкия Джонатан. Но от самото начало бе ясно, че има и свои цени. Задоволяваше се работи в чужди галерии и да открива нови таланти за други, които обираха печалбата. Това беше правила и в Ню Йорк, където отиде след женитбата му с Даяна. Дотогава живееше на острова, но двете със съпругата му не се спогодиха. Виктория бе доста пълна, което не й създаваше проблеми, докато не се появи Даяна. А тя бе доста заядлива! Той ли не го знаеше! Ето защо сестра му отиде първо при приятели в Лонг Айлънд, а сетне се премести в Ню Йорк. Тогава започна работа в първата галерия. Затова не беше никак чудно, че сега, когато откриваше своя собствена, бе така притеснена. И тъй като винаги е била до него, когато е имал нужда, той реши, че е длъжен да осигури успеха. Което означаваше да бъде по-строг към Джонатан. Защото синът му имаше склонност да се подиграва на леля си.
С тези мисли Рийд тръгна към града. Къщата му гледаше към залива и белите покриви на Хамилтън се открояваха на фона на кристално синята вода. Както повечето съседи и той имаше огромна градина, оградена със стена от цъфнали храсти.
Утрото бе прекрасно. Всъщност всички утрини тук бяха прекрасни, помисли си Рийд. Климатът бе идеален и въпреки че много пъти му минаваше през ум да се премести по-близо до някоя от световните финансови столици, островите си оставаха неговият истински дом. Той ги обичаше.
Семейството му дойде тук преди трийсет и пет години. Баща му неочаквано наследи половин милион лири от далечен роднина и въпреки че можеше да ги вложи в Англия, реши да скъса с учителската професия и да се премести на Бермудите. По-късно осъзна грешката си. Без работа, без корени, без приятели, Робърт Уайът откри, че празният живот на богатите е отегчителен и скучен. Можеха да се върнат, но той беше горд човек и да признае, че е сбъркал, щеше да бъде истинска катастрофа. Започна да пие, да играе комар и когато Рийд бе на осемнайсет, бракът на родителите му напълно рухна.
Въпреки това никой не предполагаше трагичната поредица от събития след първия му семестър в университета. Една вечер след пиянско парти баща му катастрофира, като уби себе си и жената с него. Шокът бе прекалено голям за майка му. Ден след погребението тя получи удар и не след дълго почина. Рийд напусна университета и се върна у дома, за да бъде с шестнайсетгодишната си сестра. Господи, защо се сети за толкова отдавнашни събития!
Островите, които баща му така и не почувства като свой дом, се превърнаха в място, където Рийд пусна своите корени. И през ум не му мина да си събере багажа и да се върне в Англия. Имаха достатъчно пари да наемат икономка и двамата с Виктория завършиха образованието си тук. Беше имал късмет и го знаеше. Сякаш провалите на баща му го бяха подтикнали към успеха. Способностите му бяха бързо оценени. Банковото дело винаги го бе привличало, а и той бе имал щастието да се свърже с банкери от цял свят.
За нещастие, не бе имал подобен късмет в личния живот. Прибързаната му женитба с Даяна Чартърс бе голяма грешка. И двамата бяха прекалено млади, но за разлика от Виктория, той не обвиняваше жена си за това, което се случи. През първите години на брака им много пътуваше. Посещаваше различни градове и банки, изучаваше международния валутен пазар. Честите му пътувания съвсем основателно възмущаваха Даяна, която смяташе, че съпругът й се забавлява, докато тя стои затворена с дете, което не бе искала, и зълва, която я мрази.
Все пак ако не беше Джонатан, разривът щеше да настъпи много по-рано. Рийд се бе опитал да спаси брака си, макар да знаеше, че момчето ще страда и в двата случая. Когато Даяна го изостави заради
